Така наречената "депортация" на граждани от цигански произход е част битката за бъдещето на Европа.

Имаше един едно време един уестърн. Разказваше исторята на малко градче в периферията на Дивия Запад и както се случва обикновено по тези филми, беше го закъсало с престъпността. Понеже на никой не му стискаше да се захване, за шериф избраха случайно преминаващия странник (Джеймс Гарнър), който на път за Австралия, със завидни умения спечели подкрепата на местните и успя да пребори лошите.
Макар мястото на Франция в европейските дела да е било винаги ключово, струва ми се Париж изпадна в ролята на местния шериф, опитвайки се да отстоява държавните си закони и разпоредби през главата на всесилните евробюрократи. Възмездието не закъсня и гневът на Ахила се стовари с оглушителен медиен тътен връз главите на френските власти. Рупорите на евро федерализма гърмят - Расизъм! Ксенофобия! Депортация!
Същевременно 2/3 от френските граждани одобриха действията на правитеството си. Мнението на хората обаче винаги е било и си остава твърде незначителна подробност за паневропейските елити, за камарилата анонимни и самоназначаващи се чиновници. Те педантично и неотклонно изпълняват плана по трансформацията на Европа в свръхбюрократизирана федеративна държава от имперски тип, демонтирайки стъпка по стъпка демократичните механизми за гражданско участие. В очите на тези хора т.нар. обществен договор за властта, делегирана от суверена срещу конкретни ангажименти, чието изпълнение се контролира и в крайна сметка санкционира през избори, е досадна неефективна отживелица. Федеративна Европа ще се ръководи и направлява от "просветените", от експертите и тоновете им директиви, нормативи и разпоредби, създадени незнайно от името на кого и в името на какво. Цялата тази армия скъпоплатени бюрократи ще плете примката около вратовете ни в сянката на карикатури тип "Херман ван Ромпуй", репрезентация на утрешния управленски модел в Европа.



Защо "ключът от бараката" е у Франция? За никого не е тайна, че двата впрегетелни коня на ЕС са Париж и Берлин. Именно от консенсуса между двете столици зависи и посоката в която ще поеме развитието на ЕС, все още. Заради това решението на Саркози да постави френският закон и интересите на избралите го граждани над мъглявите общоевропейски разпоредби, предизвика гръмотевичен евробюрократски тътен. Апогеят на "битката за Париж" се очертава на предстоящите прз пролетта на 2012 г. президентски избори.
Забележете потенциалните кандидати на зажаднялата за Елеисейския дворец след две десетилетия в опозиция френска левица - Доминик Сторс-Кан (директорът на МВФ) и Мартин Обри (дъщеря на Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия и един от авторите на революционния за времето си Маастрихтски договор). И така, очевидно попаднала под силното влияние на мундиализма Социалистическа партия, към момента не е в състояние да защити френската република и Европа от заплахата на пълзящата федерализация. Остава Саркози. С всичките условности и уговорки около личността му, той трябва да бъде подкрепен. Инак и последната пречка за изграждането на Съветски европейски съюз, ще падне...