За пенсиите на просяците и бедните духом

Забавно нещо е българската държава.

Ето ви ситуацията: знаете, че нашата държава се държи много ревниво към плащането на социалните, пенсионните и здравните осигуровки на гражданите си – и това по лично мое мнение е много добро!

Разбира се, дяволът се крие в детайлите и има едно мноооого голямо НО... Държавата ни много държи на вноските от частните фирми (и особено чуждестранните), както и на вноските на самоосигуряващите се – за частните фирми мога аз да ви разкажа, а за санкциите срещу самоосигуряващите се, закъснели с вноските си, мисля, че много от вас са прекрасно запознати.

Забелязахте ли обаче кой липсва? Нещо да споменах за вноски от държавни служители? О, и за тях се внасят, но едно птиченце ми каза, че за една сериозна част от тях – армията и полицията това не се случва. Като че ли държавата ни се държи към тях както абсолютно безсъвестен едноличен търговец към двамата си служители, наети на граждански договор или изобщо без договор – плащаш му на ръка и ... кой от къде е.

Системата работи по подобен начин и при нормалните (цивилните) държавни служители – държат ги на смешни заплати, но както се сещате за заплати от по 400-500 лева едва ли можете да хванете читав служител (само си помислете колко са режийните разходи в София и после си мислете, че някой ще бачка за тия пари. Точно затова е измислено и допълнителното стимулиране – носи се слух, че на всяко тримесечие държавните ни служители получават т.н. ДМС (познатите от миналото „премиални“, а в по-ново време известни като „бонуси“), а така също – участие в бордове на държавните предприятия и тем подобни форми на финансово стимулиране.

Само като отклонение – не твърдя, че хората работят за държавата само заради парите, има и други стимули, напр. работа в центъра (на мен лично това много ми липсва), твърдо работно време (и това ми липсва), възможност за израстване (и това ми липсва) и т.н. но сега думата ми е за бонусната система и пенсиите на бедните духом.

С други думи – държавата ни стимулира служителите си давайки им бонуси (или бордове) или неначислявайки им социалните, пенсионните и здравните осигуровки. (а пред военните винаги съществува възможността да те пратят на мисия, съответно командировъчните (с пълната съзнание за заслужеността на тези пари) или не се облагат или върху тях не се начисляват осигуровки (пак да кажа: военните и полицаите на мисия напълно си заслужават парите!)

Честно казано – това прилича малко на системата в туризма: на служителите се плащат минимални официални заплати (респ. и осигуровките са на тази база), а реалният доход се получава от бакшишите (които са необлагаеми и неосигуряеми, както знаете). (не ми спорете, едната стая у дома е построена от необлагаеми пари ;-)

Та като цяло любимата ни държава се държи като доста некоректен работодател към работниците си: ниски официални доходи, а останалото е жив бакшиш.

Сега да не вземете да ме обвините, че мрънкам към днешната ни държава – това си е навик поне от времето на социалистическата ни държава на Тодор Живков. Елементарен пример са днешните пенсии на докторите (имам жив пример): има мит, че са взимали (при социализма) големи заплати, но в действителност огромната им част е била от дежурства или премиални, за които не са внасяни пенсионни вноски. Същата история се повтаря и при артистите (и за това имам жив пример): смешни заплати (съответно осигуровки), но с големи и неосигуряеми хонорари. Всъщност системата с премиалните (хонорарите, бонусите, „бакшишите“) си е напълно подходяща за една социалистическа държава, която все пак трябва да стимулира интелектуалните си труженици, но поради идеологически причини (държава на работниците и селяните!) не може да го направи официално, давайки им официални високи заплати. А за най-висшите държавни служители имаше допълнителни привилегии („номенклатура“), които можем да приемем, че са далечен аналог на днешния термин „участие в борд“

Днешната държава продължава тази традиция по отношение на служителите си – ниски официални заплати с добавени бакшиши

(тема на друг разговор е, че според мен тази система трябва да се обърне с хастара навън – държавните служители трябва да взимат чувствително високи официални заплати (облагаеми и осигуряеми)

Да, обаче в последно време се появяват едни изключително нахални просяци, които твърдят, че държавата (т.е.всички ние!!!) трябва да им плащаме пенсии, върху техните бакшиши???

Момчета и момичета, има още една история, която да ви разкажа точно по повод на призива на Кирил Маричков „Всички видяхте, че сме свирили!“(цитатът е по памет).

Да, видяхме ви.

Аз ще ви разкажа (приемете ме за свидетел), че Йордан Караджов наистина е свирил на концерт:

случката беше край софийското село Негован, където моя милост и учениците от нашата гимназия бяха натирени да берат картофи през есента на 1984 или 1985а година. Бригадата беше в един бригадирски лагер край Негован (мисля, че на негово място в момента се намира Централната разпределнителна станация на Български пощи).

Да обяснявам ли колко доброволен беше този труд, колко беше заплатен и изобщо колко хубаво нещо за бригадите, абстрахирайки се от безразборно-случайния секс за подрастващи? :)

Та една вечер в лагера дойде група Сигнал да ни направи концерт. Даже и аз отидох (и и тогава не слушах съвременна музика, но все пак Сигнал ми е дошъл на крака – отидох, пък и какво друго да правиш в лагера, когато всички са на концерт). Абала-джабала, свирят, пеят и по едно време Данчо Караджов се изцепва: „Дошли сме тук, за да ви поздравим за вашия доброволен труд, който полагате на полето“ (цитатът беше по памет, но думата беше „доброволен“ със сигурност).

Да, моят труд беше „доброволен“ и мога да гарантирам, че за парите, които взех от тази бригада със сигурност не са плащани социални и пенсионни осигуровки. Но да сте ме чули, че искам държавата да ми плаща пенсия за това? А Данчо Караджов, който възпя „доброволния“ ми труд на картофите – плати л ли си е социалните (и пенсионни) осигуровки върху хонорара (бакшиша), получен от нашата бригада? (защото хонорарът на Сигнал беше платен от парите на бригадата, да не мислите, че ЦК на ДКМС ги и е извадило от техния бюджет?)

Свидетел съм: Сигнал наистина свириха и пееха, но не съм свидетел, че са си платили осигуровките!

И ако днес той иска държавна пенсия, как би се почувствала да речем Параскева Джукелова, която със сигурност я гонят като империалист, ако работодателят ѝ не ѝ плати вноските навреме?

Изобщо: Скъпи лидери на нашата нация! Ако ВИЕ се държите като прошляци и дребни мошеници, защо мислите, че някой ще ви следва с ентусиазъм?

И още нещо: след като Вежди Рашидов призовава да се намери форма за подпомагане на „известните“ българи, дали да не го попитаме да ли не изпада в конфликт на интереси? Той самият плащал ли си е осигуровките и дали не очаква, че като се пенсионира и той ще получи предлагания знак за заслуги, към който върви и държавна пенсия?

Признавам, че ми е трудно да нарека интелектуални лидери хората, занимаващи се с дребни тарикатлъци и се надявам, че някой ден селския тарикатлък ще поизчезне поне от лидерите на милата ни нация.

Послепис: необходимо е да декларирам, че след завършването на висшето си образование съм плащал абсолютно всички изискуеми данъци в пълен размер, както и осигуровките ми са начислявани върху истинската ми заплата. И когато Илия Марков иска увеличаване на данъците, той ги иска от мен.

Прочети цялата новина

Свързани новини: