Чери Кока-Кола, е газирана безалкохолна напитка, базирана на напитката Кока-Кола, с вкус на череша, произвеждана и разпространявана от Coca-Cola Company, от 1982 година.

Това е текста за Coca Cola Cherry от българската wikipedia.

Всъщност чери колата не е толкова интересна, защото първо – намира се чат пат през последните години, а и второ – това вече беше блогоотразено.

Dr Pepper смея да твърдя е по-интересната напитка. Предлага се от 1885-та насам, а аз като лаик на първо пробване останах с впечатление, че прилича на чери колата. Да, ама не. Многобройните люде в интернета а си казали мнението по въпроса – прилича, но не би.

Утре пак ще пробвам. И двете.

Konsumprodukt, кой каза, че е лошо?

Върнах се в годините назад, когато по коледа пускаха банани, а обикновената кола беше питие за псевдо-аристократи близки до червената партия или направо с двата крака в нея. Сега, пил съм, не мога да отрека. Още едно недоразумение… кока колата едно време се предлагаше в най-красивата стъклена бутилка, правена някога от кока кола, дори надписа беше на кирилица. Да, това е бутилката с женска форма и без неприятния червен пояс, с който все още се разпространява у нас. Незнайно защо.

Ето за тази бутилка говоря. Откога не сте пили кола в такава бутилка? Въпросът ми е от 2007-ма година.

Снимката е от едно мое пътуване до Унгария, Будапеща, столица, която непременно трябва да посетите, ако имате възможност, но вие това много добре го знаете.

Спомням си, че през останалата част на годината, когато беше възможно, дядо ми ни даваше български банани. Така наричаше крушите.

Е, сега двете напитки се внасят легално в България, та който иска може да налита.

Появата им донякъде може да смекчи националната обида, която всеки път преживявам в Гърция, налитайки на zero колата, която се продава там, оставяйки в мен едно недоумение, аджеба, за толкова ли струваме, че големците от Coca Cola са преценили за добре да продават в България само обикновена кола и лайт версията й, сякаш фокус групите и другите дяволски маркèтинг трикове и похвати са им показали, че да, ние сме достойни да купуваме само тези две марки, разбираш ли, 45 години сме били зад стената и още поне толкова години ще се радваме само на обикновената кола, сякаш няма много и различни други вкусове.

Вече е дори обидно да гледам нови и нови реклами на напитката у нас, а в мен винаги остава и една горчивина, че големците заляха българския пазар с Coca-Cola BlāK, точно по времето когато бяха решили да се отърват от продукта, но нека да пласираме това, което е останало по складовете в България, а още повече се чудя защо я спряха, тъй като тя беше страхотно приятна напитка, а алуминиевата бутилка можеше да се превръща във ваза за цвете, сигурно и за други работи…

Ще кажете, ама много ясно, BlāK колата е затрита поради същата причина, поради която е затрита и C2 колата – няма продажби.

Абре джелем, давайте я насам към България, тука всичко се продава.

ps. Така като гледам в интернета, много хора са бесни, че са им спрели любимата C2 кола.

pps. Знаете, че един такъв продукт като кока кола адски много разчита на рекламата. Е не е ли странно, как може да се закупят чери кола и доктор Пепърчо, без да има каквото и да е комуникация от страна на Кока Кола и дори да има такава, тя не е толкова активна, защото, ако беше, то щях да съм я видял и да не ви занимавам с това.

Абе както казваха едно време от Пепси – дъ чойз из юрс!

вчера имах невероянтия шанс да намеря тази симпатична книга изостанала в една малка книжарничка - още от 1988-ма, Издателство Отечество, София и Издателство Периодика, Талин! оригинални илюстрации (почти на всяка страница!) твърди корици - уникат! само за 4.90 лв! имаме я в по-неглиже вид, затова реших да я дублираме. старата ...

На това се казва късмет



:)

Кръгово от ада






снимка от BBC.co.uk

Ангела Меркел и Март Лаар настояват бюджетните дефицити да бъдат ограничени на конституционно ниво и ще настояват Европейската народна партия да се занимае с въпроса. Нищо чудно, ще кажете - от германци и естонци може да се очаква фискално благоразумие.

Обаче, Франция също въвежда правила за бюджетните дефицити. От началото на 2010 година там действа работна група на високо ниво с председател Мишел Камдесю и членове от парламента, администрацията, централната банка, опозицията. Препоръките на работната група – правила за балансиран бюджет.

Европейската централна банка също препоръчва фискални ограничения, включително в конституциите на страните членки. Препоръки за национални фискални правила има от Европейската комисия.

В България, освен обсъжданата идея за фискален борд (предложена официално от СДС) има и друго развитие. През юни Бойко Борисов заяви:

Българският премиер изрази готовност да предложи ограничаване на бюджетния дефицит със закон, какъвто съществива в Германия… "Правилно е да има такъв закон за да дисциплинира всеки и да ограничава дейността на популистите," обясни Борисов.

Въпреки заявлението на премиера, ГЕРБ засега не обявяват никаква позиция (въпреки че чакат с нетърпение Меркел да дойде в България). Може би трябва Меркел лично да им го каже, за да изработят позиция?

Блогът за икономика 2010

Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

Е-боок реадер, доставен до вас, благодарение на гоогле.цом.

Apple продуктите са като Порше. Знаеш, че това е най-добрата кола, но първо струва двойно повече от подобните и второ не можеш да я караш, защото е ниска и не може да качва бордюра пред блока.

Надали 20-годиншна голяма компания може да се опише в 15-минутен пост, но ето моите аргументи:

Защо мразя Apple

• Заради Стийв Джобс. След операцията съвсем се побърка и дори спря да прикрива безкрайната си надменност. Тоя не вдига и на Барак Обама. Шоупрограмите му вече втръсват, а целият му (безплатен) маркетинг става натрапчив
• Заради превръщането на компютъра (и телефона) в елементарни уреди с една единствена функция – престъпление срещу човечеството
• Apple никога не са работили за Третия свят, а аз съм законодателно принуден да живея в него (понеже Първия и Втория не дават работни визи). Да прелетиш половината планета заради несменяема батерия на мобилен телефон – не, мерси, това не е за мен
• Не искам да дам тройно повече пари за Intel-ски процесор в по-добра кутия. Софтуерните им платформи са прекалено затворени, което ги прави по-слаби от конкуренцията – Windows, Linux, Android
• Корпоративно-стерилната среда на ти дава шанс да дишаш. Липсата на порно, вируси и пиратски игри убива всички неща, в които вярвам
• Външният вид не е всичко. Да ти завия едно лайно в целофанче, ще го купиш ли?
• Съществуват заради самите себе си. Не си мърдат пръста да станат по-съвместими с техниката, която вече притежавам.
• Ябълката е отхапана, но само веднъж, сигурно не става за ядене!
• Откакто видяха малко пазарен дял, веднага започнаха да се опитват да монополизират. Преди 10 г. само Adobe продуктите ги държаха живи, а сега Apple нямало да поддържат Flash и подобни тъпотии. Джобси колко ли сайта е направил, за да ми каже HTML 5 какво представлява. Май си няма на идея милия

Защо обичам Apple

• Заради Стийв Джобс, гений, който направи революции в (за сега) 4 индустрии – компютри, кино, телефони, медийна дистрибуция. Не е дарил за благотворителност колкото другаря Гейтс, но е страхотен лидер и е по-красив от него
• Защото не ги е страх да скачат в дълбоката вода, цялата компания е изградена като гигантски стартъп и винаги играе няколко години напред в бъдещето. През годините имаше пикове и спадове, но сега е по-силна от всякога и доказа, че умее да мести фокуса си на дейност, стига кормилото да е в ръцете на Стийв
• Направиха няколко милиарда от въздуха последните години, адмирации
• Дизайнът има значение. Елементарни неща като шрифтове и цветове са съобразени в Ябълковите продукти, докато програмистки-ориентираните Microsoft и Google ги бичат едно към гьотере. Стийв е минал курс по дизайн за едната си година в колежа и явно е имал отлична оценка
• Продуктите са ясно маркирани с големи лога. Apple-лайфстайл вселената всмуква милиони заблудени души, на които мога да се присмивам
• Луксозният им хардуер и софтуер за около година бива прекопиран от работливите корейски братя и мога да го купя още преди Apple да са решили ще го продават ли в България или не

Мразя стила “нали ви казах”, но не виждам как да цензурирам себе си и да не припомня, че само преди два дни прогнозирах в статията си “В Русия погнаха Лужков – значи тук е позволено вече”, че даденият от Москва карт бланш ще отприщи критиките и в българските медии. Малко съм ги надценил обаче. Те [...]

Продукти за 6 порции:
4 кофички кисело мляко
3 яйца
200г пудра захар
3 ванилии
30г краве масло
6 бишкото
100г смлени орехи
100г сладко от дюли

Приготвяне:
В голяма купа се слага тензухена кърпа. В нея внимателно се слага киселото мляко. Два по два се завързват краищата на парчето плат. Закача се някъде да виси, за да може да се изцеди хубаво киселото мляко. Яйцата се измиват с гореща вода. Отделят се белтъци от жълтъци. Жълтъците се разбиват на крем, заедно със 100г пудра захар и 30г масло. Отделно се налива вода в голяма метална касерола. Слага се на котлона. В нея се потапя купата със жълтъчения крем. Бърка се непрекъснато до сгъстяване, след което се оттегля. Изцеденото кисело мляко се разбива със 100г пудра захар. Смесват се двата крема до получаване на еднородна кремообразна смес. На дъното на 6 десертни купички се слага по 1ч.л. със сладко от дюли. Отгоре се разпределя крем. Най- отгоре се поръсва със смлени орехи. Всяка бишкота се разделя по дължина на 3, така че да се получат пръчки. Забождат се симетрично в кремчетата. Десертчетата се слагат в хладилник за 4- 5 часа да се изстудят. Който желае, може непосредствено преди сервиране да ги сложи във фризер или камера за 20- 30 минути.

Свърши лятото и човек може да остане с грешното впечатление, че най-голямото богатство на южните ни съседи са безкрайните плажове (което си е истина - истина си е, наистина са страхотни). Днес обаче ще разгледма подробно историческото богатство на Гърция. Искрено се надявам, че авторът ще продължи този си пътепис, защото това, което четем днес е само първа част, а как ще продължи – решавате вие. Смело пишете коментари отдолу, за да кажем на автора с какво да продължи. А сега – приятно четене:

Гърция (Древна Елада – Пелопонес)

част първа

Нафплио , Аргос, Епидаврос

Някъде в ранния следобед пред мен на магистралата се мярна табелата в дясно за Тива . бях чувал че прекия високопланински път минава именно през Тива и слиза някъде около Елефсина . Скъсяват се доста километри както и плащания по аутобана. Прекрасна гледка се откри пред мен и съпругата ми щом се изкачихме на върха и започнахме да слизаме . Пътя криволичи из малки селца , но това не му пречи да е широк и добре поддържан. Изведнъж съзряхме безкрайната синева на морето с което се успокоихме . Наближаваше 17 часа а ние бяхме на път вече 12 часа с кратки почивки за по кафе. На Елефсина поехме по магистралата за Патра но много скоро трябваше да поемем на юг понеже крайната ни цел бе Нафплио . Някъде около Коринтос поехме към Триполи и Аргос.

От New folder (5)

Крепостта Паламиди Точно преди Аргос поехме по първокласния път който беше нещо като околовръзтно на града и пред нас се откри невероятна оранжева гледка примесена със зелено и аромат на пресни зелени портокали. Да сезонът на портокалите – датата беше 2 декември 2008 година. Аргос в древногръцката митология е:

1. син на Зевс и Ниоба, първата смъртна жена с която бил Зевс. Според Акусилай негов брат бил Пеласг, по името на когото жителите на Пелопонес били наречени пеласги. Аргос, получил от Фороней (бащата на Ниоба) царската власт над Пелопонес и го нарекъл на свое име -Аргос. Оженил се за Евадна, дъщерята на Стримон и Нера. Имали 4 сина -Екбас, Пирант, Епидавър и Криас.
2. Аргос - правнук на първия Аргос. Той бил син на Агенор и внук на Екбас. Прозвището му било Всевиждащия. Той имал очи по цялото тяло. Тази представа се асоциира със звездното небе. Отличавал се с необикновена сила и убил опустошаващия Аркадия бик. Убил и Сатир, както и похищаващата пътниците Ехидна (дъщерята на Тартар и Гея).

Едно от най-богатите средища на античната култура в източен Пелопонес - останките на древните селища Коринт, Микена, Аргос и на просторния, със съвършена акустика театър "Епидавър". Това ми предстоеше да посетя за едномесечния престой който смятах да направя. Като за начало трябваше да се настаня. Няма да влизам в подробности но наех за 450 евро на месец цял мезонет на брега на морето на само 9 км от Нафплио. И това беше причината да остана цели два месеца.

От New folder (5)

[geo_mashup_map] По времето на Омир е принадлежал на последовател на Агамемнон който му е дал името си и на околните области; Арголида, което римляните го наричали Argeia. Значението на Аргос е засенчено от близките Спарта след 6 век пр. Хр. През 12-ти век, е построен замъка Лариса Хил - на мястото на древния акропол - наричан Кастро Лариса. Аргос е превземан от кръстоносците, след това от венецианците , и накрая от османците през 1463. Франческо Моросини го връща на Венеция през 1686, но турците отново го завладяват през 1715.

От Нафплио

Крепостта срещу пристанището В началото на гръцката война за независимост , когато много малки местни републики са се образували в различни части на страната, "консулството на Аргос" е обявено на 26 май 1821 г. в Сената на Пелопонес от Стамателос Антонопулос. Той е бил държавен глава от 28-ми март 1821 година до 26-ти май, 1821 година. По късно, Аргос влиза в състава на Единното временно правителство по време на Първото Народно събрание в Епидавър , и в крайна сметка става част от Кралство Гърция . Дотук с историята на Аргос не защото мисля че не е интересна , а поради факта че цялото ми внимание бе грабнато от Напфлио . След като се настанихме и наспахме добре . Рано на другата сутрин пихме кафе на кея на пристанището което странно за гръцките стандарти струваше 3.60 евро.

От Корфу , Закинтос , Лефкада , Крит

Кафенетата из центъра

От Нафплио

Кафенета по Кея Е верно лукса си има цена. По пътя за Напфлио спрях затаил дъх излезнах от колата и снимах тази внушителна картина . Това долу е курортното селце Толо намиращо се на 9 км от града където наех въпросния мезонет. Беше зима и въпреки всичко се чувстваше морския бриз който те подканя да цопнеш в топлите води на Средиземноморието.

От New folder (5)

Толо Навсякъде по кея можеше да се види подобна картина . Ранобудни рибари продаваха пресния си улов на доста добра цена.

От Нафплио

Пазара Някъде по обед започна да се сформира на гърба на хард дискаунт маркета Лидъл плод – зеленчуков пазар, където също можеха да се видят продавачи на риба. Интересното в случая бе че никъде не видях касови апарати. Имаше огромен надпис „Лаики Агора“, което в буквален превод бе ( Народен пазар ) . Тук можеш да продаваш всичко на каквато си цена решиш без да бъдеш притесняван от данъчните служители. Даже напротив стимулиран от държавата в условия на криза. Явно това нашите политици никога нямаше да разберат.

От Нафплио

Пазар за Риба Задължителното ястие което трябва да бъде опитано тук по тези географски ширини е „Пастицио“, дълги дебели спагети в тава на фурна със бешамелов сос и кайма с домати. Както винаги и навсякъде из Гърция порциите са големи и е непосилно да бъдат унищожени освен ако не си трениран за целта лакомник. Уникалните възвишения около селцата в района те карат с часове да мечтаеш.

Нафплио:

Nafplion е превзето през 1212 година от френските кръстоносци от Княжество Ахея , след което през 1388 е било продадено на венецианците . През следващите 150 години, градът се разширява и забогатява местното население като прави нови укрепления като Acronauplia. Градът е бил завладян от турците през 1540 година. Османците я преименува в "Мора Yenişehri" ("Нов град Пелопонес"). Той става център (санджак) по време на османското владичество. Венецианците си връщат града през 1685, и го укрепват, чрез изграждане на замъка на Palamidi , който всъщност е последния голям градеж на венецианската империя в чужбина. Въпреки това, само на 80 войници е било възложено да защитават града и това довежда до лесното повторно завладяване от турците през 1715.

Паламиди е замък

изграден от венецианците през 17 век. До него се стига както с кола така и пеша по точно 999 стъпала , които започват в близост до намиращата се пожарна, която пък се намира много близо до автогарата. Няма да влизам в подробности какво представлява самия замък , по скоро ми се иска да споделя учудването си когато буквално на гърба на замъка пред мен се откри величествена гора от кактуси. Огромно 3-4 метроеи кактуси пълни с червени плодове наречени от местните сика (смокиня) . Берат се с гумени дебели ръкавици , след което се режат внимателно на две и се яде с лъжичка. Да разбира се, но това ми стана ясно едва след като се случи непоправимото. Ахнал от екзотичния плод , взех една найлонова торбичка и типично по български я напълних буквално за няколко минути, даже с двете си ръце забърсвайки плода от почти незабележимите власинки грижливо пусках в кесията. Не след дълго почуствах почти на всички открити части на тялото си страшен сърбеж, който се засилваше правопропорционално на общоприетото. Естествено почти два дни стардах и се заклех повече никога да не посегна с голи ръце към този плод. Удоволствие от яденето му почти не усетих заради болежките . <img src="

От New folder (5)

Плодовете на Кактуса Фауната и природата на този микрорайон те кара да забравиш за студа който беше сковал по същото време България и да се чувстваш щастлив , че това не те засяга косвено. По високите части около бреговата ивица е застроено с красиви вили в които си личеше , че е хвърлено доста средства и време. До всяка се вее някакъв флаг. Преобладаващите бяха немските. Гледката не може да се сравни с никоя от тези които съм виждал . На по късен етап от пътешествието из Древна Елада , подобни гледки имаше в планината Иди на остров Крит , но тези бяха по зашеметяващи. Гледаш и се взираш безмълвно и се питаш , наистина ли България е най красивата или просто използваме мотото „ Нашето си е най „. В следващата част ще разкажа как и защо древния Театър Епидаврос (Епидавъра ) не е в град Епидаврос а в Асклепио и в крайна сметка колко такива татри има защото случайно в една безлюдна местност се натъкнах и на това.... Малък театъ в гъста маслинова гора. На няколко стотин метра южно от гр. Епидаврос, който си е едно голямо село.

От New folder (5)

Табелите оказващи растоянията По пътя за Епидаврос ми се наложи да мина през доста красиви местности осеяни с кафяви табели за древни руини останали от хилядолетията за поколения напред. Изцяло Маслинови и мандаринови горички са накацали посклоновете. Малко след село Кокинадес в дясно от пътя ожаднели от януарската жега спряхме до крайпътна таверна за безалкохолни. Взех две Сироти ( газирана вода ) за 1.50 евро двете и тъкмо да потеглим , жена ми ме върна за още една. На подаденото ми 1евро на възрастния кръчмар и на сносен гръцки „миа сода“ , той ми подаде това което исках естествено пак без касова бележка поради факта , че не е виждал никога касов апарат , човечеца не ми върна рестото, по мои изчисления трябваше да е 25 цента. Попитах го „ ден ехи реста“ а той ми отговори „тосо ине, ена евро „ (толкова е – едно евро ) . Извода е следния струва толкова колкото му скимне. Не след дълго се натъкнах на тази много стара църква , идеално запазена до днес , естествено отворена за посетители..

От По пътя за Епидавро

Стара църква Епидавър е бил независим от Аргос град, не е бил включен в древната Арголида до римско време. С прилежащите около него райони образувал малка територия, наречена Епидаврия. Предполага се, че тук е родното място на сина на Аполон — Асклепий, лечителя. Епидавър е известен и със светилището си, разположено на около 8 километра от града и със своя театър. Култът към Асклепий датира от 6 век пр.н.е. В светилището на Асклепий (Асклепион) се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция. Хората, търсещи изцеление, преспивали в специални спални помещения, където в съня им самия бог Асклепий ги съветвал какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също се използвали за лечение. Асклепий, най-важният бог-лечител в древността донесъл благоденствие на светилището, като през 4 век пр.н.е. и 3 век пр.н.е. тосе разраства с множество монументални сгради. Славата и просперитетът на светилището продължават през целия елинистичен период. През 87 година пр.н.е. светилището е плячкосано от римския генерал Луций Корнелий Сула, а през 67 година пр.н.е. е ограбено от пирати. През 2 век светилището е отново в подем под римско владение, но през 395 година е превзето от готите. Даже след навлизането на християнството и замлъкването на оракулите, светилището в Епидавър е много известно до средата на 5 век, но вече като християнски целебен център.

От New folder (5)

Малко театърче" Големия театър по късно разбрах се намира след Лигургьо това е едно селце на път за Епидаврос доста преди града . Намира се в маслинова гора но е осеяно с кипариси , добра инфраструктура , голям паркинг , магазини за сувенири и доста добра организация за туристите. Местните дават квартири , но на мен не ми се наложи. След двудневната екскурзия из театри и руини на изток реших да посетя Спарта , Пиргос и Триполи. Уви само моето желание не бе достатъчно . Съпругата ми държеше да се отклоним на юг към остров Крит , ждрелото Самария , уникалното селце Агия Румели известно със столетниците си и разбира се Минотавъра в Агиу Николау. Следващата част мисля да наблегна натам , а после ми се иска да разкажа за Тасос, за Вергина за Пелла и разбира се за любимите Лутраки област Аридея известно с минералните си извори, евтините луксозни хотели и местното население, което разговаря на български помежду си. Много малко се знае за този район. Какъв да бъде следващия кратък пътепис решавате вие. 1.Аридея - Лутраки 2.Крит - Агия Румели, Мескла, Самария, Минотавъра. 3 . Тасос – Скала Потамя и Панагия- местни занаяти. 4 . Северната брегова ивица от Солун през Халкидики местните вина на Агиу Павлос та чак до Александропули. Всички снимки с голяма резолюция можете да видите в профила ми във фейсбук Georgi Goshev или на адрес http://picasaweb.google.com/115316791573273102362 Автор: Георги Гошев Снимки: авторът

Дебатът за филтриране на Интернет достигна финалната фаза, вече на европейско ниво и дискусията ще се състои в ЕП. Тъй като не можахме да проведем дискусията когато беше време в България е добре да вземем отношение по този въпрос и да бъдем чути и нашето мнение да бъде отстоявано.

На 28 и 29 септември в комисията по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще започне консултации по тема наречена „Борба със сексуалната злоупотреба, и експлоатация на децата и детската порнография“. Изслушването ще е разпределено в различни по-теми, като са поканени експерти, който служат само на тези, които искат да наложат филтрация на Интернет.

Ако все пак си мислите, че с това ще се реши проблема, може би не познавате същността на Интернет. Всеки един потребител на мрежата, с изключение на тези, които я използват с престъпни намерения, би искал децата да са защитени, но със въвеждането на механизми за филтрация ще се постигне обратен, катастрофален ефект за бъдещето на Интернет, който ще постигне всичко друго, но не и защитата на децата ни.

Хайде сега да изгледаме това филмче, преводът на нашия си език е направен от Александър Шопов:

Ако си мислите, че с филтирането, ще защитим децата си в Интернет, значи сте наивен/а и на това именно разчитат
тези, които лобират за да има такава филтрация, за да могат да опазят бизнеса си или да контролират каква информация до кого ще достига, ама ние този филм вече сме го гледали и няма да позволим а се случи отново, защото именно това ВРЕДИ на децата ни – да живеят в общество до което информацията се контролира.

Интернет остана единствената свободна медия за разлика от телевизия, радио и вестници, нека не позволяваме да използват чувството ни за защита на правата и чувствата на децата в интерес на други ползи.

Какво да направим?
1) Ако искате да изразите мнението си по време на изслушването ЛИЧНО в Брюксел- изпратете имената, адреса си и датата на раждане на ip-libe@europarl.europa.eu

2) Ако не можете да си го позволите, като мен например, пишете на някой от евродепутатите ни, които са в тази комисия.

3) Пишете в блога си, препубликвайте това съобщение или филмчето и споделете с приятели.

• Според първото златно правило от Теорията на конспирацията, ако няма никакви доказателства, че някаква конспирация някъде съществува, то това не означава, че такава конспирация не съществува 

Пламен Асенов 

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Сигурно всички сте забелязали, че много думи започват да звучат нелепо, като ги повториш няколко пъти поред. Как ви се струва например думата “ковьор”? Тя и без това си е леко откачена, а повторението съвсем я довършва. Преди години в Кърджали един приятел на въпроса “Какво правиш?”, винаги отвръщаше: “Плета ковьори”. Нищо такова, разбира се – пиеше водка с водни чаши от сутринта. И просто се изразяваше образно, доколкото ковьорът е покривало, а той покриваше с водка душата си, за да я пази от раните на живота.

Като заговорихме за покриване, “покрив” също не е много читава дума, ако проведеш спрямо нея политиката на повторение. Човек започва да се пита – по-крив от кого. Да не говорим пък за самата дума “политика”, която навява дори една леко неприлична асоциация, доколкото води до въпроса за какви поли става дума, кой къде ги тика и с каква цел. И не само тази неприлична асоциация навява…..

Това ме подсеща, че напоследък в българската политика отново излиза на мода думата “алтернатива”. То не ни се случва за първи път. Както малката черна рокличка на Коко Шанел вече десетилетия наред периодично завладява върха на най-модерните модни подиуми, така и идеята за българска политическа алтернатива току споходи някой по-отворен политик или анализатор и той вземе, та я сподели с електората.

В момента се твърди например, че с политическия проект, който подготвя за времето, когато вече няма да е президент, Георги Първанов щял да се превърне в алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ. Макар във връзка с тази опция да няма налице никакви доказателства, а само думи, интригата определено поддържа интереса на политическата публика в страната донякъде жив, а в някои среди поражда и определени опасения, които пък водят до негативни реакции.

Цялата работа започна с натрапчиви покани от страна на премиера Борисов към президента Първанов да си признае за готвения от него политически проект, а не да се прави на умряла лисица и да играе национален президент, докато всъщност ползва сегашната си власт за бъдеща лична изгода. „Първанов прави свой политически проект и се изказва не като държавен глава, а като представител на алтернатива“ – това е едно от последните открития на Борисов, свързани с темата.

Още по-добре ми звучат обаче онези други негови думи – “Сега Първанов е политически субект и всички знаете, но се правите, че не знаете, че той прави политически проект”. Това тутакси значително издигна в очите ми нашия премиер, за когото мнозина твърдят, че бил…..ами леко едностранчиво образован. И го издигна, защото казаното си звучи направо като цитат от знаменитото стихотворение на Коста Павлов “Интервю в утробата на кита”, където Йон Библейският заявява – “Всички виждате. Нарочно питате.” Има две възможности – или Борисов е чел Коста Павлов и го перифразира умело, или не го е чел, но е стигнал до същата идея, като дори използва и същите поетични изразни средства. Какъвто и да е случаят – достойно ест. 

Президентът обаче дълго не си признаваше за готвения политически проект. Дори на моменти имах чувството, че той никакъв такъв проект не замисля, а самият Бойко го подтиква да замисли, с цел да не остане сам на ринга, да си има все пак някакъв спаринг-партньор отсреща си. Но макар да съм донякъде любител на тъй наречената “теория на конспирацията”, никога не съм възприемал конкретната тази идея на сериозно, а повече на майтап.

Оказа се обаче, че политик като Татяна Дончева я разглежда съвсем сериозно. Онзи ден тя сподели, че от години насам в България управлява политико-икономически триумвират, който се състои от Георги Първанов, Бойко Борисов и шефа на “Лукойл” Валентин Златев. Те тримата си прехвърляли топката, парите, властта, решенията в държавата и други неща. Честно – не мога да коментирам, защото подобно нещо е над нивото ми на компетентност. Само искам да припомня на публиката първото златно правило от Теорията на конспирацията – ако няма никакви доказателства, че някаква конспирация някъде съществува, то това не означава, че такава конспирация не съществува.

Така или иначе обаче, онзи ден на Първанов изглежда му писна. Или най-после му просветна за каква игра иде реч. Или пък просто му дойде времето да си признае. „В държава, в която премиерът се опитва да превърне осем милиона сънародници в обекти на своята политика, не е зле да има и един политически субект с алтернативна визия и политика“ – каза той. Абе не е зле, воистина, само че дали точно Първанов е онзи човек с главно Ч, който…..Въпреки съмненията по този повод, бат` Бойко веднага го похвали, че ето, това изказване вече му прави чест.

Ако питате мен, по този начин той намекна, че всичките досегашни изказвания не са правели никаква чест на президента. Това някак хем е истина, хем не бива така да се говори публично, защото може да се нарани сериозно крехката психика на Първанов. Току-виж съвестта му се обади и го накара да се оттегли изобщо от политиката – дейност, която му нанася толкова душевни рани – за да се отдаде на плетенето на ковьори. Което пък да го излекува от раните. Не че е чак толкова вероятно да стане, де, но все пак не се знае…..

За разлика от сегашния премиер обаче, бившият премиер Сергей Станишев изобщо не се показа въодушевен от признанието на президента. Тъй като самият той, пък и всички останали, свързват пряко евентуалния бъдещ политически проект на Първанов с повторно овладяване от негова страна на партията БСП, то сегашният червен лидер очевидно се почувства застрашен.

“Само БСП е и ще бъде алтернатива на партията на Борисов и тя ще продължи да го доказва с всяко едно свое действие или инициатива през следващите месеци” – каза Станишев в опит да защити честта и поста си. Така де, донякъде е прав – никой друг, само БСП…..Ама нали точно затова се смята, че Първанов ще си овладее обратно БСП-то – първо `щото никой друг няма да му се въже на акъла да се впусне заедно с него в предварително провалена алтернативна политика и второ – след като си има готова структура под ръка, защо да се бъхти той тепърва да гради друга. Не е много честно спрямо Станишев, ама няма как, обстоятелствата го изискват. Може би е изискване на социалистическия реализъм даже.

Аз обаче в цялата работа съм най-учуден от факта, че всички пряко замесени, пък и мнозина от страничните, уж независими наблюдатели, еднозначно свързват евентуалния политически проект на Първанов с думата “алтернатива”. Ама осъзнайте се, бе, граждани, както се знае, то, дори да си президент, никак не е лесно да се плува в сярна киселина. Казано с библейска алюзия – по лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото Георги Първанов да произведе алтернативна политика на каквато и да било политика. Емпирични доказателства за това – колкото щеш.

По времето на Иван Костов, когато още беше само партиен лидер, единствената алтернатива на тогавашното управление, която Първанов успя да измисли, беше да брани България от посегателствата на НАТО. Забравихте ли вече? То не бяха нефтено-финансови прегръдки със Саддам, то не бяха манифестации в защита на Милошевич, то не бяха лозунги “НАТО – вън”.

После на власт дойде тъй нареченият “цар” в дуалистична прегръдка с Доган и по това време алтернативното поведение на Първанов се състоеше от скромно публично мълчание за безобразията на жълтите и задкулисни договорки с тях, а алтернативните му идеи се простираха ча-а-а-к до възможността да бъде избран за втори президентски мандат.

Истина е, че в един момент той демонстрира и подобие на истинско алтернативно мислене. Верно, малко сгреши посоката, доколкото с построяването на тъй наречената Тройна коалиция  донякъде създаде алтернатива на собствената си партия БСП. Но то се случи вероятно защото в хода на общата далавера така се харесаха с царя и Доган, че решиха да се вземат дългосрочно. Или защото беше ясно, че ще трябва да се разпределят негативи, не само позитиви от управлението. Или защото страната имаше нужда от по-добра координация на различните финансови потоци към определени политически и олигархически джобове, все едно.

Не, не съм прав. Все пак Първанов през последните години произведе и една съвсем истинска алтернативна политика, като за учебник. Е, за онзи дял от учебника, където са добрите поуки от лошите исторически уроци, но все пак…..Искам да кажа, че с настойчивото си застъпничество за изграждане на големите руски енергийни проекти в България той създаде алтернатива на европейското развитие на страната. Наистина, това може да се нарече алтернатива само ако се разглежда в абстрактно-теоретичен план, в практически е точно обратното. Но нали не сме толкова наивни да смятаме, че в живота доброто винаги побеждава злото, както ни учат холивудските филми?

Така или иначе, самият президент продължава да настоява, че ще бъде алтернатива на ГЕРБ, макар че, както правилно отбеляза премиерът Борисов, сега му остава да каже само най-важното – алтернатива на какво точно ще бъде и какво предлага. `Щото то, ГЕРБ, както се знае, е разтегливо понятие и действията му в управление никак не са еднозначни.

Та ще ми се да разбера дали например по отношение на борбата с престъпността ще бъде алтернатива Първанов и дали това означава, че, както доскоро, ще спрем като държава да се борим с престъпността? Дали ще бъде алтернатива на стремежа ни като общество да усвояваме повече европейски средства и ще се върнем към старото положение те да се усвояват само от определени, близки до него самия и до партията му кръгове и хора? А в икономическата сфера? Някакъв нов ленински НЕП ли ще ни предложи той? Ама като проучиш въпроса се оказва, че той дори ленинският НЕП се е състоял от повече капитализъм, от повече дясна политика в икономиката, не от по-малко…..

Ето защо, граждани, изпитвам сериозни съмнения, щом Първанов започне да представя себе си като алтернатива, а отстрани хорът на наивните, невинните или недоразбралите девици да му приглася. Ясно е, че той ако имаше сили, желание и разум да направи нещо по въпроса, щеше да го направи досега. И цялото думкане на тъпана в тази посока е просто с цел да се заглуши гласът на общия ни електорален разум. Затова, хора – не се хващайте на въдицата!

А ако чак толкова не можете да си избиете от главата усещането, че страната наистина се нуждае от алтернатива, потърсете я някъде другаде, може би в себе си. Технически, първата стъпка е съвсем лесна. Започвате да си повтаряте натрапчиво думата – Първанов, Първанов, Първанов и само след няколко минути ще видите колко нелепо звучи това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Татяна Лолова е "гласът" в аудиоварианта на книгата на Айн Ранд "Химн".

Чрез видео сайтът "Аз чета" ще предава представянето на книгата следващата седмица.

Представянето е на 23 септември, 18.30, зала "Десислава", гранд хотел "България".

Специален гост – Татяна Лолова.

откъс от аудиокнигата може да слушате тук на MP3 файл

Блогът за икономика 2010

Вървял човек и срещнал страст.
-Ти защо си такава кипяща? - вгледал се в нея човекът с въжделение.
-За моя живот е нужно да умея да избивам на повърхността.
-А, - кимнал с разбиране човекът - като лавата под земната кора.
-Точно, - зарадвала се страстта - само че кората, която ме задържа, не е земната, а на главния мозък.