Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На 6-ти септември света православна църква възпоменава чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия.


Колоса е древен град в югозападната част на някогашната област Фригия в днешна Турция. В дневни времена в Колоса е съществувал храм на св. архистратиг Михаил, построен над лечебен извор в знак на благодарност за изцеление при неговото ходатайство. Той бил издигнат от жител на град Лаодикия като благодарност към Бога за това, че била излекувана нямата му дъщеря. Светият архистратиг Михаил разкрил на човека, че дъщеря му ще получи като дар от Небето гласа си, след като пие вода от чудотворния извор.

Момичето наистина оздравяло и започнало да говори. След това чудо цялото семейство приело кръщение в Христа, а бащата построил храм, за да покаже своята признателност и почит на св. архангел Михаил Архистратиг.

След това много хора започнали да идват и да се лекуват от своите болести на извора. Сред тях имало и християни, но и езичници, които приемали християнската вяра и отхвърляли поклонението на идоли.

В храма служел и светия апостол Архип. Неговата вяра, вдъхновените му проповеди и неговия пример привлекли много езичници в Христовата вяра. Тогава други езичници решили да убият Aрхип, да унищожат извора и да прогонят хората от това свято място.

По молитвите на Архангел Михаил това не се случило. Върху един камък в храма се появила широка пукнатина, без да го разруши. И там чудотворната вода се скрила. При вида на чудото, злонамерените езичници избягали. Архип и християните се събрали в църквата, за да славят Бога и да благодарят на Архангел Михаил.


И в днешни дни много хора търсят лек от целебни извори. Организирано или частно, предприемат далечни пътувания, за да се сдобият с вода от аязма и чудодейни кладенци.


На празника Голяма Богородица туристическа група от Перник се стече в димитровградското село Добрич. Няма грешка в географията – става дума за българския Димитровград, а селото наистина се казва както големия областен център. Там живее една баба Василка, в чийто дом от три чучура блика целебна вода. От всеки чучур спасение се получава за различни проблеми. Първият е за нервни болести, вторият - за късмета на младите и третия – за ударените в сърцето и главата.



Целебната течност блика при бабата от 40 години. Насън и наяве тя имала среща със св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Тримата светии, познати в православния свят като велики вселенски учители, й заръчали да изкопае кладенеца и обяснили, че за това ще има помощник. Той дошъл, също по заръка на светиите и водата бликнала на 30 януари 1971 г., точно в 16 ч., от шест метра и половина дълбочина. Тъкмо на този ден от 1076г. се чества и празникът на Свети три светители, установен от Евхаитския епископ Йоан по тяхно искане, както разказва преданието.



В двора на баба Василка идват хора от всички краища на страната. Те са с най-различни неволи. Тя не взема пари, нито дарове. Иска само да й пишат ако са получили помощ и пази многобройни писма като свидетелство за чудото.

За да се излекува човек с водата от извора има само едно условие - да вярва, предупреждава възрастната жена. На всекиго тя с готовност разказва рецептата и дава съвет как да се прилага лечението.



Чудото се случва само благодарение на искрен живот в Бога и на молитви от сърцето, отправени към светиите, към Спасителя и Божията майка. Това, че в жаркия августовски ден, който е и в прослава на Успението на Пресвета Богородица,. някой е решил да отиде на стотици километри, за да добие цяр от лечебния извор, едва ли е достатъчна жертва пред Бога. Две седмици преди това имаше Богородични пости. Те завършват с изповед и свето Причастие. Скромност, търпение, смирение и честност е повелил Господ в Божиите закони. Да чакаш от само себе да те спаси едва ли е вяра, а по-скоро пагубно за душата суеверие. Но бабата няма как да предаде вярата, защото тя е в сърцето. Сигурно с чисто чувство тя иска да помага и дано.




Целебни извори има край всеки манастир и даже покрай всеки по-стар православен храм.


Целебната сила идва не от суеверията, а от силата на частния кръст и истинската молитва, добре знаят хората във вярата и не се съмняват. Отколе по селата е имало изворчета, за които са се разказвали чудеса. Хората са ходели там да си мият очите или някоя рана, оставяли са конец или дреха, или дрего от себе си. Но спасението на болната душа е в храма. И във вярата в Спасителя. Как да търсиш спасение, ако не знаеш що е изповед и причастие или ако казваш, че си безгрешен и няма какво да споделиш пред изповедника. Всичките тези съвети ги дават и монасите от Църногорския манастир над Гигинци. Водата от манастирското аязмо е също толкова силна като тази в двора на баба Василка от далечното хасковско село Добрич.





През лятото хубав кът край целебно кладенче си направиха и в пернишкото село Богдановдол.



Наскоро беше вдигнат параклис над кладенец, наречен на св. Петка, в трънското село Джинчовци.



В скалния параклис „Св. Петка" в Трън от скалата сълзи вода, която ората събират и раздават за лек на очи.



Министерството на здравеопазването спокойно може да намери панацея за здравната реформа в целебните извори, стига друго едно министерство – това на образованието да въведе вероучението като задължителен предмет и така с познание да даде шанс на младите българи да научат какво е вяра и как целебните извори помагат.

обожавам онези уютни дворчета на култови кафененца из София. където се виждаме на по кафе. а всъщност това е само нашето си време, в което опитваме да напъхаме всички случки и мисли прелетели през главите ни от предната среща до сега. място за раждане на идеи. работни и лични. за ...

Не мога да си представя по какво точно са подредени отборите в А група, за да може класирането в топспорт да изглежда по този начин. Все пак пожелавам успех на Берое

имам един пакет пощенски марки български и чужди от 80-те и 90-те, ако за някого представляват интерес нека пише. подарявам ги.

-Имаш чудесен слух! Ето от кого трябва да се учим на пеене! - казал веднъж славеят на заека.
-Слухът ми и пречи - отвърнал заекът. - Като чуя звук и от страх губя гласа си.

Работната седмица е дълго и изморително упражнение, което се прави до каталясване от немай къде (ако и да е супер интересно, каталясването винаги е страничен ефект).

Затова и периодичното разпускане и излизане навън, сред зеленко и природа, докато още е топличко. Та тази вечер в Борисовата градина, на Сцената, ще има огнено шоу, разни хора ще въртят огън, други ще танцуват, трети даже ще танцуват докато въртят огън. Някакви пети хора ще свирят на музикални инструменти и изобщо, ще е пълно с народ, който ще се забавлява.

Причината да споделям това, е защото макар да го има и във фейсбук като събитие, не е редактирано, че ще се случи на Сцената в Борисовата градина.

Иначе казано:
11.09 (събота), на Сцената в Борисовата градина, Огнено Шоу.

Вярвайте или не, но колкото повече такива кадри започваме да виждаме в софийското метро, толкова повече то ще се доближава до метрата в големите европейски столици.

Метрото създава фалшивата и уютна илюзия на равенството – там където един може да премине през целия град за кратко време и необезпокояван от светофарите на адския трафик, а друг изпаднал в немилост може да живее временно, когато условията навън не го позволяват. Това са тези двамата, които никога няма да се поздравят, никога няма да седнат заедно на маса, няма да си разказват истории за успеха на децата и това са хората, които са толкова далече един от друг, все едно да хванеш два магнита с еднакви полюси и да успееш да ги долепиш.

Метрото в Париж, Будапеща, Прага, Виена не е изключение от това правило, а предполагам, че читателите на този блог заедно или разпръснато са били навсякъде по света та може да потвърдят дали това е така или.

Метрото е и една от тези сблъскващи точки между хора, уж живеещи нормално или поне при нормални условия физически и обстоятелствено и такива, което са имали лош късмет или лоши пороци или каквото и да е било.

Метрото е един от елементите на истинския, урбанизиран град, градът столица, който предлага забравени от времето исторически забележителности, които са живи почти и единствено за туристите със смешни шапки,с  висящи фотоапарати и неадекватно облекло за сезона и именно липсата на сериозно метро в София и наистина хероичните опити за неговото строителство в последните години и сега се превръщат в един лош спомен за трафика, но не замълчи сърце… след 20-30 години и ние ще стигнем там, където другите минаха преди близо 80 години, а и по-отдавна.

За по-любознателните припомням тази стара моя публикация относно метрото в Москва.

Москвичът е желязна кола, ама наистина. Когато карах зад него си помислих, че ако се случи да спра рязко в тази метална грамада, едва ли бих могъл да му нанеса каквото и да е щета.

Москвичът или от руски, московчанинът все още се радва на широка популярност вън и вътре в голямата мрежа. Феновете си имат собствен форум с радио, такива каквито имат всички други западни марки автомобили.

Москвичът има мигачи, но предполагам, че те не са за сложени там от функционална гледна точка, а по-скоро от чисто естетическа и дори художествена. По-стари хора са ми разправяли, че преди да доди демокрацията, когато колите били малко, а хората си живеели там, където се раждали, което не е съвсем честно, но все пак някои от тях са успявали чрез различни бракосъчетания да изместят географската си и градска принадлежност, ала въпреки това хората по населените места били все така малко, а тези с коли още по-малко, но именно последните успявали безпрепятствено да се движат по павираните и по-рядко асфалтирани улици и местейки се от лента в лента, разбира се там, където е имало маркировка, ако е имало, то въобще не използвали светлинната уредба, и по-точно мигача.

Та това са ми казвали по-възрастните хора, а аз сравнително рядко съм бил целуван от случайността да карам сред тях, та да може да заключа от собствен опит дали мигача е бил използван или не; а и акъла ми едва ли тогава ще да е бил на това място.

А ако вие сте сред тези, които с умиление са си спомнили за миговете на предната седалка на семейния москвич, топлината на губера от изкуствена вълна покрила седалките, така сякаш фабрично е направена в завода, ръчичката залепена по желание на предното или задно стъкло, която може да показва знака на победата, знака на дявола и дори един по-неприличен знак представляван от комбинация на три пръстта с преобладаващ среден и всичко закачащо се друго, което света може да сътвори и измисли и да закачи на предното огледало, то може спокойно и блажено да разгледате малко по-новите модели на АЗЛК, което по-оригиналному трябва да се зове Автомобильный завод имени Ленинского комсомола, но бе смехотворно и закачливо преименуван на ах, защо ли те купих?

Каквото и друго да изпиша и да кажа би било безполезно, като че ли не може да си оставим очите затворени пред най-голямото доказателство за издръжливостта и надеждността на тези машини, това, че те все още се движат сред нас.

С водещия Никола Миладинов от „Събота 150″ по Програма „Хоризонт“ на БНР, обсъдихме строежът на т.нар. джамия до Кота Нула в Ню Йорк, реакциите от това, пастор Тери Джоунс и изгарянето на Корана, както и екстремизма до какво води. Извинявам се, че гласът ми не е в най-добрата си форма.

P.S. Стана малка грешка в началото- по образование не съм историк, може би водещият е има предвид профилираната ми подготовка по История в НГДЕК.

При такава зеленина в „Лукойл“ от бензиностанции „Еко“ могат само да се замислят как да си сменят името

Можете ли да познаете къде е направена снимката?

Подобни публикации

• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 28.01.2010 — Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 10.03.2008 — Осем екологични автомобила с премиера в Женева (13)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 14.10.2009 — Преносима църква?! (4)
• 17.04.2006 — Mtel, здравейте! (1)
• 07.08.2010 — Интервю с Анелия Луцинова (4)
• 15.05.2010 — G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 09.01.2010 — Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (4)
• 22.12.2009 — The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 17.10.2009 — Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 12.10.2009 — Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 27.09.2009 — Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 17.06.2009 — Велосипедните алеи в София… с внимание към детайла! (42)
• 25.04.2009 — Комични и безумни "Срещи в сряда". (0)
• 01.04.2009 — Смешен ден! (0)

       Уважаеми Господин Министър, 

Какво е 11-ти септември за света ( не само за Америка)? Това е годишнина от най-кървавия атентат в човешката история, при който за броени минути по изключително мъчителен начин в Ню Йорк и Вашингтон загинаха повече от 3000 души от 80 нации, включително и българи. Събитие , не случайно отбелязвано като годишнина от невиждано по [...]