Intidar Digest 5.9.2010

През последната седмица прочетох няколко интересни неща в блоговете, които обхваща Intidar Digest.

Например, разбрах, че Настя има нещо общо с Пушкин…есента.

В едно нещо си приличаме с Пушкин – и двамата обичаме есента. И ако тя го е вдъхновявила да напише “Борис Годунов”, днес тя посто ме прави щастлива.

Защото с първото захладняване мъжете обличат саката и стават изненадващо елегантни. Защото студът кара хората да се прегръщат – случайно или не. Защото мокрите от дъжда улици са същите като на романтичните картички, а ние вървейки по тях ставаме малко по-загадъчни. Защото в слънчевите дни всяко жълто листо грее и ние се чувстваме прегърнати от топлината. Защото има грозде. И децата отново тръгват на училище. И един по-топъл ден ни прави щастливи. А една добра дума след разходка в студа – обичани.

Е, как да не се размекнеш и да не хукнеш по есенните улици? Важно е тя да се стяга, че първата поправка си е нещо важно за всеки студент:) А, ако си влюбен-няма шанс, изпитите остават назад.

Люси пък ни говори за Кенеди. Не, не онзи застрелян американски президент с многото митове около него, а за нещо далеч по-приятно- Найджъл Кенеди.

С комбинация от няколко музикални епохи, ексцентризъм и виртуозни импровизации, британският цигулар с пънкарски дух Найджъл Кенеди вдигна температурата в Античния театър в Пловдив снощи (разбирай 2 септември-бел.Интидар).

Въпреки вятъра и студа, изненадал хилядите фенове, дошли да видят и чуят темпераментния музикант, редовете на театъра не се изпразниха дори и в края на близо тричасовия концерт. Няколко поколения се събраха да чуят нестандартната комбинация от класическа музика, джаз с включвания от рок импровизации и фолклор.

Концертът в две части, организиран от продуцентска къща „Арт БГ“, бе открит от кмета на Пловдив Славчо Атанасов, като първия в рамките на „Есенния салон на изкуствата“. Типично за бунтарския си стил и сценично поведение, цигуларят пренебрегна официалния дрес код на оркестъра и се появи в тениска и с пънк прическа.

Явно, обаче, Люси харесва такива мъже :P Но да оставим шегите настрана, защото тя ни разказва и за още нещо интересно – конференцията, организирана от фондация Bertelsmann в Залцбург. Над 50 лидери от сферата на политиката и бизнеса. Прочетете пълния текст – тук(EN).

Жюстин ни отвежда отново към морето. Но не за толкова приятна тема, а за по-тъмната страна на крайбрежието.

неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

Още какво не иска да види Жюстин по крайбрежието, прочетете тук.

Ламот отново, за пореден път, поднася нещо интересно. Това са филмовата класация на Ламот за изминалото десетилетие. Поднесето, разбира се, по неговия си начин…

И така, измина едно десетилетие от началото на новото хилядолетие. Някои пораснаха, други остаряха. Но филмовата лента продължава да си тече. ЗНАМ, ЗНАМ,  не обичате да четете постове-фермани и рядко четете блога ми (мамицата ви  ) и затова съм сложил достатъчно картинки, та поне с поглед да проследите заглавията. Или както казват англичаните, „една картина е равностойна на 10 000 изречени думи„. Та, като споменах англичани…леле, какъв бой ни туриха в петъка само, четири парцала ни вкараха! Ама на кой му пука, аз и без туй за англичаните виках  муахахаха

Упс, да не се разсейваме, ами започваме разходката назад във времето (тук аз управлявам машината на времето, но ако не ви хареса, поемете управлението и вие  ):

Тук е  и класацията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: