София диша, ама с коя част?

Наблюдавам опитите от София да се направи поносим град още от преустройството на „Витошка“ от бай Тодор.

София ми прилича на неприлично тлъст дебелак, който има мъъъничко личице (центъра) и огрооомен задник (панелките) и който два пъти на ден преживява инфаркт – веднъж сутрин и веднъж вечер.

Байпасът на метрото може да го спаси, но никога няма да го направи пълноценен град.

„София диша“ е една от тия инициативи към които се отнасям някак двусмислено.

От една страна, това е отлична новина – един фестивал, който създава малко по-градски вид на опърпаната централна част на града, за което моите адмирации на зам. кмета Ангеличин, Община „Средец“ и активистите, които реализираха проекта. Дано се повтори. Обичам да се чувствам гражданин и европеец.

От друга страна, не това е добрата новина, която исках да чуя. Искам да чуя новина, на която ще повярвам, че София би могла да диша – да речем да видим истински велоалеи и охраняеми паркинги за колелета, а не само имитация на дейност от разни инспекторати и пълнене на гушите на „Паркинги и гаражи“ (ще има още по темата).

Ако продължим аналогията с дебелака, започват да ми омръзват инициативи, насочени към гримиране на личицето, а искам да видя нещо, облагородяващо задника.

Иска ми се да видя и усилия да се облагородява София извън няколко централни улици и градинки, любими на пиар мениджъри, дизайнери и политици.

Иначе аз много се забавлявах, видях страшно много познати, одобрих много минувачки и си припомних, че такива неща тъкмо бяха почнали да се появяват в началото на 90-те, когато ги забраниха (защото по-лесно беше да ги забранят, отколкото да решат неудобствата, които вървяха с тях)

Sulla , Марфуций и Гласове написаха по нещо, с част от тезите им съм съгласен.

Снимки:

Прочети цялата новина

Свързани новини: