Клош Арт 54 – метрото

Вярвайте или не, но колкото повече такива кадри започваме да виждаме в софийското метро, толкова повече то ще се доближава до метрата в големите европейски столици.

Метрото създава фалшивата и уютна илюзия на равенството – там където един може да премине през целия град за кратко време и необезпокояван от светофарите на адския трафик, а друг изпаднал в немилост може да живее временно, когато условията навън не го позволяват. Това са тези двамата, които никога няма да се поздравят, никога няма да седнат заедно на маса, няма да си разказват истории за успеха на децата и това са хората, които са толкова далече един от друг, все едно да хванеш два магнита с еднакви полюси и да успееш да ги долепиш.

Метрото в Париж, Будапеща, Прага, Виена не е изключение от това правило, а предполагам, че читателите на този блог заедно или разпръснато са били навсякъде по света та може да потвърдят дали това е така или.

Метрото е и една от тези сблъскващи точки между хора, уж живеещи нормално или поне при нормални условия физически и обстоятелствено и такива, което са имали лош късмет или лоши пороци или каквото и да е било.

Метрото е един от елементите на истинския, урбанизиран град, градът столица, който предлага забравени от времето исторически забележителности, които са живи почти и единствено за туристите със смешни шапки,с  висящи фотоапарати и неадекватно облекло за сезона и именно липсата на сериозно метро в София и наистина хероичните опити за неговото строителство в последните години и сега се превръщат в един лош спомен за трафика, но не замълчи сърце… след 20-30 години и ние ще стигнем там, където другите минаха преди близо 80 години, а и по-отдавна.

За по-любознателните припомням тази стара моя публикация относно метрото в Москва.

Прочети цялата новина

Свързани новини: