ВОТ ЛИ Е ДА ГО ОПИШЕШ…..

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

• Социална солидарност е не когато всички плащат и получават еднакво малко, а ако едни плащат повече, други по-малко – но онези с повечето получават своето повече, а онези с малкото – доста повече от малко. Изглежда сложно, но не е 

Пламен Асенов 

Още не започнал есенният политически сезон в България и работата тръгна на зле – лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че партията му замисля вот на недоверие спрямо управляващите от ГЕРБ. Идеята очевидно е преди предстоящите догодина избори на ГЕРБ да му стане малко по-зле, а на социалистите да им стане малко по-добре. Само че ще видим дали точно така ще се получи. Тя тая работа с вотовете не винаги излиза както я мислиш, питайте Филип Димитров.

Все пак обаче червените изкараха някои интересни аргументи, свързани с евентуалния вот, за който засега не е ясно нито по каква тема ще бъде, нито кой друг ще го подкрепи. Какво ще кажете например за предупреждението, че сегашните управляващи “живеят за сметка на резерва, който им оставихме и го изяждат. Ще свърши.” Твърдението, че ще свърши, е безспорна истина. Както всеки резерв, и този съществува в ограничен вид, създаден е не за да се папка перманентно, а само за черни дни. Но доколкото в живота на нормалните общества черните дни са рядкост, а при нас са всекидневие, то много лесно ще свърши, защото трябва да го пипаме постоянно.

За сметка на това обаче пълна неистина е твърдението на Станшив, че те, социалистите, заедно с подгласниците им от Тройната коалиция, са “оставили” на ГЕРБ някакъв резерв. Да, по принцип резерв има, но не те са го съзнателно оставили, а просто не можаха съзнателно да го довършат навреме. Иначе добре бяха започнали – имаше доста истории по тяхно време, свързани със зърнения резерв, имаше и с петролния резерв, а в един момент, както се оказа пък, газов резерв изобщо нямаше. Добре че си имаха  прокуратура в резерв…..

От трета страна мен ме учудва учудването на червения лидер, че като има едни свободни парички налице, някой си е тръгнал да пирува с тях. Както съобщиха американски учени онзи ден, те са установили с положителност, че най-старото известно угощение в света датира отпреди 12 хиляди години. Сещате ли се колко старо е това – сто века преди Христос. За ориентир, например Троянската война, в която поредицата от битки се редува задължително с поредица угощения, е само 10-12 века преди Христа. Така че по отношение на угощенията човечеството е натрупало завиден исторически опит и нищо чудно, че ние, българите, се стремим да не изоставаме от по-развитите нации. Ама защо трябва да се учудваме, вместо да приветстваме тази целеустременост?

Мен обаче ме стресна повече друго – признанието на цялото Изпълнително бюро на БСП, че членуващите в него социалисти изобщо не са си починали през лятото, защото през цялото време са изпитвали неистова тревога за предстоящото през есента и зимата обедняване на българските граждани. Това наистина ми се вижда тревожно, защото през годините съм забелязал, че социалистите дори когато са си починали вършат маса глупости, а какво ли може да се очаква пък сега…..

Интересни са също основанията на червените лидери за техните притеснения. Те отбелязват, че народът ще обеднее, защото напоследък в България има 9-процентов ръст на производствените цени на всички стоки, защото се очаква ново повишаване на цената на газа и парното, както и защото правителството замрази всички доходи. Какво може да се каже по това? Ако питате мен, най-добре е нищо да не се казва, но все пак има хора, които няма да разберат правилно нещата и ще приемат станишевите думи за чиста монета.

Всъщност истината ми изглежда по-скоро така. Първо – дали има 9 или 90 процента ръст в производствените цени на стоките не зависи пряко от дейността на кое да е правителство, а е много сложен комплекс от вътрешна и международна пазарна конюнктура. В този смисъл – понякога може да зависи косвено от решенията на някое правителство, а понякога може и изобщо да не зависи. Е, живеещите още в комунистическите времена на пълна държавна регулация социалисти сигурно няма да се съгласят с това твърдение, макар че самите те много добре знаят какво става, когато управлението започне да се меси пряко в ценовата политика. Пробваха го на наш гръб дълги години, та знаят.

Второ, правителството не е замразило всички доходи, защото то не може да замразява доходите в частните фирми, а само в администрацията и в държавните фирми, доколкото ги има. Всъщност това замразяване по принцип подлежи на похвала, не на укор. Доколкото е реално, де, защото и по отношение на замразяването виждаме, че действията на правителството са точно толкова последователни, колкото думите на неговия лидер в два различни дни по една и съща тема. На укор всъщност подлежи фактът, че въпреки плановете за реформа в администрацията, такава не беше извършена както трябва – все още остават много дублирани звена в държавата, все още чиновниците не са проникнати от съзнанието, че съществуват, за да работят в услуга на гражданите, а са проникнати от съзнанието, че гражданите работят, за да съществуват те…..

Така или иначе, Станишев и компания не казват нищо по такава една необходима реформа в интерес на всички граждани, а пъхтят за тежката съдба на горкия чиновнически апарат – правителството им замразило заплатите. Не разбирам защо ги мислят толкова. Сегашните чиновници в България са като келнерите по времето на комунизма – тогава те получаваха по 120 лева заплата на месец и изкарваха на ден по сто лева от бакшиши. Да сте виждали недоволен от заплатата си келнер? Или някой стачкуващ? Разликата е само в това, че сега администрацията не получава 120 лева, та затова и нейните бакшиши не са толкова малки.

Най-смешно обаче е третото основание за притесненията на социалистите – че цените на газа и парното предстои да се вдигат отново. И с просто око в случая се забелязва претенцията -  внушена, не директно изказана, защото май малко все пак ги е досрамяло – че по време на тяхното управление цените на парното и газа едва ли не са били ниски и твърди, че може би четири години са си стояли на едно и също място, ако не са и падали главоломно. Та проблемът е, че сега предстои да се вдигат.

На подобно поведение някои му викат “гьонсурат”, но аз няма да използвам такива тежки и красноречиви думи, за да не ме сложат в редицата на Божидар Димитров с неговия “шибан народ” и на доктор Владимир Атанасов с неговите “олигофрени”, дето се трудят в Министерството на здравеопазването.

Но да се върнем на социалистите и притесненията им за цената на газа. Вероятно именно защото са социалисти, те напълно пропускат дори да намекнат за своето важно участие и голямата си заслуга за предстоящото вдигане на цените. Заслугата се състои например от един договор за дългосрочните руски доставки, подписан от техния собствен министър Румен Овчаров няколко години преди да изтече срокът на предишния договор. Предишният беше относително добър за България, Овчаровият – не. Това го признават всички специалисти, които знаят нещо по въпроса.

Заслугата им обаче е и още по-голяма – и тя е в цялостното поведение на левицата и левия президент по отношение руските енергийни проекти в България и комплексът от свързани с тях политики. Само ще припомня, че Чехия например още преди десетина години се върза с европейската газова мрежа и по нея купува газ от Норвегия, за да е независима от Русия. Унгария и Словакия – защото повече от Чехия ги управляваха социалисти – не направиха същото и сега имат проблеми, сходни с нашите. Само сходни, де, защото все пак никой никъде по света не може да си представи националноотговорна политика от типа на българската, при която сто процентовата енергийна зависимост от руснаците се отъждествява със сто процента национална независимост и братски чувства.

Иначе като цяло много ми харесаха критиките на БСП по отношение на системата на здравеопазване. Че то е в колапс сме съгласни всички. Че то беше в колапс и по време на тяхното управление обаче също всички сме съгласни, макар те самите скромно да го премълчават.

По този повод изпитах възторг най-вече, разбира се, от онова изказване на Михаил Миков, че очевидно управляващите разглеждат реформата в здравната система като първа стъпка за облекчаване на пенсионната система. Такъв вид черен хумор винаги ми е допадал, особено проявен от страна на бивш вътрешен министър. За разлика от него обаче не ми допадна толкова откровено комунистическият хумор на Станишев, който заплаши, че “управляващите вървят към директна и умишлена ликвидация на болниците и преминаване изцяло към частна практика”. Противопоставянето по този начин на частното и държавното вероятно е в известен смисъл и нарушение на Конституцията, където равнопоставеността на различните видове собственост е базисен принцип. Но да не отиваме толкова далеч – той Станишев секретни документи на службите погуби и още е на свобода, та за някакъв си антиконституционен призив ще се притеснява, че бил изрекъл….

Важното е друго – в цял свят е ясно, че частните болници са на много по-добро ниво от държавните и това, че са частни, не винаги, ама съвсем не винаги означава, че в тях се лекуват единствено чорбаджиите-изедници, богаташите, които си плащат всичко и веднага от джоба. Напротив, просто системата от здравно-осигурителни фондове и каси, на лични вноски и лични партиди, на нормално осигуряване и нормално набиране в здравните фондове на средства, които не потъват в нечии чиновнически или политически джобове, е така измислена, че работи. Скърца на моменти, но работи. А при нас само скърца.

И така ще бъде, до пълната победа…..Не, не, това с пълната победа беше друго. И така ще бъде, докато хора като Станишев и неговата партия се застъпват за необходимостта всички да бъдем равни в мизерията – нещо, което те наричат система на социална солидарност. Истинската система на социална солидарност се случва не тогава, когато всички плащат еднакво малко и получават еднакво малко, а когато едни плащат повече, други по-малко – но онези с повечето получават своето повече, а онези с малкото – доста повече от малко. Изглежда сложно, но не е. На някой може да му изглежда – или съзнателно да заблуждава хората, че изглежда несправедливо, но пак не е.
Друга тема е дали точно ГЕРБ има достатъчно воля и способности, за да проведе истинска реформа в здравеопазването и съществува ли изобщо в България политическа сила и гражданско общество, които могат да го направят. Само че това не е въпрос и не чакам някой да ми отговори. Просто нямам време да чакам толкова дълго.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: