Пътуване в съня

Едно кратко и емоционално есе от Венеция. Приятно четене:

Пътуване в съня

емоционален пътепис за Венеция

20.06.2010 година (преди обяд). Лъчите на Слънцето нежно докосват клепачите ми.Впервам поглед в тавана на спалнята. Подсъзнанието ми е сътворило прекрасно пътуване до Венеция с най-скъпите за мен хора. Изплуват картини, хаотично сменящи се, оказали силно въздействие върху мен, надпреварващи се с времето и изпъстрени с романтичния дух на Италия. [geo_mashup_map] Пътуването започна от Висините - прекрасното небе изпълнено с накацани облачета,наместа разтеглени като захарен памук. Самолетът ни отведе в едно тихо, италианско градче (Тревизо), далеч от шумните тълпи туристи,характерни за традиционните дестинации (Рим,Флоренция,Венеция). Едно чудесно местенце за отдих,спокойствие,наслада и равносметка за отминалите дни.Въпреки това спокойствие всеки от нас изгаряше от нетърпение да се докосне до най-романтичния град. Този лабиринт от канали,мостове,малки сгушени площадчета ни очакваше на 25-30 километра от Тревизо. Естествено да не забравяме площад „Сан Марко” и едноименната Базилика. Нямахме търпение да се потопим в атмосферата на града.

Пристигнахме във Венеция около обяд.

Още на излизане от гарата пред нас се откри гледката „Канале Гранде”. Неповторим с множество от гондоли и корабчета,превозващи както големи групи от туристи,така и влюбени двойки,наслаждаващи се на гледките от двете страни на Канала. После отведнъж изчезваха под мъничките мостчета, в лабиринтите от по-малки канали образуващи мрежа,ненасищаща сетивата. Бяхме се устремили към площад „Сан Марко”,но незнаехме къде се намира точно. Водихме се от обозначени стрелки,противоречиво объркващи туристите,но в замяна на това промъкващи ги през тесните улички на Венеция, за да усетят романтичния дух на града преди това. Оказа се истинско приключение намирането на площада,но въпреки това все повече се удивлявахме и емоциите ни екскалираха максимално.С безброи питания,напътствия, заобикаляне и връщане, след приблизително 3 часа разходка из лабиринта от тесни улички и площадчета достигнахме целта си :

Площада с гълъбите.

Уморените ни и търсещи очи,шареха на всички страни,поглъщащи очакваното. Изведнъж станахме свидетели и на явлението при което част от площада и базиликата се изпълниха с бликаща морска вода от настилката. Странно,не предполагахме, че нивото на морето се вдига толкова бързо, но разбира се ни позволи да охладим крачета и да почувстваме разхлада. Разгледахме и най-старото кафе „Флориан”, запазило духа на Байрон и Хемингуей. Насладихме се на една прекрасна вечеря край един от каналите на Венеция. Разменяхме и пробвахме вкусните италиански пасти,пици и морски дарове,в синхрон с ариите на преминаващите гондолиери. Това са изживени моменти СЪВЪРШЕНА КРАСОТА, уловени безброй мигове с дигитални фотоси и къстчета от тези красоти,отнесени удома. Твърде въздействащите и неповторими картини,за кратко време превръщат в мен подсъзнанието в съзнание и обратно.Сън или реалност??? В този момент на пробуждане,единственото доказателство за това са материалните красоти (дрехи,аксесоари и др.) закупени от нас,сътворени от ръцете на най-великите дизайнери на света – италианците. Изпитвам постоянен копнеж за ОЩЕ, ОЩЕ И ОЩЕ... ТАКИВА ПОЛЕТИ НА МИСЪЛТА!!!!!!!!!!!!!! Автор: Валента Снимки от Венеция: [nggallery id=58]

Прочети цялата новина

Свързани новини: