Махарде-градът на патриарх Игнатий IV

Най-много обичам, когато имам гост-автори в Интидар! Това ме прави щастлив и ми показва, че блогът се чете. Получих статия от един прелюбопитен човек. Той не само е със сирийски произход, искащ да покаже къде живее фамилията му в Сирия, но е и колега блогър. И то много четен и коментиран:) Няма да кажа нищо повече за него, просто прочете това, което има да ни разкаже за неговото място-Махардe.

Повечето хора, които се интересуват от Близкия изток и по-специално от Сирия, вероятно са чували за стария арамейски град  ( и част от пътя на коприната) Палмира. Чували са и за най-големия замък, построен от рицарите-хоспиталиери – Крак дьо Шавелие. Дамаск е вероятно най-старата столица в света, а съвсем близо до нея са градовете Маалула и Сейдная – две от малкото места, където все още се говори езикът на Иисус Христос – арамейски.  Амфитеатърът в Босра пък е един от най-големите, изящни и добре запазени в света.

Но има едно място, което е по-специално за мен и което вероятно никой не е чувал – Махарде. Бащиното родно място. Град Махарде наистина се различава от всичко останало наоколо. Това е малък град (20 000 ж.), разположен на 50 км от Хама, на река Оронто.  С горещ климат. Съставен е изцяло от християнско (православно) население. Всъщност именно религията и жените са нещото, с което Махарде се откроява.  Два символа подкрепят горното твърдение – патриархът на Антиохия, отец Хазим, и олимпийската шампионка Гада Шуаа. И с двамата съм свързан, макар и косвено.

Отец Хазим, или както е известен патриарх Игнатий IV*, е третият по важност човек в Православието. В миналото патриархът на Антиохия имал огромна власт и значение. Религията е доста важна сред жителите на града, което е разбираемо, предвид разположението му и културните  разбирания на жителите. Всяка неделя махарданци ходят на църква. Отец Хазим е далечен мой роднина, а двамата с дядо ми Д. (на който съм и кръстен) са били първи приятели. Дядо ми е бил голям калпазанин, де.  Хващал приятеля си Хазим (който е бил поп по онова време) и го налагал, докато последният не изпсува Бог, а това е било голямо наказание за младши поп, предполагам. Ето откъде тръгнали атеистичните нишки в мен (шегувам се). В чест на отец Хазим в града се строи църква, която по мое мнение ще се превърне в истинско архитектурно бижу.

За разлика от останалия ориенталски свят, в Махарде жената заема централно място в семейството. Бил съм

на три континента, но честно казано на много малко места съм виждал толкова красиви жени. Махарданки имат изключителен дух, държат и крепят семейната идилия, общо взето са жени със силен характер. Не случайно първият и единствен олимпийски шампион на Сирия е жена от Махарде – Гада Шуаа. Шампионка от Сидни и то в една от най-тежките и комплексни дисциплини – седмобоя. Гада Шуаа, освен че е гордостта на градчето, е и моя съседка, родния й дом се намира на 5 крачки от бащината къща. Дори като съвсем малък сме играли и търчали на двора с голямата кака Гада. Друга съседка пък е Фаузии Даюб – сребърна медалистка по тенис на маса. Една от брадовчедките ми, Рима Д., постепенно се превръща в една от звездите на местния баскетбол. Много голяма част от момичетата в Махарде съвсем спокойно могат да спечелят конкурси за красота.
Град Махарде има и българска връзка. Компанията „Агрокомплект” изгражда язовира „Махарде”, който се намира в покрайнините на града. Българите, работили по този проект, са останали с добро впечатление от гостоприемните махарданци. Чувал съм от разкази, че са пирували до късни зори, пиейки вино и арак. До язовира е и ТЕЦ-а, в който работят китайски граждани, настанени в специални общежития до електроцентралата. Вечерно време може да срещнете много от тях в центъра на града, който е доста оживен след залез слънце. Махарданци ги приемат с любопитство  и често ги черпят със сладолед ( по махарданска рецепта, друга гордост на града) и студени пуншове.

Другото нещо, което ще ви направи впечатление в Махарде, са моторите. Всеки жител има поне по един мотор. Нощно време младежите яхват моторите и карат по улиците на града, които по това време са препълнени и се превръщат в истинско гъмжило от машини и хора. Мадамите се разхождат по улиците, а покрай тях профучават момчета с мотори. Може да видите цели семейства да бродят и да коментират последните новини от града.
През деня махарданци работят, а те са прочути в цялата област като добри механици, архитекти, лекари, занаятчии, строители, инженери. Голяма част от младите  си пробват късмета и в чужбина, заминават да работят като специалисти в Катар, Бахрейн, Нигерия, ОАЕ, С.Арабия. Но винаги след това се връщат на свещеното им родно място, след като са събрали достатъчно пари да изградят собствен дом. А да изградят благополучно семейство, това е идеала на всеки махарданец. Някои си съсипват дори здравето от работа, само и само за да осигури бъдещето на своето семейство. Между другото, в града не е имало случай на развод.

Е, тук разказа приключва. Махарде е място, което страшно много ми наподобява галското село на Астерикс и Обеликс, което римляните така и не успели да го покорят. Напомня ми и за Анкх-Морпорк от книгите на Пратчет, защото махарданци си имат и своите чудатости и недостатъци, които обаче на мен са по-скоро забавни и смешни. Тези чудатости се проявяват понякога и при баща ми, и при мен. Не знам дали е за добро или зло. Винаги съм завиждал на спокойния, и хармоничен живот, който водят махарданци. Едно важно място за мен. Може би прекалено малко, скучно и прашно за да ме задържи там, но определено е част от мен.

* Повече за патриарх Игнатий и Антиохийската патриаршия-тук.

Благодаря ти за споделеното, приятелю! Сигурен съм, че един ден ще се видим там, а се надявам, че и на читателите им беше интересно!

Прочети цялата новина

Свързани новини: