Добре завърнали се в София

През последния ден на август ни напомниха, че ваканциите свършиха. В един глас ни го напомниха Бог и Общината. Бог ни го напомни със студ и дъжд, а Общината затвори възлови улици като Витошка, Патрирарха, Гурко, Черни връх, Бяла черква, Мария Луиза и т.н. Както се казва: добре дошли от морето и да ви е честито! Какво се е размърморил тоя – ще кажат от Общината! Затваряме улици и трещим по цял ден с парни чукове, защото метро ще се прокарва, друже, тука! Да ви е добре на вас, софиянци със софиянците такива! Ако искате метро, ще търпите, защото друг начин няма!

Ако Джеймс Уат се беше драпал под перуката пред някоя каруца и си беше повтарял, че друг начин няма, сигурно никога не би изобретил парната машина. Ако Джетро Тъл малодушно бе повярвал, че друг начин няма, то ние така и щяхме да си останем без редосеялка. Така че и аз не знам дали единственият начин да построиш метро е в началото на активния сезон да блокираш центъра на столицата, но пък кой съм аз, че да коментирам начина на мислене на Общината. Общината е нашият голям и туптящ мозък и от нас се очаква да го насърчаваме да мисли от наше име, но не и да мислим за начините, по които го прави. Затова няма да коментирам мисленето на Общината или ще го коментирам, но само мъничко. Няма да гледам бурята в океана на обществения транспорт и кръстовищата, а ще я погледна в малката чашка на моята махала. Ще видя на какво е способна мисълта на общината тук, за да си направя извод на какво е способна там, отвъд моята компетентност на скромен гражданин.

Един ден преди няколко месеца в квартала се появиха дървосекачи и с триони отрязаха акациите по улица „Цар Самуил” от църквата „Свети Георги” до улица „Солунска”. Акациите бяха млади дървета, най-големите от които с обиколка на стеблото колкото талията на добре поддържана дама в разцвета на своята хубост. Жизнени и здрави, със стегната и твърда дървесина, те хвърляха приятна сянка по тротоарите. Нашата махала е хубава с това, че улиците са засенчени от чудесни дървета – липи, ясени и дори бадеми, които, когато цъфтят, ухаят на уискито в чашата на стар приятел. Докато се питахме защо изсякоха акациите по „Самуил”, ето че дойдоха други общински деятели и посадиха фиданки. Пак акации, само че дебели не повече от палеца на някой хамалин със загрубели от пренасянето на рояли длани. Посадиха ги до все още прясно отрязаните живи пънове на старите акации.

Понеже фиданките, да са живи и здрави, са доста хилави, укрепиха ги с нарочни конструкции, състоящи се от по три греди, като всяка от трите греди е поне два пъти по-дебела от фиданката, която държи посредством брезентови ремъци. Понеже общинските деятели не си дадоха труда и разходите да махнат пъновете от старите акации, от тях през целите тротоари пораснаха огромни храсталаци, по-скоро нови корони на дървета, много по-големи и по-зелени от фиданките, само че пораснаха направо на плочите, защото общинските деятели бяха лишили все още живите дървета от стебла и насила ги бяха превърнали в някакви изроди, състоящи се само от корен и корона.

Човек е любопитен и все си задава въпроса „Защо?”. Защо трябваше да се направи това с акациите по улица „Цар Самуил”? Възможните отговори са само два. Според единият всичко това е направено за благото на града и на хората, които живеят в него. Така е по-красиво, по-сенчесто и по-свежо. Според другия вариант общинари или техни близки имат разсадник и са решили да ни продадат малко фиданки. Едва ли е второто. Сигурно е първото. Но което и от двете да е, нас не ни интересува, защото в момента се занимаваме с мисленето на Общината, а не с далаверите й. И ако това е мисленето на общината, аз дами и господа, когато стоя и гледам блокираното движение на Витошка и Патрирарха, и като слушам трясъците на парните чукове, не мога сам себе си да убедя, че друг начин няма.

И още: ако това е мисленето на Общината, то разумно ли е да се надяваме, че е някакво друго мисленето на Държавата? Някои казват, че домокрацията е хубаво нещо. За мен тя е парадокс. Хората, които трябва да управляват, са интелигентните, образованите и моралните хора. Те обаче навсякъде са малцинство. А как да се развива демокрацията се решава с мнозинство. Мнозинството пък винаги е склонно във властта да възпроизведе себе си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: