А в следващия епизод данъкоплатците ще плачат

“Брикел” няма да спре работа в края на следващия месец. Можете да бъдете сигурни в това. Просто няма как да стане. Технологично. И сигурно си задавате въпроса: “А защо тогава министърът на околната среда и водите Нона Караджова постави публично на компанията срок за спиране до края на октомври?” Вероятно тя знае защо. Фактът обаче е, че това е поредният краен срок, който няма да бъде спазен. И със сигурност неособено популярният сериал “Брикел” ще има нови епизоди, в които плачещият ще бъде само един - данъкоплатецът.

Във вчерашния брой ви разказахме историята за топлоелектроцентралата, чиито комини трябваше вече да са хванали паяжини. Това е задължение на България по договора за присъединяване към Европейския съюз. А причината ЕС да е наложил такова условие и България да го е приела, е следната: комините на подобни тецове отделят вредни за здравето на хората емисии. Затова подобни съоръжения по света изграждат сероочистващи инсталации. Въпросната централа обаче е избрала да не инвестира навреме в подобна инсталация, да спести тези разходи, да прави по-голяма печалба и да затвори в определен момент. Определеният момент дойде. Сега е наред държавата.

Държавата очакваше до 1 септември да получи план за поетапно извеждане на предприятието от експлоатация. Не получи такъв. Компанията твърди, че е предала план за изграждане на сероочистваща инсталация в регионалното поделение на екоминистерството в Стара Загора. Това е все едно някое министерство да ви изиска документ от НАП, а вие да занесете рентгенова снимка на гръдния си кош в КАТ. Разговорът, изглежда, се води на различни езици, а разговарящите се разминават и във времето, и в пространството. Това всеки средно грамотен човек го забелязва. Министърът на околната среда и водите се прави, че не го забелязва.

Детайл от тази история е името на собственика на теца. Христо Ковачки беше обвинен за данъчни престъпления в особено големи размери. Получи рекордната гаранция от 300 хил. лв., която по-късно беше намалена на не по-малко впечатляващите 200 хил. лв. Колкото и да е сериозна тази сума обаче, тя е няколко пъти по-малка от минималната глоба, която Европейската комисия се готви да наложи на България. Ако проследим пътя на парите, ще стигнем до следния парадокс: печалбата от работата на предприятието отива в ръцете на споменатия човек; печалбата става още по-голяма, защото той не инвестира навреме в сероочистващи инсталации; държавата, т.е. данъкоплатците, обаче ще плаща глобата, а не той.

В края на октомври министерството вероятно ще обяви публично следващия краен срок за затваряне на тецаа. Който няма никаква гаранция, че ще бъде спазен, ако държавата продължи да се държи по този начин. А управляващите имат поне 2000 причини да продължат да се държат по този начин - това е броят на работещите в компанията, които все пак са и… гласоподаватели.

коментар от в.Пари

снимка: Reuters

Сподели във Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: