София – следобед, през нощта и по всяко друго време

Като ни тресе цял ден, реших, че е добре да покажем нашето истинско отношение към София. Признавам си, че отношението на Василена към града напълно съвпада с моето – въпреки всичките му кусури, София е прекрасен град. Приятно четене:

София

Старата любов ръжда не хваща. Така е и с любовта към градовете. Със София си имаме доста интересен love/hate relationship, но въпреки това love е повече от hate. Често пъти при вида на мръсни градинки, запуснати сгради или вечно намусените хора в метрото се чудя кога най-сетне ще ми писне окончателно и ще реша да се преместя. В други дни цялото това urban-усещане ме кара само да й се възхищавам. Тя надали се променя толкова бързо – просто моето възприятие пулсира. Тогава ме очароват дори някакви захвърлени до кофа за боклук стари обувки. Точно както е при хората, София си има всякакви черти – някои бръчки са по-дълбоки, но пък блясъкът в очите й е незаменим. Едно е ясно: това не е “стерилен” град без атмосфера – дори и атмосферата тук често да е повече от ароматна…

[geo_mashup_map]

Хора и улици, град като град, както се пееше. Но не точно. Когато това е твоят град той е много повече.

София следобед

Обичам разходките из София, дори когато времето е лошо и вали. Стъпките помагат да изпуснеш напрежението, да се фокусираш върху крачките по паважа, да видиш хората и местата, излизайки от типичния си пашкул от mp3-ка и ръце в джобовете.

София – нейна е нощта

Тя може да бъде студена и надменна, като всяка жена. Но може да бъде мила, нежна и приветлива. Да те прегърне, да се разлее около теб на малки топли късчета дихание и да отнеме всичките ти тревоги. Тя е магична, а на това са способни само най-хубавите жени. Хванала те е за ръка и вървите заедно, а в ушите ти звучи точно онази мелодия – онази, на която винаги си представяш, че вървите заедно, хванати за ръка. Не е съвпадение – тя познава и мислите ти, и музиката в слушалките ти. Имаш чувството, че времето е спряло. И в този миг-вечност тя е изтрила от съзнанието ти всички ежедневни мисли – почти физически усещаш как в така освободеното пространство в мозъка ти влиза Духът и те кара да усетиш целия свят хиляди пъти по-ясно. Всичко наоколко се забавя, защото сетивата ти са се изострили. Детайлите изпъкват като стрелнали се в полет чайки. Досега цял живот си спал, заровен под битови въпроси. Сега и само сега Живееш. Но само докато си с нея. И въпреки това нямаш усещане за загуба – така нищо не ти пречи да отпиеш от мига и да му се насладиш. Дойде ли утрото, магията изчезва. Still I always keep the memory of…

Автор: Василена Вълчанова Снимки: авторът Бележка от Стойчо: оригиналното подзаглавие е Нежна е нощта, но на мен Нейна ми хареса повече :) Още снимки от София: [nggallery id=64]

Прочети цялата новина

Свързани новини: