Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Олипмийският комплекс в Атина представлява огромна, студена и пуста конструкция, която е започнала да страда от бичовете на комунистическото строителство – олющени бетонни мазилки и ръжда.

голяма съм късметлийка - имам уникални хора наоколо си и все се случва без повод и с повод да получавам невероятни подаръци. а знам колко е трудно да се намисли як подарък. ето някои от най-незабравимите и годни за споделяне подаръци радио Усмивка. беше преди доста години. получих обаждане по мобилния, ...

Когато бях малък, беше време на страшна тъпотия, в което скуката беше основен проблем. Чатът беше на живо, на игрището. По двата канала на телевизията даваха само 3-4 часа програма с невероятни тъпотии. Вероятно има няколко гениални филма с Парцалев и други родни класици, но киното в България в моите очи се свеждаше до руска колониална пропаганда, Луи дьо Финес и 2 екшъна в новогодишната нощ. Смъртта на Луи дьо Финес беше моя лична трагедия.

Та, книгите бяха Интернета на моето детство.

Чаках да излезе Дъга с месеци, пестях за Пиф. Карл Май го четях бавно, с лимит от 60 страници на ден, за да свърши за повече дни. Препрочитах десетки пъти най-хубавите книги и можех да ги декламирам. Запълвах дупките между тези забавления с каквото-има-в-библиотеката, от където майка ми носеше тежки торби с книги.

Колкото и да е немислимо за по-младите от вас, нямаше никаква връзка между търсенето и предлагането. В книжарниците имаше т.нар. “сив поток” – книги на подставени фалшиви български писатели и разни вносни пролетарии, издавани за да бъдат после претопени като вторични суровини. Дъга свършваше за няколко дни и нямаше допечатки. Откриването на новия Карл Май беше истинско предизвикателство, а и не е като да разполагах с голям бюджет.

Вече не чета толкова, но навикът си стои. Книгите искат свободно време и сърце. Компютрите също. Двете неща са почти несъвместими. При мен едва се получава, но се получава. Goodreads и блоговете донякъде ме върнаха в четенето, защото започнах да си купувам разни странни книги с препоръки и почти винаги съм доволен от прочетеното.

Когато в днешния неделен ден на няколко пъти новините свързаха видни бълггарски политици с думата „извинявай“, за момент си помислих: да не би днес да е някакъв ден на прошката,еднократен и международен-български няма как да е. Но бързо се свестих. У нас в политиката извинението, когато изобщо се изтърколи от нечии уста, винаги е насочено [...]

На 09.09 миналата година се подстригах, горе долу това е косата, която може да израсте за една година + еднократно леко скъсяване.

Последните 10 години съм бил почти 0 номер, така, че малко разнообразие не вреди.

На 6 месеца

На 3 месеца

\m/

Междублоковото пространство е…?

Понеже не мога да там точно определение се опитах да открия такова в голямата мрежа с помощта на чичо Гугъл. Според главния архитект на София в интервю за вестник класа, междублоково пространство е понятие, с което много се спекулира. Досега никой не му е дал определение. Според още плаваща информация в морето на интернет, нормативна дефиниция за междублоковото пространство липсва.

Нямам представа дали и доколко тази информация е актуална, дали този въпрос не е регулиран междувременно.

Всъщност ние всички много добре знаем какво е междублоковото пространство.

Междублоковото пространство е мястото, където един чисти, а петима след него цапат.

Междублоковото пространство е ничията земя между блоковете, за която никой не го е грижа. Освен, ако там не е цъфнало някой квартално кафене за радост или не на съседството.

Понякога междублоковото пространство може да бъде издигнато до висотите на съвременна арт инсталация. Малко цимент, малко вестникарска хартия и едно жълто найлоново пликче за цвят – всичко това разпльоснато на земята в една модерна абстракция.

В един момент мръсотията става неразделна част от околната среда.

Всъщност, ако се замислите, не е ли нечестно да искаме европейски стандарти на живот, след като голяма част от нас живеят в кочина?

Има три вида хора.

Едните, може би повечето, цапат.

Другите не цапат, но мълчаливо подминават боклуците и се правят, че все едно не са там.

Последните са малцинство и те се мъчат спорадично да се противопоставят на първите и вторите, но накрая се отказват и се претопяват в редиците на другите, за които просто да не цапаш е достатъчно.

Аз самия спадам от вторите, признавам го с ръка на клавиатурата. Не се опитвам да съдя някого, ние сме били такива, сме такива и най-вероятно ще продължим да бъдем такива.

Въпросът е друг.

Заслужаваме ли европейския стандарт, при условие, че едно междублоково пространство, което изисква елементарна координация и кооперация от няколко блока не може да организираме и поддържаме?

Заслужаваме ли нашите футболни национали да играят добър футбол, като ние не сме добри в това, да бъдем добри в нещо толкова обикновено и елементарно, като това да живеем добре заедно?

Междублоковото пространство е много добър пример за това, защото има защо, както казваше един политик.

И тъй като повечето междублокови пространства липсват понеже са застроени и на тяхно място има нови блокове и така накрая имаме блокове, между които почти няма пространство, повечето от нас няма как да излязат навънка пред блока в градинката, която очевидно липсва или, ако е там ще е безбожно мръсна, така, че решението за хората е да плъзват по градските паркове, където да намерят малко спокойствие и зелена разтуха, зелена разтуха, която става разруха, защото навиците са си навици и защото всички в парка са виртуални съседи, а повечето от тях уви пренасят мръсотията си там.

Всеки иска там да има детски площадки и зелени площи, не се съмнявам в това. Дори тези, които хвърлят емблематичните бели пластмасови кофички от кисело мляко пълни с боклук. Демокрацията стигна дотолкова, че да промени само цвета и грамажа на кофичките. Сега боклука хвърчи форматиран в 400 грама и в различни цветове.

Засега съм убеден, че сме пионери в мрънкането, дори тази публикация е едно виртуално мрънкане, но предполагам, че е по-добре да виждаш, отколкото не.

Празна купа за плодове, съставена от докосващи се спирали, сърцевината на които е буквата “е”.

Всички говорят за криза, евтини автомобили, екология, икономически изгодни возила… Каква е истината обаче? Струва ли си да си вземеш нова кола и ако да, коя ще излезе най-евтино?

Направих една класация, като взех предвид над 50 модела автомобили – от екологичната „Тойота Приус“ през евтината „Дачия Логан“ до уж тузарското “Ауди А1″.

Определих три условия при създаването на класацията:

1. Автомобилът да е поне четириместен.

2. Да се предлага официално в България.

3. Само по един модел (най-изгодният) от всяка марка (за сравнение съм добавил дизелова и бензинова модификация).

Според статистиката, средната възраст на автомобилите в България е 13,6 години. Ако приемем, че новите коли ще изминават малко повече километри от старите (заради подобренията по самите автомобили, пътищата и др.) и сложим максимален живот от 300 000 км, се оказва, че за 13,6 години ще изминавате средно около 22 000 км/година или 60 км/ден. Това си е доста добър километраж на година и включва горе-долу следното:

• 3000 км – Екскурзия до Алпите всяка зима
• 2000 км – Екскурзия до Северна Гърция всяко лято
• 5000 км – Пътуване всеки работен ден до офис на разстояние 10 км и обратно
• 2000 км – Пазаруване до магазин на разстояние 10 км за пазаруване два пъти седмично
• 6000 км – Една дълга екскурзия (500 км) в България веднъж месечно
• 4000 км – Ходене до вила/село на разстояние 80 км на всеки две седмици

Щеше ми се да направя класация с автомобили на пропан-бутан, метан, хибриди и т. н., но стандартно те или не се предлагат в България, или пък са толкова скъпи, че не намират място в класацията на общите разходи.

В крайна сметка, при днешните цени на дизела (оцветените в зелено автомобили) и бензина (оцветените в синьо автомобили), се получават следните общи разходи:

Както виждате, ако към цената на автомобила добавим разхода за гориво, само 17 автомобила успяват да се включат под 60 000 лв., при това без да включваме разходи за ремонт и поддръжка, данъци, застраховки,  резервни части и консумативи. Разбира се, цените на горивата също имат огромно значение и най-вероятно няма да се променят. В крайна сметка (както виждате и от картинката) класацията е:

1. Citroen C1 HDI 55 Airdream

2. Toyota Aygo (интересното е, че излезе доста по-евтино от по-малката iQ)

3. Peugeot 107 1.0E

4. Hyundai i10 1.1 MPi

5. Skoda Fabia 1.6 TDI

6. Chevrolet Spark 1.0

7. FordKa 1.2 Duratec

8. VW Polo 1.2 TDI

9. Opel Corsa 1.0 Twinport Ecotec

10. Seat Ibiza 1.2 TDI

11. Dacia Logan Е0 1.2 16V (най-евтиният като първоначална стойност автомобил)

12. Nissan Micra Visia

13. Renault Clio 1.5 dCi 70

14. Mitsubishi Colt 1.1 12V

15. Fiat Grande Punto 1.2 8V

16. Audi A1 1.6 TDI DPF

17. Mazda 2 1.3 16V

Разходът е изчислен като равни части от градски, извънградски и смесен. Например, при Hyundai i10 разходите са съответно: 5,0/6,1/4,4 и резултатът е среден разход 5,17. Той се умножава по цената на съответното гориво към днешна дата: 2,19 лв. за бензин и 2,26 лв. за дизел. Прибавя се цената на автомобила и разходът за определените километри и се получава крайното класиране.

Няколко наблюдения: не винаги най-евтиният като цена автомобил излиза най-евтино като общи разходи. Естествено, има голяма разлика в комфорта на возене и удоволствието при шофиране на Dacia Logan и на Audi A1 1.6 TDI DPF и това не е отразено в теста. Освен това едно е да караш автомобил с еднолитров двигател (например при Citroen C1) или 1.6-литров (например при Skoda Fabia). Но в случая тестът опира само до пари.

Забележете, че ако възнамерявате да карате наистина много занапред, купувате „веднъж и завинаги“ и искате да ви излезе евтино като цяло, тези автомобили са сред най-добрия избор. Повтарям – хибриди (Toyota Prius) или пък коли на старо не успяха да се вместят в класацията, с общи разходи над 70 000 лв. (което при цена на Prius от 51 700 лв. си е разбираемо).

Ако обаче ще разчитате на минимални разходи при по-малко ползване и за по-кратък срок (според тестовете на сп. Autobild разумното е 14 600 км/година и 5 години ползване), резултатите и класацията (ТОП-15) биха изглеждали така:

1. Dacia Logan E0, 1.2 16V 75 к.с.
2. Hyundai i10 1.1MPI
3. Toyota Aygo 1.0 VVT I-MT
4. Peugeot 107 1.0E
5. Два стари автомобила на цена 4500 лв. и среден разход 9,33/100.
6. Citroen C1 1.0i Airdream
7. VW Polo 1.2 MPI
8. Chevrolet Spark 1.0
9. New FordKa 1.2 Duratec
10. Lada Kalina Sedan
11. Seat Ibiza 1.2 Mpi
12. Mitsubishi Colt 1.1 12V
13. Skoda Fabia 1.2 TSI
14. Nissan Micra Visia 1.2
15. Opel Corsa 1.0 Twinport Ecotec

Още едно наблюдение от картинката – колкото по-скъпа кола си купувате, толкова по-изгодно излиза да я вземете с дизелов двигател. Ако обърнете внимание, евтините модели е по-изгодно да си ги вземете на бензин. Решите ли да си купите по-скъп автомобил обаче, най-изгодно е да заложите на дизела. Това обяснява и защо втората класация съдържа само бензинови модели – дизелът се „избива“ след много навъртени километри.

За финал, ще помоля хората от в-к „Стандарт“, „Нова телевизия“ и тем подобни да цитират източника , ако решат да използват написаното в настоящата публикация. Нужно е просто да напишете нещо от рода на:

Източник: http://www.peter.and.bilyana.net/index.php/2010/09/11/best-car-for-your-money/

Благодаря!

Подобни публикации

• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 17.10.2008 — Автоизложението в Париж (9)
• 08.06.2010 — VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (5)
• 08.12.2008 — Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (15)
• 10.03.2008 — Осем екологични автомобила с премиера в Женева (13)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 08.12.2009 — Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 10.09.2010 — Внимание! Само за развлечение! (2)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (5)
• 01.10.2009 — Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 25.08.2008 — Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 08.07.2010 — Виртуалният офис на КАТ (8)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)
• 12.03.2010 — Топ 10 на най-добрите летни гуми според ADAC (4)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 18.01.2010 — Понякога… (4)
• 08.10.2009 — Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (17)
• 25.04.2009 — Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (20)
• 19.04.2009 — Движението в Рим (5)