Интервю: Апостол Дянков за желанието си да вземе заложници, кърпенето на чорапи и усмивките

Решихме да направим интервю с Апостол Дянков. Първо, защото той е един от основните лектори в нашата Академия за зелен бизнес. Второ, защото ще е автор на следващата книга, която ще издадем. Трето, защото адски много ни кефи.

Ето какво ни каза той:

Горичка: Апо, защо реши да учиш и да се занимаваш с екологичен мениджмънт?

Апо: Това което първоначално ме накара да искам да работя в сферата на устойчивото развитие беше една сграда – AJLC в моя университет Обърлин (която наскоро беше обявена за най-значимата зелена сграда в света построена от 1980 г. насам). Аз съм градско дете и като малък природните работи ми се струваха чужди, дори заплашителни. В AJLC ми предложиха да работя в еко-пречиствателната станция Living Machine, която беше изцяло обслужвана от студентите. Всяка сутрин трябваше да бъркам с гумени ръкавици във водата придошла от тоалетните и да чистя пиявиците от кислородните проби. След около две седмици открих, че в природата (дори човешката такава) всъщност няма нищо гадно. Разбрах също, че ние хората се лъжем, когато си мислим, че животът ни е една подредена кутийка на фона на природния пейзаж, и че всичко което изнасяме от кутийката просто изчезва или се слива с пейзажа. Оттам нататък да запиша курсове по системна екология, икономика на околната среда и екологичен мениджмънт беше най-логичната стъпка. От перспективата на тези области научих толкова много невероятни неща за живота, че понякога ми се иска да взема за заложници автобус с ученици от прогимназията, и да ги заставя да ми задават всички онези въпроси, на които възрастните отговарят толкова невежо и уклончиво. Естествено не знам всички отговори, а и последното беше шега.

Горичка: Коя е най-голямата заблуда в твоята професия?

Апо: Ако приемем, че „устойчивото развитие” е моята професия, то самото име на професията е донякъде заблуда. Наистина превода от английски не ми харесва много, защото на този език понятието „sustainability” е тясно свързано с живота и неговото съхраняване. На български „устойчив” може да бъде епитет за химикал, отпадък, предразсъдък, стереотип. Самото име звучи донякъде като знака стоп – набиваш спирачки на думата „устойчиво”, а после отпрашваш нанякъде с голяма скорост, без да се оглеждаш наоколо.

Истинската заблуда, обаче, не се крие в лингвистиката, а в някои от пожелателните умствени представи, които хората асоциират с устойчивото развитие, светлото зелено бъдеще, природния капитализъм… Истината е, че в ерата на петрола ние живеем по крайно разточителен начин, който едва ли ще бъде достъпен за нашите наследници. Да си вярваме, че ще запазим консуматорския лайфстайл като го украсим с ветрогенератори и го брандираме с „устойчиво развитие” ми се струва нереалистично и глупаво. Освен, че ще знаят как да си служат със смартфон, моите деца и внуци вероятно ще могат да кърпят (неполиестерни) чорапи и да обръщат сено. За което им завиждам… леко.

Горичка: Кое ти дава надежда?

Апо: Бъдещето. Много хора се страхуват от бъдещето, защото е несигурно, неразбираемо или просто различно от миналото. Аз мисля, че точно в това се крие очарованието му. Аз съм човек, който е настроен да живее в бъдещето и да е винаги обърнат към него. Когато видя някой дядо или баба да работи на компютър, веднага си мисля как ще изглеждам на 70 години, докато чертая холограми с мозъка си. Сигурно затова и толкова ми харесва да дискутирам темата за устойчивото развитие. Това е начин да участвам в бъдещето.

(Апостол по време на Академията за зелен бизнес на Горичка)

Горичка: Кой е твоят източник на достоверна информация?

Апо: Посещавам англоезичната Уикипедия средно между 5 и 15 пъти на ден. Смятам, че хората които бърчат нос срещу Уикипедия като сериозен източник на информация трябва да опитат да развият поне едно уики (аз самият все още не съм се осмелил). Колкото до достоверността на информацията там и навсякъде другаде, най-добрият съвет е винаги да се налива вода от много кладенци. Уважавам по-традиционни медии като BBС и the Guardian, защото материалите им на екологична тема са обективни и обосновани. Относно дивата природа моят идол е човекът-енциклопедия Дейвид Атънъбъро – изгледал съм всеки епизод от всеки филм, който някога е правил. За глобалното затопляне препоръчвам един ап за телефон на име Skeptical Science. Освен, че получавате смляна информация от последните научни публикации по темата, той ще ви екипира с необходимите факти и аргументи да оборите на място всеки скептик, дръзнал да ви нарече „затоплист” в автобуса.

Горичка: Топ 5 неща, които искаш да видиш как се случват в следващите 5 години в България?

Апо:

1. Електромобили и зарядни станции по българските пътища. Честно казано отдавна искам да си купя кола, но съм си дал нещо като клетва за непорочност и изчаквам момента, когато с договор за лизинг за скромен хечбек ще получа нещо с щепсел. Очаквам този момент да настъпи през 2012 г.

2. Искам да видя как кльощаво, гримирано момче или момиче с маркови дрешки изхвърля измити консервни кутии от платнен плик в жълта кофа. Същото важи за гол до кръста шофьор на баничарка. Често дебна покрай жълтите кофи, в очакване това да се случи.

3. Повече възобновяеми енергийни източници в индустрията, но също така и газопроводи и газови връзки със съседните страни. По време на консултантската си работа съм се нагледал на мазутни петна, а ако искаме да имаме индустрия (а ние искаме) по-добре на газ, отколкото на нафта. За шистовия газ и ядрената енергия не съм толкова сигурен.

4. Един “Cradle to cradle” сертифициран продукт, който да си купувам от български дискаунтър и за ежедневна употреба. От мен да мине, може и бебешки пелени.

5. Усмихнати хора. Това е малко нахално от моя страна, понеже аз самият много рядко се усмихвам. Приятелите ми, които ме познават , обаче, знаят, че нося вътрешна усмивка. Особено когато съм бил на Витоша или цяла седмица след Академия за зелен бизнес “Горичка”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: