Публикация No. 1000

09/01/10 08:26
(http://psabev.blogspot.com/)

Публикация No. 1000

Някакси от нищото се търколиха четири години и половина и изведнъж броячът на публикациите стана четирицифрен! За това време блогът ни е бил посетен от над 800 000 уникални посетители, като началната му страница е зареждана над 1 300 000 пъти, а потребителите прекарват средно минута и 47 секунди на сайта. Към момента имаме точно 6345 одобрени коментара. Всеки 9 от 10 потребители са от България, всеки 8 от 10 влизат през търсачка или връзка от друг сайт, всеки 7 от 10 влизат в сайта за първи път, всеки 6 от 10 не са си настроили кирилицата като азбука по подразбиране, половината посетители четат блога от София, всеки 4 от 10 влизат с Firefox (толкова са и с Explorer), всеки 3 от 10 ползват екранна резолюция 1024х768, всеки 2 от 10 са редовни читатели на блога, а един от 10 потребители влиза само, за да разбере кога са националните празници и кога е най-изгодно да си вземе отпуск… но всичко това е само статистика, а за нея има време в някой по-малко юбилеен пост…

В този ще ви разкажем малко повече за това как се появи блогът, какво му се случи през тези четири години и половина, какво се случи и с нас самите, с какво се гордеем, кое ни измъчва, какво планираме да направим занапред…

За целта решихме да направим нещо като своеобразно интервю, т.е. интервю с нас самите и помолихме приятели и познати да ни зададат въпроси, които ги вълнуват. 82% от запитаните отговориха с „Кога ще се видим?“… Останалите въпроси и техните отговори са тук:

Как решихте да си направите блог?

Пeтър: Истината е, че винаги съм се интересувал от новостите в ИТ бранша, а преди пет години блоговете в България не бяха така разпространени, т.е. бяха си новост. Аз лично се вдъхновявах от три блога – на Жужа, на Еленко и на Йовко. Тъкмо беше започнала новата 2006 година, т.е. нов късмет, а и имах интересна история, с която да започна блога – така се появи блогът на Петър Събев…

Биляна: Петър често ми казваше колко е готино да си пишеш каквото те вълнува и интересува, какво си преживял, какво би споделил, за да получиш чуждо мнение например… Така се появи и моят блог.

Какво се промени откакто имате блог?

Биляна: Освен, че можем да пишем за всичко, вече повече хора ме познават, особено приятели и познати на Петър, с които се срещам за първи път. Дори в Пловдив едно момче ме спря на улицата, за да ми каже, че чете блога ни и да ме поздрави. Също така ми пишат приятели, дори мои преподаватели в университета, за да ни кажат, че ни четат и следят какво ново се случва с нас. Наистина е чудесно, че имаме общ блог с мъжа ми.

Петър: Няколко пъти съм преминавал през различни фази на блогването – от тотално безразличие и липса на вдъхновение до пълна „блогорея“, т.е. почти болестно състояние, в което искам да пиша едва ли не за всичко, което видя. За четири години и половина обаче блогът стана част от живота ми, а животът ми наистина се промени коренно… Както казва една приятелка-блондинка, „животът ми се преобърна на 360 градуса“. Накратко – през 2006 г. бях момче, разочаровано от поредната си неуспешна връзка; току-що дошло да работи в София, на квартира с хазяйка, която не ти дава да си отваряш гардероба често, защото „вратите му щели да увиснат“… Като се замисля колко много неща са се променили от 2006 г. насам, по-лесно ми е да кажа какво не се промени: все същият олигофрен съм си, макар и малко по-улегнал (най-близките ми да го четат като „надебелял“).

Къде откривате вдъхновение?

Биляна: Вдъхновяват ме ежедневните истории и случки, пътешествията, срещите с приятелите ми, с малките деца, с природата. В последните месеци нямах време и възможност да пиша често, затова повечето ни постове бяха общи. Откакто се роди Виктория – нашата дъщеричка, моето вдъхновение е тя и бих искала да пиша много за всичко, което ме вълнува около нея. Но времето наистина не стига, когато имаш малко детенце…очаквайте повече в бъдеще.

Петър: В тоалетната… Най-гениалните идеи, най-мъдрите мисли и най-новаторските решения на проблеми са ми хрумвали именно, когато се осамотя там. Иначе има доста полезни неща, за които искаме да пишем, но все не остава време: недовършени публикации за Рим, Барселона и Лондон, как да организирате сватбата си, за какво да внимавате, когато решите да правите ремонт вкъщи и др. Кога и как ще намерим време, за да пишем за всичко това, нямам представа.

Коя ти е любимата публикация?

Биляна: 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете, постът за Версай, предложението за брак, сватбата ни и постът, на който всеки път плача, когато го чета. Но си мисля, че най-най-добрата ни публикация все още предстои да напишем.

Петър: Имам толкова много любими публикации: от дегустационния пост за белгийска бира до „бизнес“ срещата ми в Пловдив. От туристическите ни постове до преводите на любими песни… При такъв тюрлю-гювеч, какъвто е блогът ни, наистина е трудно да се избере. Но ако разгледате постовете ни, озаглавени „Равносметка“ в началото на всяка година, все си мисля, че ще откриете „the best of the best“…

Как се запознахте?

Биляна: Докато се опитвах да намеря повече информация за втората магистратура, която искам да запиша, попаднах на един много интересен сайт за пътешественици - CouchSurfing, в който Петър има регистрация. Хареса ми начинът, по който се бе описал, интересите му и с какво се занимава, местата, който е посетил, отношението му към света… писах му, обади ми се да се видим след няколко дни. Така да се каже – аз го намерих! Останалото е история…

Петър: … при това историята е с елементи на еротика и сапунен сериал

Защо обединихте блоговете си?

Биляна: Петър ме накара! (шегувам се)

Петър: Аз я накарах и не се шегувам… Сега, когато сме семейни, едва ли звучи странно, но интересното е, че ние го направихме още преди да сме се оженили. Вече бях 100% убеден, че Биляна е жената за мен, беше ми трудно и времеемко да поддържам няколко блога едновременно, а и отдавна ми беше писнало от простотиите в Blogger и исках да премина към WordPress. Като съберете всичко това накуп, отговорът на въпроса става повече от ясен. В началото доста от читателите реагираха с недоволство, но скоро всичко си беше по старому.

Как минава един твой ден?

Биляна: Ставане рано, кърмене на бебчето ни и пеене на детски песнички, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, масаж, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, приспиване, целувки за любимите ми хора по всяко време, сменяне на памперси, разходка в парка, сменяне на памперси, кърмене на бебчето ни, сменяне на памперси, бъбрене с други майки, малко сън… и кърмене на бебчето ни… и сменяне на памперси!

Петър: Ставам от сън около 7:00, 7:15, 7:30, 7:45, 8:00… Функцията „Snooze“ на алармата ми е една от любимите (която се превежда като „Дрям.“, но това е друга тема). Обикновено ставам в последния възможен момент – бърз тоалет, десет минути пеш и съм в офиса. Отговарям за екип от няколко души и тестването на софтуерен продукт за предотвратяване на измами, използван от банки, телекоми и тем подобни… Ако не се вдъхновя прекалено много, в обедната почивка или отскачам до вкъщи да си хапна с Биляна и Вики, или пък хапваме на заведение с колегите, за да не се цепя от колектива… Отново, ако не съм се отплеснал (кога стана десет вечерта, беее) в офиса, се прибирам вкъщи… Когато не сме заети с Вики, обсъждаме плановете за уикенда, релаксираме с телевизия и Интернет, играем на „пипи-тали-буфта-рафта“… всеки ден е уникален и различен. Почти винаги обаче си лягам след полунощ, което обяснява превключването на алармата.

Кое е най-готиното място, на което сте били?

Биляна: Всички места, на които съм била с Петър са били готини и от всяко едно съм запазила незабравими чувства. Париж, Рим и Барселона ще останат завинаги в сърцето ми като най-красивите градове, в които сме били. Най-готиното място обаче е нашият дом.

Петър: Така е. Може да ме сметнете за луд, но и в Копривщица, и в Барселона се чувствахме страхотно и лично на мен ми е трудно да определя къде съм си прекарал по-добре. Има толкова страхотни местенца около нас и рядко ги оценяваме истински.

Как така живеете в София, а още не сте се качили на Черни връх?

Петър: Ето типичен пример за това, което казах току-що. Спомням си, че когато живеех във Варна, за няколко месеца отидох до плажа само веднъж. Човек наистина рядко оценява това, което има. На конкретния въпрос оставям Биляна да отговори.

Биляна: А, де?!

Три неща, които повечето хора не знаят за теб?

Биляна: 1. Като малка бях винаги късо подстригана. 2. Пиша тайно стихове, които Петър още не е чел. 3 . Мога да копая бостан, да вадя арпаджик и да различавам царевица от бурени.

Петър: 1. Тренирал съм джудо и карате-киокушинкай в продължение на няколко години и съм сертифициран охранител. 2. Никога не съм ходил във Ванкувър и Видин, но имам смелите надежди да отида и на двете места. 3. Мразя да гладя! А и не мога, да си призная…

Не споделяте ли прекалено лични неща в блога си?

Петър: Не.

Биляна: Според мен всичко, което някой пише в блога си ,би трябвало да не го притесни и да го изкрещи на площада. Не мисля, че споделяме нещо, което не бихме казали пред много хора и на живо…

Какво никога не бихте споделили в блога?

Биляна: Интимен момент, тайна, съкровено желание… всъщност много неща. Веднага ще кажете: „А предложението за брак не е ли интимен момент?“ Да, така е, вие научихте подробности за страхотната изненада, но никога няма да усетите емоцията, погледите ни и нежните думи, които Петър ми каза… Накратко, преценяваме точно какво и колко да споделим.

Петър: Никога не казвай „никога“, но предполагам, че ПИН-кода си, химическата формула за еликсир на вечния живот и това какво се случва под завивките ми никога няма да споделя. Или ще го направя така: „ПИН-кодът ми е четирицифрен, химическата формула за еликсир на вечния живот още не е открита, а под завивките ми сме аз, Биляна и от време на време – Вики“.

Какво ви липсва от времето, когато пишехте първите постове в блога си?

Биляна: Аз имах лично мой блог за кратко време преди да ги съединим, така че ми липсва единствено розовият цвят на главната страница.

Петър: Липсва ми това, че в началото блогът ми се четеше от двайсетина души и не се притеснявах да пиша за каквото и да е. Днес нещата са различни: четат го жена ми, родителите ми, шефът ми, колегите ми, бившите ми гаджета, журналисти, политици, полицаи, полигамни, полиглоти… дори полиграфи Един ден ще го четат и децата ми. Наистина трябва да внимаваш какво пишеш – не, че не можеш да си създадеш друг блог под псевдоним, но нямам нито желанието, нито времето да се занимавам и с това.

Бихте ли писали рекламни постове срещу заплащане?

Биляна: Аз бих, но много зависи какви. Никога не бихме рекламирали цигари и хазартни игри, например. А и банерите доста загрозяват сайта, независимо какъв е той.

Петър: Рекламата в блоговете в чистия й вид е тъпа, дразнеща и неефективна. Бих направил ревю на даден продукт, но при условие, че мога да го направя както аз си знам: с плюсовете и минусите му, базирани на моето лично мнение и опит с този продукт. Да казвам, че нещо е страхотно, невероятно и най-доброто, при условие, че личното ми мнение е противоположно е голям компромис с принципите ми и би струвало толкова много кинти на рекламодателя, че не вярвам някой да се навие.

Ако блогът не носеше имената ви, как бихте го кръстили?

Биляна: „Красавицата и звярът“

Петър: „Блог за популацията на катериците, отношенията между октоподите, Веселин Маринов и други световни проблеми“

Любими блогове, които четете?

Биляна: Тhe Аrt Fairy, Santa Barbara Chic, Karen Cheng, блогът на татко, Микинцето, Дидито и други руси неща, Iffi, Мимето и др.

Петър: Хмм… Доста са. Петдесетина някъде. Бих ги разделил в няколко категории: блоговe на мои приятели (чета ги, за да знам какво се случва с тях) – като изключим вече споменатите, чета и Зеления крокодил, Ико, Таралеж, Ясмина, Николета Николова, Николета Добрева, Надито, Милослав, Ники Зайнелов, Тош и др. (няма как да не пропусна някого); лични блогове, които са ми интересни – Шарки, Gregg, Хоремаг, Ирина Марудина, Sunny, Нела, Миглен, Тишо, NName, Marfi, Архиватора… и тук ще пропусна доста, няма начин просто; професионално-ориентирани блогове (т.е. за софтуер и тестване) – например Software Testing Club, Google Testing Blog, Fred Beringer и др.; блогове с простотии за развличане – Спанак, Photoshop Disasters, The FAIL Blog, There I Fixed It и др.; блогове с интересна информация, която ме интересува: Strangera (компютърни игри), Autoblog.bg (автомобили), ArchZine (мебели, дизайн и архитектура), Patepis.com (туризъм и пътувания)… Списъкът е наистина голям и ако се чудите как успявам да прочета всичко, правя го така: Веднъж месечно си отделям един следобед (обикновено неделя), в който преглеждам всички нови постове в Google Reader. Естествено, за разлика отпреди няколко години, когато можех да прочета, коментирам и дори дискутирам отделните постове, вече преглеждам голяма част от тях по „диагоналната система“.

Какво мислиш, че ще се случи с блоговете занапред?

Петър: Социалните мрежи като Facebook решиха нуждата на хората да споделят с приятелите си какво им се е случило, така че очаквам ръстът на блоговете да намалее и те да станат малко по-обществено ориентирани и полезни, т.е. блоговете и публикациите тип „днес ходих до магазина, купих си сладолед и го изядох“ почти да изчезнат, заменени от „днес ядох Boss на Nestle с тъмен сладолед и бял шоколад и мога да го препоръчам с две ръце, заради страхотния му вкус“. Очаквам да се появят и повече тематични блогове. Колкото до нашия блог, надявам се да не се промени като стил и съдържание.

Биляна: Моето мнение съвпада с това на Петър.

В какво е специалист всеки от вас?

Биляна: Все още не бих се нарекла специалист, но се старая да се развивам професионално и да ставам все по-добра в областта на рекламата с езиците, които владея (английски, гръцки, сърбохърватски и словенски). Мисля също, че съм добър слушател, че умея лесно да общувам с хората и да се справям добре в стресови ситуации (не става дума само за сменяне на памперс на ревящо бебе). Бих искала да приложа всички тези умения на практика.

Петър: На малко хора им плащат, за да чупят нещо… Отдавна се занимавам с компютри и програмиране. Плащат ми, за да чупя софтуер и определено си обичам работата.

Коя ви е любимата песен?

Биляна: Често се сменят. Днес любимата ни песен с Вики е „Капитан Рачо“.

Петър: На този въпрос за последен път отговорих през 1995 г. в един лексикон. Оттогава досега любимите ми песни са се сменяли десетки, дори стотици пъти. Точно в момента в главата ми звучи „Que sera sera“

Помните ли песента, на която за първи път танцувахте?

Биляна: Не.

Петър: Не.

Кое е вашето любимо любовно ястие?

Петър: Магданозени кюфтенца! Магданозът е мощен афродизиак…

Биляна: Магданозените кюфтенца се приготвят по следния начин: Взимаме средно голяма вратна пържола, мятаме я на тигана, правим салата с много магданоз… шегувам се. Истинската рецепта е тук.

Кое е първото нещо, което ви направи впечатление в другия?

Биляна: Чувството му за хумор и топлият му глас.

Петър: Беше още преди да се видим наживо – че знае сърбохърватски също като мен.

Кога разбра, че другият е човекът за теб?

Биляна: На 15.10.2008 г., в Париж, след като се скарахме на бул. „Шанз-Елизе“. Тогава разбрах, че това е Той и не мога без него. Тогава наистина се влюбих.

Петър: „Парен каша духа“, казва народът ни. Определено не се случи „от раз“. Когато обаче заживееш заедно с някого, виждаш отношението му към теб; начина, по който реагира, когато си прав и когато не си; начина, по който подхожда към проблемите или просто начина, по който те гледа… На професионален език бих се изразил така: тествах системата максимално обстойно, преди да премина към официален рилийз…

Кои са навиците, които ви дразнят един в друг, но сте ги приели като симпатични черти от характера?

Биляна: Ей сега ми падна! Пере си чорапите заедно с бельото; не си простира хавлията след баня; буди се минимум по един час сутрин и алармата му звучи с възможно най-гадния тон – „Ранобудното петленце“; след като сготви, кухнята прилича на бойното поле след Десанта в Нормандия; стои минимум по половин час в тоалетната…

Петър: Черпя вдъхновение!

Биляна: Остави ме да довърша… Ходи бос вкъщи, въпреки че съм му приготвила чехли; не си сгъва дрехите; пее силно македонски песни в банята; говори много високо; шири се в леглото и ме избутва в ъгъла; винаги купува промишлени количества натурални сокове; играе на глупави игрички на компютъра и се оправдава, че спасява Земята от извънземни нашествия; става посред нощ да си прави закуска и е ужасно шумен; събужда Вики, за да й каже колко я обича, след като съм я приспивала час и половина…

Петър: У Биляна няма навици, които ме дразнят. Тя е съвършена

Кои са нещата, които ви свързват и крепят?

Биляна: Кара ме да се чувствам желана, красива и обичана жена. Носи ми закуска в леглото; приспива Вики, когато съм най-уморена; прави ми серенади на свещи; изненадва ме с пътувания като например екскурзията до Единбург, за която купи билетите точно 10 минути, след като решихме, че ни се ходи там; прави всичко за нас всеки ден и именно тези дребни неща ни правят щастливи…но най-важното е, че умее да подрежда хладилника, багажика на колата и складовото помещение вкъщи до съвършенство.

Петър: Със сигурност няма да ми стигне мястото и акъла, за да ги напиша всичките, но и със сигурност магданозените кюфтенца са едно от тях.

Какъв смисъл влагате в израза „щастливо семейство“?

Биляна: Любов, сила, спокойствие, подкрепа, доверие, топлина, всеотдайност, грижа, желание, уют…

Петър: Толстой беше казал, че всички щастливи семейства са щастливи еднакво. Всички нещастни са нещастни по свой собствен начин. В този блог ще намерите много постове и снимки от щастливи моменти. Надявам се да намирате и занапред. Но истински стойностните неща се крият в моментите между снимките… именно те сплотяват семейството! И струват много компромиси, труд и любов.

Какво каза, когато разбра, че ще ставаш родител?

Биляна: Нищо не казах, плаках от щастие и не можех да си намеря място вкъщи, когато видях двете чертички. Чувството стана още по-прекрасно, когато казах на Петър, а след това и на най-близките ни.

Петър: „Разбра“ не беше в пълния смисъл… Отне ми няколко месеца, докато действително осъзная, че ще ставам баща. Хубаво е, че бременността трае девет месеца, та да се подготвиш и психически, и финансово.

Как се справяте с бебето?

Биляна: Не мога да кажа, че е лесно, но това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Обожавах чувството да съм бременна, а сега вече като мама щастието е неописуемо…

Петър: Системата е сравнително лесна за поддържане – хранене, приспиване, къпане, смяна на пелени… Съобщенията за грешки обаче не са добре имплементирани - за всичко плаче и е доста трудно да разбереш къде точно е проблемът… Сега сериозно – отглеждането на бебето отнема много труд, нерви и време, но когато заспи в прегръдките ти или те погледне с огромните си бебешки очи, знаеш, че си струва.

Какво каза, когато за първи път видя Виктория?

Биляна: „Здравей, мъничка моя! Толкова те обичам!“

Петър: Нищо. В такива моменти човек обикновено остава треснат и безмълвен. Какво почувствах също не мога да опиша с думи…

С какво бихте искали да се занимава Виктория, когато порасне?

Биляна: С това, което я вдъхновява и я прави истински щастлива.

Петър: С каквото и да се занимава, трябва да го прави с удоволствие и професионализъм… Иначе, мисля да я оставя тя да си избере.

Знам, че всички ще питат това, но планирате ли братчето на Вики скоро?

Биляна: Все още не планираме нищо. Това е Божа работа.

Петър: Господ дава, ама в кошара не вкарва. Лозето не иска молитва, иска мотика. Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи. Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото… И така нататък… Не знам дали ще е братче, но се надяваме един ден да има и номер две, а защо не и номер три…

Ще останете ли да живеете в България?

Биляна: Нищо не се знае. За момента се чувстваме щастливи тук.

Петър: Задавал съм си този въпрос неведнъж и досега отговорът ми винаги е бил „да“. Посетил съм над 10 различни държави, имал съм покани за работа в чужбина, включително от компании като SAP и Google. Поне засега се чувствам най-щастлив тук. Въпреки това, не мога да свикна с някои неща – например да си плащаш осигуровките редовно, да имаш допълнително здравно осигуряване и да си носиш бинт, памперси и тоалетна хартия в болницата; пешеходците да се движат по улицата, а колите да се паркират на тротоара; човекът на съседната пейка в парка да пуши срещу количката на детето ти и да нямаш законово основание да му натикаш цигарата където трябва (да не говорим, че е практически невъзможно да намериш заведение, в което не се пуши); 99% от магазините, заведенията и обществените сгради да нямат елементарни неща като рампа за инвалиди и помещение за смяна на пелени… Имайки предвид какво беше през 90-те и какво е днес обаче, аз съм оптимист, че нещата се променят, при това не чак толкова бавно.

Какво друго да очакваме в бъдеще?

Биляна: Постове за бебета и тяхното отглеждане, споделени мигове от екскурзии, смешни ежедневни случки…

Петър: Отдавна се каня да направя тотален редизайн на блога, с малко по-индивидуален облик. Това обаче отнема доста време и не мога да кажа кога ще се случи. Другото, което ми се ще да променя е хостингът ни, тъй като Топхост ни създават редица проблеми – може би и на вас ви се е случвало блогът да не се отваря, да дава грешка при връзка с базата данни и т. н. F5, натиснат 17-18 пъти дава резултат, но не това е начинът… Но това е дълга и скучна тема.

Как ще изглежда публикация No. 2000?

Биляна: Първата собствена публикация на дъщеричката ни…

Петър: … или интервю с трима ни. Подготвяйте си новите въпроси отсега!