ТРИ ИСТОРИИ С ДУПЕТА

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/    

• Попитали един човек коя женска черта харесва най-много, а той тутакси отговорил – онази, дето разделя дупето на две половини 

Пламен Асенов 

1. За няколко дупета повече

Както съобщават някои медии напоследък, властта се готви за финален щурм срещу дупетата. Хванах последния влак, викам си – след като не съм разбрал кога е бил началният щурм, поне за финалния да се вредя.

Честно, първоначално помислих, че става дума за някакъв естетически изблик от страна на властите, насочен към окончателното уеднаквяване на световните стандарти спрямо българските женски дупета, за които е известно, че като цяло са най-добрите дупета в света. Или поне за радикална промяна в обема задни части на отделни другарки в Парламента с цел да се превърнат те от големи в малки. Така де – всичките ни жени в България с красиви, естетически издържани дупета, само насред люлката на българската демокрация сме настанили…..е, сещате се.

И тъкмо реших, че в подобно начинание мога да подпомогна реално властта, а не само да я критикувам отстрани, оказа се, че работата е по-дебела и пак говорим не за естетика, а за пари. Защото според възприетата полупазарна терминология “дупета” се наричали онези пакети с изрезки от европейски салами и разни мръвки, които находчиви търговци внасят, пакетират и ни продават. Или един находчив търговец, както се изясни.

Съжалявам, но за този вид дупета не мога да помогна на властта в нейния последен щурм. От цялата история, изнесена пред медиите от Йордан Войнов, шеф на Националната ветеринарно-медицинска служба, изобщо не става ясно дали въпросният търговец сам се е накиснал с неспазването на правилата, както се твърди; дали е накиснат от пряката конкуренция; дали е накиснат, за да не бъде занапред конкуренция на новите български продукти от чисто месце “Стара планина”, които скоро ще се появят на пазара; дали други някакви интереси не са забъркани. При всички случаи обаче мога да кажа едно – какъвто и да е случаят, дупе да му е яко на въпросния търговец.

2. За още няколко дупета

Те се съдържат в клиповете, с които България ще се рекламира като уникална туристическа дестинация по четири световни телевизии – Eurosport, Euronews, National Geographic Channel и Discovery Channel. Идеята е тези четири клипа да доведат до ръст на чуждестранните туристи в страната от порядъка на 4-5 процента. Общо те струват 7.5 милиона лева, като половината милион е за изработката им, а останалите – за излъчването.

Някои вече побързаха да критикуват качеството на клиповете, други са втрещени от цената, аз пък се захласнах по някои дупета и техните красиви приносителки, които се мяркат вътре. И с право – както вече писах по-горе, в това отношение България има много неизучени хубости, които плачат да се покажат пред света.

Що се отнася до качеството на клиповете като цяло, със скромния си опит от снимането на 26 документални филма намирам, че то съвсем не е лошо. Те са си професионално направени, с добра камера и монтаж, който до голяма степен успява да внуши преливането на наличните български красоти и туристически съблазни от кръг в кръг, каквато е и идеята на авторите.

Лошото идва когато тези клипове се изгледат заедно с клиповете на Хърватска, Кипър, Македония, Турция и други страни, които също като нас се рекламират по същите световни телевизии. Тогава се вижда, че и нашите клипове са същите като техните -  добре направени, но със същият подход, същата идея, същият начин на снимане…..В този смисъл клиповете са стандартни. А не е ясно как със стандартен клип рекламираш уникална туристическа дестинация.

Мнозина може и да не забелязват подобни детайли, но те са важни. Изгледайте например нашите или другите балкански клипове паралелно с онзи, в който се рекламира Индия. И там снимането на красотите е на почти същия професионален стандарт. Но клипът има сюжет, простичка история, която зрителят запомня. Има и персонаж, с който се идентифицира – невинен турист, минал и с очите си видял всичко индийско, за да напише накрая на пощенската картичка до дома само две думи – “Incredible India”. Дяволът, както се знае, се крие в детайлите.

И няколко думи за цената на изработка на клиповете, въпрос, в който също се крие дявол, даже няколко дявола. Първият е, че надали някой ще повярва на режисьора Драгомир Шолев, който явно в престъп на умопомрачение каза – “аз не съм ги правил, за да спечеля пари, а за да покажа България като модерна туристическа дестинация”. В този бизнес, както във всеки друг, отдавна се знае, че ако не спечелиш пари, няма да свършиш работата както трябва. `Щото като отидеш в магазина, те не ти дават от онези пакетирани “дупета” срещу част от получената вместо хонорар “България като модерна туристическа дестинация”, а искат кинти.

Вторият дявол е в това, че истинският ефект от клиповете ще се разбере догодина, когато туристическият поток към България се увеличи или не се увеличи с въпросните очаквани 4-5 процента. Дотогава обаче всички ще забравят въпроса дали си е струвало да плащаме и ще възникнат нови идеи за плащане на нещо, чиито ефект не е ясен.

Третият дявол е във факта, че парите за изработката, към половин милион лева за четирите клипа, всъщност не са много. Толкова струва тази работа реално. В България поне толкова струва. Това е нормалната цена. Другаде е по-скъпо, пробвайте дори в Македония, да не говорим за Турция или Полша. Друг е въпросът, че мнозина бизнесмени тук се стряскат като чуят цифрата – може би поради чисто незнание, а може би защото са свикнали екипи от разни местни кабеларки, пък и от големите телевизии, да им правят клиповете едва ли не безплатно, само срещу сумите за излъчване. То затова и цялата ни телевизионна реклама в страната е на такова ниво, де.

Преди време от една пловдивска общинска служба ме попитаха можем ли с моя екип да им направим десет минутен филм за цена около сто лева на минута. Казах им, че по принцип е възможно, но ще ми струва прекалено много усилия да докарам качеството на филма толкова ниско, че да съответства на цената…..

Тук идва и четвъртият дявол – дяволът, който постоянно ни кара да надхитряме другарчето до себе си. Или поне да се опитваме. Защото същата тази служба имаше спечелен дългосрочен европейски проект за няколко милиона евро. А хората уж най-невинно и чистосърдечно искаха целият филм за проекта да им излезе хиляда лева. Че то само дупето на шефката да се държи през цялото време в кадър, пак ще отидат повече пари за снимката бе, граждани. 

3. За двете половини на едно и също дупе

Попитали един човек коя женска черта харесва най-много, а той тутакси отговорил – онази, дето разделя дупето на две половини.

Имам чувството, че българското обществено мнение тези дни отново ще се раздели на две половини по повод руското искане да бъде увеличена повече от два пъти цената за изграждане на АЕЦ “Белене”. Както обясни министър Трайков, тези четири милиарда евро, които досега руснаците и българските им подгласници ни пъхаха под носа като крайна цена, били само основната цена на реакторите. Сега руснаците искат между 2.5 и 3.5 милиарда евро оскъпяване за тях. Плюс разходите за изграждане на съоръженията и инфраструктурата, пак според министъра, общата цена на централата ще достигне между 8.5 и 9.5 милиарда. И тъй като всеки от нас е наясно, че през дългия период на строителство посочените суми ще се актуализират нагоре, можем да сложим още поне 20-25 процента оскъпяване.

Така като в туристическите рекламни клипове ще изминем пълен кръг и ще се върнем към онези над 10 милиарда евро, за които премиерът Бойко Борисов преди време предупреди, че ще струва централата. Но това беше отначало, когато все още самият той беше по-скоро на отрицателна спрямо проекта вълна. Сега е вече на обратната, положителна вълна и ми е интересно как самият Борисов ще обоснове, че е нормално голяма тази сума, за която преди време тръбеше, че е ненормално голяма.

Но това е едната половина от проблема с АЕЦ “Белене”, която се оформя, като се тегли чертата. Другата половина беше неколкократно изтъквана от лидера на СДС Мартин Димитров, според когото ако трябва да избираме между лошо и по-лошо, добре е да изберем лошото. В смисъл – той твърди, че по-логично е да платим близо един милиард евро неустойки на руснаците и да спрем изобщо проекта, отколкото да платим над десет милиарда и да се сдобием с нещо, които ще ни носи само допълнителни загуби и след построяването си.

Аз лично дълго време бях раздвоен между тези две опции, но после измислих изход, който, струва ми се, решава проблема с тегленето на чертата между двете обществени половини на България по твърде красив начин. Имам предвид възможното развитие, при което от една страна спираме участието си в проекта изобщо, с което минимизираме бъдещите загуби, а от друга – не плащаме нищо на руснаците.

Ако договорът или протоколът, или каквото там е подписвано от Тройната коалиция, наистина е направен така, че в него цената на “Белене” не е ясна, но за сметка на това неустойките са съвсем точно определени, такъв договор не изглежда читав и вероятно ще може да се оспори. Ако все пак международният съд ни задължи да платим неустойки, българският съд пък от своя страна да осъди всички, които са подготвяли, участвали в обсъждането и одобрението на неизгодния договор, плюс онези, които са го подписали. Като се запорират някои от банковите им сметки и се конфискува част от имуществото им, все се надявам, че ще се съберат пари за неустойките. В края на краищата, знае се, че енергийното лоби добре припечелва.

А ако малко нещо не достигне, трябва да накараме солидарно да се бръкне и президентът. Той със сигурност нищо не е подписвал, обаче целият български народ знае, че е бащица на този и другите руски енергийни проекти в страната. Пък и всички помним колко здраво дупе демонстрира, когато се хвалеше пред самия Путин, че под неговото мъдро ръководство България е постигнала истински “голям шлем” срещу руснаците. Да го демонстрира и сега, когато въпросният голям шлем целокупно ни е подпрял отзад и работата е ни напред, ни назад.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: