ПРИ ЛАНСКИЯ СНЯГ ЛИ Е ДЯСНАТА АЛТЕРНАТИВА?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Началото на новия политически сезон в България очерта ясно изходни позиции и тенденции в дейността на основните политически сили през следващите месеци. Той  започна конфликтно, с критики към управляващите от страна на опозиционната БСП. Социалистите дори заявиха, че започват процедура за внасяне вот на недоверие към кабинета Борисов и проведоха първите консултации. Засега е ясно само, че те все още не могат да постигнат съгласие по темата на евентуалния вот с другата основна опозиционна сила – Движението за права и свободи. От своя страна ДПС представи визия, че е назряло време да се сформира по-организирана алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ. За изненада на мнозина, те смятат, че освен леви и ляво-центристки формации, тази алтернатива може да включи и дясната Синя коалиция.

Синята коалиция обаче отрече категорично възможността да участва в евентуален вот на недоверие и потвърди позицията си, че подкрепя правителството, макар само по отношение на онези негови стъпки, които счита за правилни. Десницата поиска спешно създаване на парламентарна комисия, която в кратък срок да изработи стратегически план за излизане от икономическата криза, защото според тях мерките на кабинета в тази посока досега са неефективни.

За сметка на това Волен Сидеров, лидерът на националистическата партия “Атака” заяви категорична подкрепа за управлението на ГЕРБ и атакува остро Синята коалиция за нейната двусмислена позиция. От ГЕРБ обаче не изглеждат притеснени от критиките нито на опонентите, нито на съюзниците си. Те настояват че предприетите мерки както в икономическата сфера, така и за някои твърде наболели реформи, ще дадат  ефект в близките месеци и обясняват изострянето на политическия тон с факта, че партиите вече заемат позиции за местните и президентските избори през следващата година.

След като през миналата седмица с Пламен Асенов обсъдихме подробно някои от критиките към дейността на правителството от страна на основната опозиционна сила – БСП, днес продължаваме разговора за очакваните и възможните развития в България през новия политически сезон. 

- Пламен, едва започнала втората година от управлението на ГЕРБ и опозицията вече подготвя вот на недоверие. Толкова бързо ли се изчерпва общественото доверие в партията на Бойко Борисов? 

- Както и в много ситуации с предишните правителства, Фили, вотът на недоверие в случая се ползва не заради реалното изчерпване на общественото доверие, а по-скоро като политически инструмент за допълнително нагнетяване на напрежение и снижаване на това доверие. Тоест – като част от общия политически инструментариум, а не като последно оръжие за доубиване на повален вече политически противник, както се прави в по-нормалните държави. Това веднага става ясно от социологическите проучвания, според които – да, лек спад в доверието към управляващите има, включително и лично към премиера Борисов. Но той, първо, не е толкова голям, че да се мисли сериозно за сваляне на кабината и второ, случва се на фона на друг феномен – че спадът на доверие към управляващите не качва подкрепата за опозицията, напротив. 

- Това всъщност означава, че в момента в страната не съществува никаква реална алтернатива на сегашното управление….. 

- Така е, Фили, това не е новина, но е констатация, която се потвърждава и е важно да се помни през новия политически сезон. И никак не е случайно например, че точно в тази посока, в посока създаване на такава алтернатива, ДПС заяви, че насочва своите усилия. Лидерът на Движението Ахмед Доган може да консумира много негативи, може да се разглежда от мнозина като политически опортюнист, като политик, преял с власт и използващ властта за лични облаги, като човек, който си играе с етническата карта. При всички случаи обаче е ясно, при това отдавна, че той е един от най-опитните политици в тази страна и това му помага да разиграва всичките си останали карти.

Затова аз разглеждам съвсем сериозно заявката, направена от неговия партиен заместник Лютви Местан по време на първата есенна парламентарна сесия, че е време в страната да се оформи реална алтернатива на сегашното управление. Това е важна заявка, който вероятно ще окаже влияние за развитията през следващите месеци, а може би и до края на мандата на ГЕРБ. 

- Мнозина бяха изненадани обаче, че докато говореше за създаване на алтернатива, Лютви Местан заяви, че вижда възможност в нея да се включи не само лявата БСП, но и дясната Синя коалиция. Доколко е реалистично това? 

- В момента тази възможност изобщо не е актуална, Фили. Това пролича и от факта, че Синята коалиция веднага и категорично се разграничи от възможността да участва по какъвто и да било начин дори само в предварителните консултации за вот на недоверие към кабинета, инициирани от БСП. По този повод сините казаха две важни неща. Първото – че БСП и ДПС изобщо нямат моралното право да говорят за вот на недоверие, защото точно тяхното управление е в основата на голяма чест от бедите, струпали се сега на главата на българското общество. Второто – че десницата има свои критики към управлението на Бойко Борисов, но те са коренно различни по характер и насока от критиките на левицата.

Аз лично се надявам, че евентуалната прегръдка между сини и червени като начин за създаване на алтернатива на сегашното управление ще си остане също толкова неактуална и в бъдеще, колкото е в момента. Стратегически погледнато, тази идея всъщност представлява капан, насочен към доунищожаване, към пълно изчезване дори на минималните възможности в българското общество да се зароди сериозен противовес на ляво-центристкия политически популизъм, който властва вече близо десет години в България, като лесно подменя едно свое лице с друго. 

- Пламен, обаче ГЕРБ и партия Атака излъчват силно недоверие към двусмислената позиция на десницата, която хем критикува правителството, хем го подкрепя. Може ли това да е повод сините да останат изолирани и наистина да потърсят други съюзници? 

- В тази ситуация, Фили, десницата няма много полезни ходове. Те са принудени от една страна да подкрепят управлението, доколкото то наистина предприема някои важни и необходими стъпки, с които страната не само да преодолее икономическата криза, но и да се извършат част от отдавна наболелите реформи. От друга страна не могат да не критикуват глупостите, които правителството върши, защото тогава по-добре направо да се разформироват и да се влеят доброволно в редиците на ГЕРБ. От трета страна Синята коалиция не може да застане като отчетлива дясна опозиция в противовес на съществуващата лява, тъй като веднага ще бъде смачкана от ГЕРБ с публични внушения, че се прегръщат с комунистите. Десните, както се знае, са твърде слаби, за да преживеят това. 

- Какъв е вариантът, който им остава? 

- Струва ми се, че просто трябва за доста време да пристъпят към работа на друга политическа плоскост. На национално ниво политиката, която водят в момента, може да продължава да се прави. Но в същото време те трябва да заложат собствен нов политически проект и да впрегнат целия си наличен ресурс за работа по места – да заздравят редиците си, да се срещат с хората, за да им обяснят лично как и защо е възможно да подкрепяш някои от мерките на правителството, а други не, как и в името на каква нова цел трябва да се ангажират българите, с други думи, десницата трябва да проведе истинска политическа битка. И то битка както за собственото си оцеляване, така едновременно и за създаване на условия в страната да се появи реалната алтернатива на хаотичното и популистко управление на ГЕРБ.

Това е стратегическо решение, насочено дори не към времето след три години, когато свършва мандатът на ГЕРБ, а може би към времето след седем години, ако евентуално партията на Борисов успее да спечели втори мандат. Но иначе няма кой да го направи, иначе България ще бъде обречена още веднъж да потърси алтернатива в ляво, макар че левицата не може реално да предложи нищо и ще се стигне до нова криза.  

- Имат ли сили десните да го направят? 

- Честно казано, не виждам да имат нито сили, нито идея за това, Фили. Имам чувството, че от години вече традиционната десница кара на доизживяване. Само че времето им дори за това свършва и най-вероятно, ако не вземат мерки, ще изтече окончателно още около изборите през следващата година. А възможността при такъв разпад в името на собственото си оцеляване сините или групи от тях да влязат в някакво съглашение с ДПС,  защо не дори и с БСП, съвсем не може да се изключи. Ето защо казах в началото, че гледам съвсем сериозно на идеята за създаване на лява алтернатива с дясно участие, лансирана от ДПС, колкото и безумна да изглежда тя на мнозина в момента.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: