Ала Ал-Асуани е сътворил шедьовър

4:00 сутринта е. Тъкмо прочитам последната 246-та страница на „Малък град в Кайро“ от египетския писател Ала Ал-Асуани. И ме обзе чувството на човек, преживял невероятно пътуване, запознал се с нови хора, които ще му липсват, макар и с минусите в характерите си. Този  малък  в сравнение с много други книги роман ме накара да се влюбя в неговите герои. И онзи стар ерген Заки ад-Дасуки, живеещ в охолен апартамент, човек на старото поколение, и Бусайна, момичето от бедното съсловие, което изкарваше пари с всички познати й средства. Дори момчето, превърнало се в боец на ислямисткото движение, всички до един са изключително пълни образи и Ал Ал-Асуани с майсторство показва микро светът на Кайро и египетското общество. Нещо, което малцина могат.

Разбира се, авторът е част от това общество. Той познава добре действителността в Египет, а от баща си знае за отминалите светли години на 50-те години, когато баровете в Кайро са били повече от тези в Париж, а всеки един е знаел мястото си в обществото. Това е времето на истинския патриотизъм, все още тлеещ от времето на съпротивата срещу британското управление. Действието на романа се развива по време на войната в Залива през 1990 г. Преломен момент за мюсюлманското и арабско общество. Героите на Ала Ал-Асуани живеят в една и съща сграда – къщата на Якубян в Кайро, построена от търговеца Якубян преди повече от половин век.

Къщата на Якубян впечатлява с различието на характерите, подслонили се под нейния стар покрив-от фанатици, през женкари и хомосексуалисти. Неслучайно един диалог между Заки ад-Дасуки и Бусайна насочва именно натам-към ръзликите в мисленето на млади и стари, на сегашното и отминалото поколение. Заки е искрен патриот. Макар и завършил във Франция, той се завръща в Египет, където заживява добър живот, отваря кантора и печели добре. Революцията на Насър проваля това щастие. Той запазва част от привилегиите и добрия живот, но вече на хоризонта са новите лидери в обществото – бедните „Свободни офицери“ на Гамал Насър, които сега имат шанса да си върнат на богатите. Героят на Ала Ал-Асуани Заки ад-Дасуки ги определя, като „некадърници“ и „шайка“, погубили истинското лице на Египет завинаги.

Бусайна, младо момиче от простолюдието, живеещо на тавана в кооперацията, където живее и самия ад-Дасуки, е съвременница на цялата промяна. Тя е едва на двадесет и не знае какво е било миналото. Тя, за разлика от Заки, ненавижда страната си. Виждала е само бедност, използвачи, корупция. Самата тя, дарена с хубаво тяло, разбира, че единствения начин да спечели пари за семейството си е да разрешава на работодателите си да правят с нея каквото поискат. Разбира се, като остане девствена, за да може да се омъжи един ден. Трагедията на личния й живот се развива в процеса на развитие на сюжета. Читателят разбира все повече за тайните страни на това общество, потапяйки се в интриги, преструвки и фанатизъм, пример за който е младият Таха. Той всъщност е детската любов на Бусайна, останала с незавършен край. Самият Таха, изпълнен с гняв, че въпреки учението, въпреки многото лишения, за да си купува учебници, не е приет в полицейската академия, заради работата на баща му – портиер в къщата на Якубян. Той става озлобен. Сюжета малко по малко го отвежда сред редиците на ислямисткото дивжение „Джамаа Ал-Ислямия“, което иска да свали режима в Египет.

Единствено това, че искам да оставя на всеки един да се наслади на романа, ме спира да разкажа повече от сюжета. Всеки един образ от него ще остен в главата ми все така ясен. Краят на романа е стъписващ, вдъхващ онази нотка оптимизъм, от която се нуждаем всички ние. Напук на всичко – на корупцията, бедността, лъжите, издевателствата на режима, фанатизма- жителите на къщата на Якубян се събират за една вечер, марак да не е единствената подобна за мнозина от тях, и започват да танцуват под ритъма на музиката в един остарял, но все още красив европейски ресторант на гъркинята Кристин, която запява своята последна песен с пълно сърце и душа. Песента, която е била символ на свободното общество в Египет, пускана по всички изискани места в миналото…

Когато взе ме в ръце

и тихо-тихо ми говори,

живота виждам в розово.

Любовни думи ми шепти,

прости думи, пропити

с истинско значение за мен.

Той нахлу в сърцето ми.

По книгата има арабски филм от Маруан Хамид , предизвикал голям диспут сред обществото в Египет. Никога преди това не са се повдигали някой теми-табу, като хомосексуализмът, фанатизма и демокрацията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: