НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Ако се замислите и разберете защо над вас вали повече, отколкото над останалите, това няма да ви направи по-сухи, може би по-умни – да, но не и по-сухи 

Пламен Асенов 

Имате ли усещане понякога, докато се разхождате под дъжда, че над вас вали повече, отколкото над останалите минувачи? Ако да – не се притеснявайте за душевното си здраве, нормално е. След дълги размисли стигнах до извода, че това усещане може да се дължи на две причини. Едната възможност е то да се корени в двусмислените ви отношения с Висшата сила – човек никога не знае под каква форма божията любов или божието наказание ще му се изсипят на главата. Другата, по-вероятната, е, че пак сте попаднали на погрешното място в погрешното време.

И двете опции, разбира се, дават само теоретично обяснение на ситуацията, но не и положителен ефект в практически план. С други думи, ако се замислите и разберете защо над вас вали повече, отколкото над останалите, това няма да ви направи по-сухи. Може би по-умни – да, но не и по-сухи.

За разлика от предишни години, през тази аз получих усещането че съм незаслужено мокър до кости не по време на редките летни дъждове, а в самото начало на есента, при откриването на новия български политически сезон. Сигурно е заради студеният душ, който ме обливаше постоянно, докато слушах политиците в Парламента да представят визиите си за близкото бъдеще – реших първоначално. После обаче разбрах, че и в този случай са намесени или Висшата сила, или погрешно избраните време и място. Или дори двата фактора едновременно.

Защото кой друг, ако не Висшата сила, може да внуши на БСП, партията, тотално провалена не само при последното си управление, но и през последните 20 години изобщо, да тръгне сериозно да говори за вот на недоверие? Какво друго, ако не разум свише, може да накара ДПС да заяви, че се застъпва за изграждане на алтернатива на сегашното управление, в която освен червената и жълто-червената мъгла, би могла да се включи и “традиционната десница”, както се изрази Лютви Местан, философ по образование? Откъде иначе на Синята коалиция ще и текне идеята, че може да изкара политическа печалба, като води предварително загубената в дългосрочен план политическа игра постоянно да подкрепя кабинета, като постоянно го критикува?

Ако се съди по изброените дотук проявления, би трябвало да си имаме работа с една доста иронично настроена Висша сила. И с откровено пакостлив характер, ако съдим пък по тежките поражения, очевидно нанесени от нея пряко върху съзнанието на Волен Сидеров. Напоследък той предпочита да напада политическите съюзници на сегашното управление, че не го защитават толкова яростно, колкото той самият го защитава, а да не напада политическите му противници. Макар че, както всички виждаме с просто око, те изобщо не защитават, а обратно, яростно нападат управлението, което той защитава. Така написано, звучи малко объркващо, но пък поне дава по-ясна представа какво точно му е в главата на Волен.

Що се отнася до визията на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов за политическите развития през новия сезон, мога да споделя само впечатлението си, че сами по себе си те нямат нужда от някаква външна Висша сила да им помага, защото Висшата сила на тях явно им идва отвътре. Разбирам го например по дълбоката вътрешна убеденост на някои министри, че като не излязохме от икономическата криза през тази година, както се очакваше, то през следващата непременно ще излезем – пак както се очаква. И по онази непреклонна убеденост, която проявяват същите и други министри, че реформите в администрацията, здравеопазването, социалната сфера, да не говорим за полицията и съдебната система, ще се случат, дори само защото те много искат да се случат, макар да не знаят как. Като еманация на това общо правителствено убеждение дойдоха и сакралните думи на премиера Борисов, че няма да се обяснява на сини и червени, които го критикуват. Очевидно – защото го критикуват. И въпреки че като премиер на една демократична страна той това работи – човек, който носи отговорности и дава обяснения пред обществото как се справя с тях.

Та ето защо казах, че май в ситуацията са намесени и Висшата сила, и грешният избор едновременно – защото когато Висшата сила играе по този начин откъм страната на политиците, в подсъзнанието ни на обикновени хора неизбежно възниква съзнанието, че сме прецакани и откъм време, и откъм място, където да се родим. Разбира се, някой непоправим оптимист веднага ще контрира, че поне в България напоследък може да се умре от всичко друго, но не и от скука, доколкото самата действителност постоянно ни поднася изненади. Но, както са казали мъдрите китайци – не ти пожелавам да живееш в интересни времена. Мерси, живял съм вече.

Но независимо от субективните нагласи, времената предстои да стават още по-интересни, граждани. Идват избори и партиите, щат не щат, започват да се нагаждат към тях, търсят изходни позиции, потягат редици, обмислят изненади за противници и съюзници, изобщо – няма да ни оставят на мира в следващата година и нещо. Като е така, поне да помислим какво можем да очакваме от тях. Както при ситуацията с дъжда, това гарантирано няма да ни извади сухи от водата, но поне може да ни направи по-умни.

БСП започва да работи за вот на недоверие не за да свали правителството, а за да потегне предизборно собствените си редици. Доколкото те са твърде разпилени не само заради лошото управление на Станишев, но и заради факта, че той продължава да си стои начело на партията, до следващия ноември можем да очакваме много подобни ходове от страна на социалистите – безсмислени или откровено вредни за обществото, но потенциално полезни за столетницата с оглед поне да задържи твърдото си ядро. В нея няма, а изглежда няма и скоро да възникне нов лидер. Пък и на президента Първанов това положение засега му изнася – така че вътре в БСП отнийде взорът помощ не види.

Не само вътрешни обаче са проблемите на тъй наречените социалисти. Те например не са съвсем наясно все още какви отношения трябва да поддържат занапред с ДПС. От една страна в тяхно лице имат необходим съюзник в опозиция, което е важно. От друга – ако близките им връзки продължат да съществуват и се развиват, това ще продължи да им трупа негативи, като отблъсква все повече хора и ще им пречи за постигане на добър резултат в местните избори. От трета – без подкрепата на ДПС червените нямат дори илюзорен шанс да докарат собствен кандидат-президент поне до втори тур, което да им измие очите и да им даде нова енергия.

Още по-лошо е, че в един момент сякаш в дясно БСП е изправена да воюва на два фронта – единият е срещу ГЕРБ, а другият, традиционният, срещу Синята коалиция. Как пълноценно да ругаят социалистите Командира, като и той на моменти критикува правителството за същите неща, които и те. Е, от други позиции ги критикува, но все пак…..Така за тях става вече твърде трудно да размахат брадвата и да покажат как лицето на Борисов се появява иззад лицето на Костов. И обратно.

Това са само някои от основните съображения, които навеждат на мисълта, че за следващите избори комунистите нямат особено много полезни ходове и от тях може да се очаква да направят известни политически поразии, но не и да постигнат кой знае какви изборни резултати. Което може и да не е добра новина за самите тях, но е добра новина за всички останали.

ДПС на този етап очевидно се опитват поне леко да се еманципират от БСП, като нюансират опозиционното си поведение. Те уж са съгласни да участват във вота на недоверие, но веднага започнаха да правят въртели по елементарен въпрос като темата на този вот. Заявката им да се гради алтернатива на сегашното управление, като в нея се включи не само левицата, но и десницата, подсказва, че ДПС по-скоро се опитва да направи нов завой от имиджа си на силно обвързана с левицата центристка партия и да се върне към традиционната си роля на политически балансьор. Тази маневра, която започва сега, ще им даде възможност до изборите да постигнат доста по-изгодна от собствената политическа гледна точка позиция и да се продадат скъпо в президентския пазарлък. Иначе за местните избори те ще си вземат своето с маневри или без.

Трудно е отсега да се гадае как би повлияла на цялостната ситуация една евентуална присъда срещу Ахмед Доган заради политическа корупция покрай парите от Цанков камък. Развитията по този случай може както да взривят всичко в страната, така и да доведат просто до някаква форма на съглашателство между ДПС и ГЕРБ. А може и съвсем нищо да не произлезе.

Ако бъдещето на ДПС е под въпрос, то по отношение на Синята коалиция е съвсем сигурно, че от нея нищо повече няма да произлезе, ако продължава да се държи сякаш е на доизживяване и няма полезен ход. Сините всъщност имат полезен ход, но не е ясно дали имат сили да го видят, а още повече – да го реализират. Той се състои в залагането на един дългосрочен нов политически проект. Имам чувството, че те закъсняват с него вече девет години и точно сега минава последният им влак, след няколко месеца ще е късно. Това е проект, който в края на краищата, независимо дали след три или седем години, трябва да произведе необходимата за страната истинска – а и единствената възможна, ако искаме да се измъкнем от блатото – дясна алтернатива. Казаното означава, че засега, временно, десните в Парламента могат да продължат да се държат както досега – да подкрепят правилните стъпки на ГЕРБ и да критикуват неправилните, но извън Парламента трябва изградят себе си, да достигнат до хората, да им предложат нова визия, нова надежда за истински европейски реформи в страната. Иначе няма да има кой и довиждане да им каже, когато изчезнат съвсем от политиката.

Виж, на Атака също никой няма да им каже довиждане, но то пък на тях няма и защо. В момента тази партия е изправена пред избора дали да изгуби себе си като подкрепя все по-плътно ГЕРБ или да изгуби себе си като вземе, та им се противопостави. Те все още не дават вид да осъзнават положението си, но с наближаването на изборите ще започнат. Тогава ще има много вой и скърцане със зъби, но часовникът вече цъка за тях и времето им в политиката изтича. Освен, разбира се, ако в комплект с ДПС или в споразумение с други заинтересовани от етническо напрежение сили не ни спретнат нещо твърде неприятно.

Що се отнася до ГЕРБ, вече намекнах, че ми е трудно да следя и тълкувам политически еднозначно сложните душевни вълнения и ментални движения, които ги ръководят и възможните ефекти от тях. В сегашната конфигурация нищо чудно те наистина да изпълнят намерението си и да спечелят поне 50 процента от кметските места, плюс президентския пост на предстоящите избори. А ако икономиката по магически начин тръгне нагоре в следващите година-две, след това пък няма да е чудно не само да изкарат пълния си мандат, но и да вземат още един, както мечтае бат` Бойко.
Но според мен от такова развитие обществото полза няма. Като цяло това означава, че ще ставаме само по-мокри, не по-умни – защото чадър за този вид дъжд няма измислен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: