В България

След цяла година глупости и разправии реших да се върна за известно време, да помисля как да процедирам нататък и да се подготвя психически.
Разбира се, по закон ма Мърфи, два дни след кацането си бях намерила работа (с първото CV), на позиция, която ми харесва, в голяма компания, с прилична заплата. (След една година имейли как съм недостатъчно или свръхквалифицирана за елементарни позиции, определено имах нужда да видя работодател, който признава уменията и способностите ми) Истеричния кикот е, че фирмата се занимава със съпорт на Англия и то конкретно на повечето им HR фирми, същите, които цяла година ми мълчаха като пукали, докато си търсех работа през тях или при тях. Честно казано, като всяка компания, която се занимава с компютри и съпорт, при мен достига само въпюещата глупост, но наистина се ужасявам колко тъпи хора има, особено такива, от които зависи работата на други хора. Почти същото усещане имам всеки път, когато се сблъсквам с администрация…

Междувременно съм в лек шок. Има доста промени в България за една година и не всичките са само за добро или само за лошо.
- работеща градска мрежа… доста по-добре от преди. Рейсовете почти не закъсняват, има сайт, който изглежда прилично и върши работа, има си бъговете, но си личи, че се развива и го променят и ъпгрейдват в движение.
- Околовръстното расте и хубавее…
- Има много повече работни места, покрай приятели и познати ми прави впечатление, че безработицата, поне сред младите хора спада видимо, в сравнение с миналата година по това време, в което масово чувах за съкратени, уволнени и понижени.
- По-чисто е.

За съжаление хората обаче изглеждат:
- Далеч по-изморени
- По-изгубени
- По-бедни

Странно ми е пак да съм вкъщи и още по-странно ми е да осъзнавам в детайл с какво съм подценила и надценила държавата, съгражданите и личността си.
Поучително е, наистина.
Но е странно и леко болезнено.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: България, коментари, наблюдения, проблеми, работа

Прочети цялата новина

Свързани новини: