Кой каза, че хората са слезли от дърветата :)

Някои да, някои със сигурност ;) ...

Ако има нещо, което не харесвам повече от Първанов в българската политика ( защото той олицетворява лицемерието, злоупотребата с власт и низшите страсти във “висшата” политика), това е подарената му възможност да печели лесни точки. Нещо такова се случва в момента с оповестената му след дълго ослушване позиция срещу репатрирането на български роми, която вече [...]

През юни, когато се пренасяхме в новото ни жилище, стана дума за това, че един човешки живот може да се побере в няколко кашона…

А можем ли да поберем 2010-та в един малък кашон? Не можем! Годината „2010″ свързваме най-вече с раждането на Вики. И искаме да запазим парче от времето, по което е била родена, да направим „капсулата на времето“, да я запечатаме и да я отворим отново през 2020 г.

Спомняте ли си вафла „Куку-руку“, дъвките „Турбо“, дражетата „Бонибон“ и бонбоните „Теменужка“, от които езикът ти става лилав? Откога не сте държали аудиокасета? А спомняте ли си лексиконите и комиксите „Мики Маус“? А билетчетата от 6 стотинки? 5,25″ дискети, телефоните с шайба, миришещите салфетки и картинките от кибритени кутии, с които играехме на „лепка“ (най-добрите бяха с надпис „АЗЛК“, отмъкнати от „Москвич“-а на някой съсед)? Сещате ли се за лимонадата и бозата в стъклени бутилки? Игрите със стъклени топчета? Старите анимационни филмчета? Шоколадите в “тубички от лепило“ и пастата за зъби „Мечо“? А найлоновите пликове с пастьоризирано мляко и трайност 36 часа? А Backstreet Boys, Spice Girls, Take That, East 17, ученическите лагери с „Макарена“, „Коко Джамбо“, „Казабланка“ и „Мистър Бомбастик“? А корделките в първи клас? Електронните игри за телевизор с джойстик? Филмите с негативи и чакането с нетърпение пред фотото, за да видиш „как са излезли снимките“. А сините чавдарски връзки…

Светът се променя и много неща остават в миналото. След десет години може би няма да има компактдискове, DVD, Nintendo Wii, двуизмерни цифрови фотоапарати, настолни компютри, крушки с нажежаема жичка, автомобили с бензин, вафли „Мура“, шоколади „Милка“ и т. н. Едно е сигурно – Лили Иванова все още ще пее!

Надяваме се, че схванахте идеята ни – да напълним един кашон с характерни неща за времето, в което живеем днес. Какви да са те? Ами дайте идеи…

Досега сме се сетили за следното:

• Билети за градския транспорт
• Билети от БДЖ
• Касови бележки
• Опаковки от захарни изделия
• Кутия от цигари
• Кутия с презервативи
• Тоалетна хартия
• Буркан дамашен мед
• Ракия
• Пластмасова бутилка с минерална вода
• Пластмасова чашка за кафе
• Монети и дребни банкноти
• Крушка с нажежаема жичка
• Компактдиск
• Женско списание
• Списание за автомобили
• Всекидневник
• Сметки за ток, вода, телефон
• Мрежов кабел
• Пакетче носни кърпички
• Календарче
• Ключодържател
• Каталог със стоки от супермаркет
• Модерна бебешка дрешка
• Картичка, изпратена по пощата
• Найлонова торбичка
• Щипки за пране
• Ролетка
• Лепящи листчета
• Химикал и молив
• Визитните ни картички
•  Дамски найлонови чорапи и чорапогащник
• Кибрит и запалка
• Розетка от контакт тип „шуко“
• Ключ
• Разписка от банкомат

А вие какво ще прибавите?

Подобни публикации

• 21.06.2010 — Преместване (5)
• 11.07.2010 — Благодаря ти! (34)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)
• 19.08.2010 — Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 15.05.2010 — G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 01.01.2010 — Равносметка 2009 (3)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 28.02.2009 — До Копривщица и Панагюрище (2)
• 12.09.2010 — Коя кола излиза най-евтино (23)
• 06.09.2010 — Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 01.09.2010 — Публикация No. 1000 (11)
• 01.08.2010 — Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)

Социални мрежи:

След цяла година глупости и разправии реших да се върна за известно време, да помисля как да процедирам нататък и да се подготвя психически.
Разбира се, по закон ма Мърфи, два дни след кацането си бях намерила работа (с първото CV), на позиция, която ми харесва, в голяма компания, с прилична заплата. (След една година имейли как съм недостатъчно или свръхквалифицирана за елементарни позиции, определено имах нужда да видя работодател, който признава уменията и способностите ми) Истеричния кикот е, че фирмата се занимава със съпорт на Англия и то конкретно на повечето им HR фирми, същите, които цяла година ми мълчаха като пукали, докато си търсех работа през тях или при тях. Честно казано, като всяка компания, която се занимава с компютри и съпорт, при мен достига само въпюещата глупост, но наистина се ужасявам колко тъпи хора има, особено такива, от които зависи работата на други хора. Почти същото усещане имам всеки път, когато се сблъсквам с администрация…

Междувременно съм в лек шок. Има доста промени в България за една година и не всичките са само за добро или само за лошо.
- работеща градска мрежа… доста по-добре от преди. Рейсовете почти не закъсняват, има сайт, който изглежда прилично и върши работа, има си бъговете, но си личи, че се развива и го променят и ъпгрейдват в движение.
- Околовръстното расте и хубавее…
- Има много повече работни места, покрай приятели и познати ми прави впечатление, че безработицата, поне сред младите хора спада видимо, в сравнение с миналата година по това време, в което масово чувах за съкратени, уволнени и понижени.
- По-чисто е.

За съжаление хората обаче изглеждат:
- Далеч по-изморени
- По-изгубени
- По-бедни

Странно ми е пак да съм вкъщи и още по-странно ми е да осъзнавам в детайл с какво съм подценила и надценила държавата, съгражданите и личността си.
Поучително е, наистина.
Но е странно и леко болезнено.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: България, коментари, наблюдения, проблеми, работа

 Попаднах на едно клипче, което днес се върти из мрежата. В него момче се обяснява на момиче, с което се е запознал скоро в интернет. Младежа е с червен букет и голяма табела, на която пише името на момичето - tina.aha.bg. Дано има ...

На тази графика се вижда по-ясно колко тежко е ударен износът и колко бързо е възстановяването. Проблемът е, че няма други сектори, които да показват подобно възстановяване. Това не е случайно – износът, в краткосрочен план, най-малко зависи от местната икономическа политика и затова се справя по-добре.

Износ на месечна база, млн.евро

Блогът за икономика 2010

съжалявам че не се мяркам често напоследък, но просто нямам време. някои от вас знаят че все пак се включвам епизодично. сега съм ви подготвила една сладурска песен. надявам се да ви хареса.

Economist публикува последните данни на известния изследовател на сивата икономика Фридрих Шнайдер. Сивата икономика в България е започнала да спада между 2006 и 2008 година и спадът е относително висок (нормално – тогава бяха намалени някои данъчни ставки), но след 2008 година леко се е покачила заради кризата. Сивата икономика е над 35%.

За съжаление, в графиката са включени само три от новите страни членки.

 

Блогът за икономика 2010

        Искам да ви разкажа за моите учители - тези , които имаха голямо влияние във формирането ми като човек ! Защото ние човеците си влияем много или малко и стойностните хора остават трайни следи в ...

Не си поставям за цел да оценявам творчеството на един писател, още по-малко на толкова именит академик, но 80 годишнината на Антон Дончев, почетена предимно от свързани с червената идея гости ( не без присъствието на министъра на културата Вежди Рашидов), е повод да бъде повдигнат въпросът за “хората на духа” и тяхната роля за [...]

Приятели, с това стихче за горското училище искам да поздравя всички мои познати учители, преподаватели и възпитатели с първия учебен ден на новата учебна година. Пожелавам им много детски усмивки, много удовлетвореност от това, което въ...

Може би вече ги познавате – това са Божи и  Дени. Тъй като и аз съм на тази вълна (имен  и рожден  ден ме чакат тази и следващата седмица:), помолих Стефка да ми изпрати техните идеи за празнична украса.

Малки занимавки за празника:

Украса от цветна хартия:

Хартиени гирлянди направени от панделка и цветни триъгълници.

Хартиени цветя от нагънати на хармоника цветни листове.

Хартиени въртележки и още един лесен гирлянд.

Пиратска шапки и коронка за принцеси:

Повечето момченца искат да страшни, като пиратите и да имат блестяща сабя. А не знам момиченце, което да не мечтае да е принцеса с блестяща корона и бална рокля.

Гирлянд от шоколадови яйца

А това са гирляндите от празни шоколадови яйца, който може да използвате и за други празници. Идеята пак е на Стефка.

Вижте още в КРОКОТАК:

Шаблони за картички и покани

Карнавални маски и шапки

Декорация за празника

Малки кутийки за подаръци

Празнични картинки за оцветяване

На добър час през новата учебна година!

Заведи ме в гората, просни ми душата на дънера, закърпи ми кожухчето с твоето топло конче. Светлината върви в листопади с душица бакърена

Индикаторът на бизнес доверието и през август продължава да илюстрира добре различните темпове на възстановяване – Естония върви бързо и стабилно нагоре, Гърция е много надолу, а България си остава твърдо по средата без някаква явна тенденция през последните няколко месеца.

Индикатор на бизнес доверието на ЕС (Economic Sentiment Indicator)

Блогът за икономика 2010

Днес ще придружим Любо в обиколката му по най-високите върхове на Балканите – този път това ще бъде връх Триглав в Словения. Приятно четене:

Словения, Хърватска и съвсем малко от Австрия

в 5 дни – планини (главна цел изкачване на словенския първенец – Триглав 2864м в Юлийските алпи), къмпинги, езера, пещера и малко градове

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Блед"][/caption]

И така да видим откъде да започна...Това пътуване беше планирано през 2008 г ,за да достигне до осъществяването си през юли 2010, защото все някой нещо и все се отлагаше. Но ето го денят на заминаването дойде и в 3:30 ч на 3.07 натоварихме багажа и поехме към Калотина.Естествено имаше съмнения дали ще се натъпчем (4 човека с големи раници и планинска екипировка), но верният автомобил раздаде максимално багжното си пространство и в крайна сметка успяхме. Групата се състоеше от 7 човека. Аз (Любо), Христина, Иван, Краси и в другата кола – Боби, Борислава и Радомира. Другата кола ни чакаше на Метро 2 след околовръстното и след като се срещнахме поехме към границата със Сърбия. [caption id="" align="aligncenter" width="491" caption="Юлийските Алпи в Словения"][/caption] Ден 1 За този ден по програма трябваше

да разгледаме Загреб

и да стигнем до хижа Алиажев дом в полите на връх Триглав, който беше целта ни за следващия ден. Общо взето до Загреб си беше строг транзит. По пътя ми направи впечатление ОГРОМНИЯТ поток от гастарбайтери в обратната посока. Ама те буквално бяха задръстили границите, особено Сърбо - Хърватската. Лошото беше, че това ни чакаше на връщане. В Загреб пристигнахме към обяд, но виж ти проблем нямаме никакви куни, а паркинга е платен и в събота. Горивото сипвахме с карта, а по магистралата – с евро. Бая въртене си беше, но не намерихме безплатно местенце. Накрая един услужлив човечец ни смени малко куни за евро та платихме, набутахме колите на сянка под една Черница и започнахме тура из града. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Блед"][/caption]

Имахме цял следобед на разположение – достатъчно, за да придобием представа за града и да разгледаме основното. Много чист и спретнат град, който малко ми напомня на Прага. Не съм и очаквал да видя нещо по-различно де. Тук се държи на реда и чистотата, колко жалко, че у нас не. На мен лично най –силно впечатление ми направи катедралата Сан Марко с малкото тихо площадче отпред, с лампите и висящите от тях цветя. Имаше и двама младоженци, които още повече допълваха картинката. Беше малко като сцена от приказка. Иначе самата катедрала не прилича на нито една от катедралите, които съм виждал досега. Беше цялата шарена и пъстра като българска народна носия :) Иначе няма да се впускам в подробности за останалите забележителности. Видяхме основното от града и беше време да се отправяме към мястото за нощувка, че времето бая си напредваше. От Загреб до х. Алиажев дом са около 220 км. Нвлизайки в планината времето се поразвали, заваля и започнах да си мисля, че ще се разминем с хубавото време утре, но за щастие не стана така. Излязохме от магистралата и поеме по малко пътче в полите на планината, после се отклонихме по един още по-тесен път, за да достигнем накрая до съвсем тесен планински път с трошено каменна настилка, който да ви кажа честно беше по- равен от много асфалтови пътища в България. Тъжно, но факт! Изведнъж изскочи малък паркинг, а до него красив водопад. Спряхме да се полюбуваме за момент, малко снимки и продължихме. До паркинга на хижата бяха още около 7-8 км. В хижата места нямаше, както и очаквах, палатки не се разрешаваха, дори да си платиш(и това го знаех) и стна ясно, че ще сме нелегални. Глобата за къмпингуване в национален парк тук е бая солена, но решихме да рискуваме, още повече, че вече се стъмваше, а утре възнамерявахме да станем към 5:00ч и да поемем към върха. Разпънахме огромната 8-местна палатка на едно чудесно местенце, хапнахме подобаващо на ливадата и заспахме. Аз лично спах чудесно и като часовника ни подкани да ставаме в 5 хич не ми се щеше, ама няма как. Тук поради средиземноморския климат времето до обяд е по-хубаво, а след обяд почти винаги е мъгливо, ние много разчитахме на хубаво време и гледки, които определено си заслужават повече от няколко часа повече сън.

[geo_mashup_map]

Ден 2 И така след всичкото мотане и оправяне към 6:00 ч поехме към върха. До там са окло 6:30 ч ходене като голяма част от маршрута по така известната Via Feratta или казано по нашенски има вертикални и почти вертикални участъци, обезопасени с метални въжета и набити железа и клинове, по които се набираш и катериш. Но да ви кажа – не се стряскайте. Само звучи страшно иначе не е кой знае колко трудно. Стига човек да не го е страх от високото, де. Обаче погледнат отдалече нашият маршрут изглеждаше направо невъзможен за преминаване от обикновени планинари и срещнах известни трудности с убеждаването на част от групата, че това е пътят и наистина е възможно да се премине. Пътеките се нижеха една след друга редувани от парапети и вертикални участъци. Маршрута беше разнообразен и часовете се нижеха неусетно, а и с тези безброй спиращи дъха гледки просто няма как да се измори човек и да му досади ходенето. Аз лично не бях ходил досега на планина с толкова разнообразен маршрут. Групата ни неминуемо се разкъса и една част изостана, но така е всеки си хваща темпо и крета нагоре. Аз , Иван и Краси стихнахме до хижа Триглавски дом. Обадих се на сестра ми (Христина), която каза, че другите трима са се отказали, но тя идва и да я чакаме за финалния участък. Предстоеше още около 1 час, ама наистина по-много стръмно. Върха се виждаше идеално от хижата и ни надъхваше да поемем нагоре. След около 30 мин Христина доиде и се просна на тревата бая изморена. Изчакахме да се посъвземе и поехме по финалния участък. Наистина невероятно изкачване – тесни и стръмни предимно вертикални участъци като беше наложително да се изчаква слизащия трафик. Много от хората се осигуряваха и това доста забавяше разминаването с тях. Времето започваше да се мръщи доста сериозно и на върха ни срещна мъгла, но за щастие се разкара и се насладихме на панорамата. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Юлийските Алпи в Словения"][/caption]

УРААААААА, ето ни най – сетне горе на покрива на Слования – 2864 м .

Нямаше много народ, което беше чудесно. Извадих едно пакетче сушени смокини и почерпих всичко живо на върха. Хората много се радваха на сушените плодове. Естествено имаше фотосесия. Постояхме около 20 мин и поехме по обратния път. На Триглавски дом, Христина сподели, че колената много я болят и няма да може да слезе. Варианта беше спане в хижата или връщане по друг по-лек маршрут. Като узнахме обаче цената на нощувката набързо на всички ни доидоха силите и хайде надолу. По този маршрут се стига до планински дом Ковинарска коча, където се разбрахме с другите да доидат да ни чакат с едната кола. Интересното беше, че на Триглавски дом пишеше, че разстоянието се взима за 3:30 ч, а на нас ни отне близо 5:30 ч без да спираме много. На около 1:30 ч от целта започна да се стъмва, а и се изсипа един пороен дъжд за десерт. Но след днешните емоции това не може да помрачи настроението на никой, дори и на Краси, който даже дъждобран нямаше. В хижата хапнахме подобаващо и се видяхме с другите трима, които се бяха видели в приключение докато намерят това място. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Из Алпите в Словения"][/caption]

Ден 3 След късно ставане, доста мотане и трансфер до Алиажев дом, за да взема колата половината ден мина. Добре че поне един Горски се съгласи да ни закара с бус и да не се връщаме пак до тук, че толкова народ в една кола не ставаше. След като пооправихме багажа се насочихме към езерото Блед – една от Словенските перли. Наистина прекрасно местенце. Пред Бледския замък срещаме Томо от Димитровград (Сърбия). Той живее в Словения от 20 години. Благодарение на него влизаме гратис в замъка. Той ни развежда и ни разказва малко за историята и на замъка, и на своя живот. Сега е пенсионер и казва, че с 1000 евро пенсия не може да живее така , както би искал. Леле, а при нас пенсионерите с какви суми живеят просто без коментар. Разменяме си координати с Томо (той има желание да се качи на Мусала) и потегляме към Бохинското езеро. Там някъде ще се спи, места много,ама навсякъде забранено, защото всичко е национален парк. Има един къмпинг, ама решаваме да спестим някое евро и рискуваме. Установяваме се на едно страхотно местенце точно до брега на езерото. Някои се престрашаваме за нощно къпане в прилично студените води на езерото. Пийваме по чашка домашна ракия от Своге, но през цялата вечер вдихаме доста шум и бурния смях около палатката почти не спира. Имам предчувствие, че това няма да е на добре, а и не далеч от нас стоя човек с фенерче и ни наблюдаваше известно време. И резултатът не закъснява, но на следващата сутрин. [caption id="" align="aligncenter" width="532" caption="Из Алпите"][/caption]

Ден 4 Към 7:00 ч, когато вече вдигаме лагера виждаме тежкото лице на закона да приближава. Горкия Иван той най-много го отнесе, сгащен в шубрака по гол задник. Рейнджърът е много ядосан, вика, ръкомаха и разправя, че това не ни е България, тук имало ред и дисциплина и накрая произнася присъдата от 100 евро на човек, но тъй като никой няма намерение да плаща (все пак на някои това беше бюджета за почти цялото пътуване), човека разбира това и казва хаиде съберете 100 евро всички и изчезваите. Веднага се навиваме на офертата, плащаме му, той ни дава квитанцийка и се омитаме  Ами то равносметката се получи все едно сме си платили къмпинга. В Бохини някой е разбил автоматите за паркиране и си мислим как може да обвинят Българската групичка за това подло деяние и като най-големи престъпници се отправяме към границата с Австрия. Шегувам се не е това причината просто решихме този ден да разгледаме австрийското градче Willah, което е близо до границата. Идеята е да спестим от тунела Караванкен и да пресечем границата през един планински проход в близост. А там такъв път, такова чудо не бях виждал. Имаше няколко километра такъв наклон, който през живота си не бях виждал.Спусках на 1-ва с постоянно натисната спирачка няколко километра. Можете да си представите миризмата на феродо, а оборотите отиваха към червената зона и така няколко километра. Имах усещането, че двигателя всеки момент ще се изстреля като ракета от предния капак. На първата бензиностанция в Австрия спираме да купим винетки. Замислям се, ако има хора, които да минават редовно по този проход сигурно сменят накладки всяка седмица. Във Вилах спираме на паркинг и правим един бърз тур из града. Спретнато и подредено алпийско градче с характерна архитектура. Не се мотаем много тук, а поемаме обратно към Словения. Прохода в обратна посока пак е интересно преживяване. Кретам на 1-ва, ама сега пък нагоре. Имам чувството, че спра ли не знам дали ще тръгна. На места има спрели коли по средата на пътя. Явно прегрели или просто не могат да продължат. Успешно преминаваме за щастие. Голямо изпитание беше за колата. В Любляна стигаме късния следобед. Времето се мръщи и всеки момент ще завали. Успяваме да видим само Люблянския замък и започва да вали. По мъдрото решение е да отидем към Постойна яма, а пък Любляна на следващия ден. Тъкмо се качваме в колите и дъждът започва да се лее като из ведро. Почти не се вижда пътя. При Постойна яма вече не вали, но то в пещера и да вали не е страшно. Пещерата наистина е впечатляваща, движението в нея става с малко влакче, а после има и пешеходен участък. Всяка година няколко милиона туристи я посещават. Екскурзовода споделя, че може да не е най-голямата в света, но е най-голямата с образувания, което я прави най-красивата. Ами да наистина си заслужава, но каквото и да кажа трудно ще я опиша. Тя просто трябва да се види! [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Предямски замъки, Словения"][/caption] На 10 км от Постойна се намира Предямски град с едноименния Предямски замък. Отправяме се натам. Това място навява мисли за отминали времена, за рицарски турнири и традиции. Замъка изглежда сякаш е естествено продължение на скалите, а не човешко творение. Атмосферата е толкова завладяваща, че никак не ни се тръгва оттук, но трябва. Тази вечер ще спим в един къмпинг, намиращ се недалеч от Постойна. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Словения"][/caption]

Ден 5 Днес се разделяме на две групи – едната потегля директно за България, а другата прави обиколка на Любляна първо и тогава към БГ. Все пак ние почти нищо не видяхме от словенската столица, а тя определено си заслужава разходката. Времето днес е хубаво. Минаваме покрай Моста на драконите; Операта; Тройния мост; Кметството с фонтана и т.н. Страхотен град, в който си заслужава да се остане по-дълго, но ние за съжаление няма как. Разглеждаме основното да почувстваме атмосферата на града, купуваме един резен диня от пазара и по един бюрек и около обяд тръгваме обратно към България. Малко след Загреб спираме да заредим и да изядем бюреците и динята. На никой не му се тръгва, защото това е краят на това пътуване, а винаги когато едно пътуване приключва всички са унили и умислени. Даже се прокрадва лека депресия, защото това, което следва е отново работа, нерви и лудница в София, но няма как. Съсредочавам се в строг транзит и спирам чак след около 500 км за нещо бързо за хапване. После сипвам малко бензин и следващата спирка е в София. Интересно беше, че нямаше голямо чакане заради гастербайтерите. Може би просто сме извадили късмет.Към 23:00 ч сме в София. Чуваме се с хората от другата кола и разбираме, че са се прибрали само час преди нас. Объркали са пътя и са се забили в Белград, а и се чакали много повече по границите. И накрая равносметката е тотал 2333 км.

Любомир Петров

От всички луксозни автомобили у нас сигурно 97% са черни. 3% са бели (сигурно имат вече собствениците черен от същия модел или е за да не не бъркат този на жената със своя). Хора без собствен облик се обличат в еднакви дрехи и карат еднакви коли. Това е и едно от освежаващите неща в чужбина – X5 в синьо, Кайен в бордо… Все едно виждаш съвсем различни модели.

И изведнъж:

Е – и тук можело – да имаш Q7 в този цвят си е направо уникалност. Сигурно седмиците в цвят различен от черно и бяло са по-малко от ферари 599 в България.

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

"И,ако нямаш огън във душата, и ако е малка твоята любов, и ако поне веднъж от обич не си плакал,

  За съжаление, гласът на разума често е пресипнал...  

Разпнал си болката в чет`ри посоки. Устремно корени в мене забил, раждаш в душата ми мисъл стоока.