НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТ И МАЙМУНА

• Според премиера Борисов ромски проблем в България не съществува, само в Европа, но той не ни засяга по никакъв начин – те, европейците, да се оправят 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Винаги съм се чудил къде минава тънката граница между това да се съобразяваш със закона, да спазваш моралните принципи, да проявяваш професионално отношение, да поемаш своите отговорности, да си добронамерен и толерантен към хората – и това същите тези хора или някои други наоколо, да не говорим пък за държавата като цяло, да започнат да те смятат за балама, ако не и за откровен идиот. Признавам си, рядко ми се удава в подобни ситуации да уцеля тънката червена линия.

В повечето случаи съм забавял реакцията си с оглед на това отсрещната страна с времето сама да си даде сметка как неправилно постъпва, с очакването в нея да заговори съвест ли, що ли, не знам вече…..Та затова в очите на мнозина бивши, а и някои настоящи свои познати, продължавам да изглеждам като малоумник. В други случаи пък – наистина, по-малко, но донякъде по-болезнени – съм реагирал в защита на своите интереси, но явно преди подходящият момент да настъпи. Та затова в очите на друга част от бившите си познати и досега изглеждам като морален изрод. Казвам само “бивши”, не добавям и “настоящи”, защото обикновено онези, от чиито посегателства съм защитил интереса си, на секундата престават да ме познават, обидени някак.

Имам чувството, че те имат чувството, че в мен не е останало нищо човешко, след като не съм се проявил като малоумник, какъвто очевидно са смятали, че съм. И с това по някакъв начин съм накърнил тяхното свидно човешко достойнство ли, що ли…..

Веднага давам пример от наше село, макар да съм сигурен, че всеки от вас знае много подобни. Един човек ми дължи пари за добре свършена от мен работа и все не може да ги плати, горкият, защото е криза, защото в касата няма дребни, защото на него пък му дължат други хора или той дължи на други хора, които са отпреди мен на опашката и ред подобни – нали знаете този вид обяснения. От вестника обаче се научавам, че същият човек спретнал лъскав светски купон за рождения си ден. Очевидно е платил масрафа с моите пари, поне частично, де – как иначе, нали е криза, в касата няма…..

И сега на мен какво ми остава, граждани, в каква роля според вас е по-добре да се явя? Дали в ролята на морален изрод, като започна да негодувам, или в ролята на обикновен балама, като си затрая пак, защото вече съм изпуснал момента? Знам, знам – умните ще кажат да си трая, по-умните – да се репча, а най-умните ще ме информират, че каквото и да правя, парите си няма да видя. Мерси! За последното вече и сам се досещам.

Аналогичен случай с нашите роми от Франция – аналогичен, макар да изглежда малко обратен. Те – не знам дали колективно или индивидуално – решиха, че френската държава ще играе ролята на будалата и ще я играе безкрайно. Решиха, че да работиш законно в Европа и да работиш незаконно са едно и също нещо. Решиха, че ако това, което наричаме демокрация в България, е беззащитно и не може да наложи спазване на закона по отношение настаняването на общинска земя, то и демокрацията във Франция е беззащитна. Решиха, че лозунгите за спазване на човешките права не включват дори намек за поемане на човешките отговорности. И когато френската демокрация от своя страна най-неочаквано за мнозина реши все пак да се защити, за да не играе вечно ролята на балама, изведнъж се превърна във фашистка държава. Поне така намекна еврокомисар Вивиан Рединг, според която има връзка между сегашното депортиране на роми от страната и преследванията в окупираната от нацистите Франция.

Честно, не съм фен на Франция по принцип, твърде социалистически нагласена идва тази държава за моя вкус, дори и при управлението на Саркози. От друга страна имам доста приятели, които през годините не просто са ме критикували, а директно са ме обвинявали, че съм фен на ромите, защото прекалено много и прекалено много в тяхна защита се занимавам с въпроса за изконните им права и мерките за интеграция, които българската държава и българското общество като цяло би трябвало да взимат, но не взимат.

В случая обаче не мога да не призная правотата на французите. С действията си те в момента напомнят на всички европейци, особено на такива като нас, свикнали да разглеждат правилата като “врата у поле”, че законът не е ластик, та да го разтягаме до безкрай. Поставят граница на търпимост – нещо с дълбок смисъл в ситуацията, при която виждаш, че щом подадеш на някого пръст, за да се хване, той веднага се нахвърля да ти отхапе ръката до лакътя. Дават ни да разберем, че вече отдавна не живеем в онзи, комунистическия свят, в който моето си беше мое, а общото, според някои – пак мое. И ни подтикват да си копаме собствената градинка за наше лично и за общото благо.

Като гледам българските реакции обаче, ние май тия уроци не ги възприемаме много-много. Да оставим настрани президента Първанов. Колкото и различен да е иначе той от левите политици в Европа, в този случай взе терк от тях и реши да изкара малко политически дивиденти, като поревне срещу депортацията на ромите и приеме благият образ на свети правозащитник.

Но какво каза последно по темата например премиерът Борисов? Каза, че ние не желаем да бъдем намесвани в евро-френския спор за ромите! Евро-френски, бе, граждани, ето какъв бил спорът. Пък аз досега си мислех, че е най-вече българо-български. И румъно-румънски също, но нас ни интересува повече българската му част.

“Искате да вкарам държавата в нещо, което не съществува, за да ни попречи за Шенген!” – тросна се премиерът. С което май реши проблема, поне от собствена гледна точка. В случая дори не задавам принципния въпрос как можем да бъдем вкарани в нещо, което не съществува. Нито пък питам как нещо, което не съществува, може да ни попречи за каквото и да било, камо ли за Шенген. То напоследък с тия открития на квантовата механика може и да може. Но по-вероятното обяснение е, че това са логики от друго измерение и те очевидно имат място в света на премиера, за разлика от нашия обикновен човешки свят.

Истинско чудо ми изглежда обаче как той успя с голи ръце да затрие ромите от картата на българското съществувание изобщо. И да се убеди сам в следните две гениални положения: 1. Ромски проблем в България не съществува, съществува само в Европа. 2. Европейският ромски проблем не ни засяга по никакъв начин, те като си го имат, да се оправят. С други думи – ние понякога сме български европейци, а друг път сме само българи, в зависимост от това кога какви ни е изгодно да бъдем. С още по-други думи – хубавото мое си е мое, лошото мое – общо, а хубавото общо – пак мое.

Ама то тази реакция е твърде характерна за България по принцип. Имам предвид не само за отделни хора тук, но и за държавата като цяло. Даже навремени получавам усещането, че който стане премиер, министър или друг висш ръководен орган, някой специално го обучава да се държи така. И за разлика от другите видове обучения, на които ги подлагат, на това те веднага му хващат цаката и започват да ни цакат.

Как ви се струва например фактът, че българската държава с удоволствие ограби на времето пенсионните фондове на хората, след това създаде система, която натрупа 2 милиарда дефицит, без дори един човек да свидетелства, че получава нормална пенсия като е работил 35-40 години, а сега същата тази държава приема закон, според който гражданите ще трябва да се трудят още повече години. Но забележете – никой не казва, че допълнителното време ще доведе поне до нормално ниво на пенсиите. Казват само, че така ще се запуши страшната дупка на дефицита.

Колко време ще отнеме да се запушат двата милиарда с осемдесет милиона на година, колкото се очаква да донесе мярката, е друг въпрос. Още по-друг въпрос е защо шефът на НОИ Христина Митрева приказва глупости – че жените в България като се пенсионират на 60, живеят после още цели 20 години средно, а мъжете след 63 живеят още 14. Ами вземете статистиката за смъртността в страната и ще видите, че мъжете тук доживяват средно до 70 години, а жените – до 76-77.

Аз ще ви кажа обаче – Митрева всъщност ни цитира статистиката не за българската, а за европейската смъртност, нали се сещате, в това отношение ни е много по-изгодно да сме европейци. Е, така е – правят ни на безмозъчни и безропотни идиоти с пълното съзнание, че дори и да не сме такива, системата в България по принцип е изградена по начин, който лесно ни превръща в безмозъчни и безропотни идиоти. Оплачи се на арменския поп. Или на бат` Бойко – все тая.

Другият симптоматичен знак е свързан с проект за бюджета през следващата година, подготвен вече от МФ, който предвижда поредно увеличение на косвените данъци с благообразната уговорка – “според поетите от страната задължения за приближаване на минималните за ЕС равнища на данъка”. Ало-о-о, някой да се сеща, че минималното равнище на европейските данъци е съобразено предимно с минималното равнище на минималните европейски доходи, не с максималното равнище на минималните български? Е, когато човек е в опозиция, може и да се сети, чувал съм отделни хора дори да го казват. И съответно веднага да го забравят, когато дойдат на власт…..
Но, граждани, забелязвам, че не само ние сме затънали в подобна гадост. На самите американци изглежда напоследък им писва от неорганизирания социализъм на Обама, пълен с все повече държавни регулации и все по-малко ефективност. За разлика от нас обаче, американците веднага се задействаха, като създадоха тъй наречената “Чаена партия”. Това не е отделна партия, а по-скоро фракция сред републиканците, която се застъпва за две прости неща – по-малко държава и по-ниски данъци.

Преди 30 години Рейгън и Тачър казаха същото, дойдоха на власт и техните общества спечелиха. Даже и нашето общество спечели покрай това, защото с по-малко държава и по-ниски данъци те събориха комунистическия Съветски съюз, който се състоеше единствено и само от държава. В нея данъците не само бяха по-ниски, там изобщо  данъци нямаше, защото властта прибираше всичко още преди да помислиш за плащане на данък.

Но имам усещането, че, за разлика от нас, американците и сега ще успеят с новата си чаена революция. На тях това ще им бъде втора, докато ние досега и една не сме сътворили. И ще успеят, граждани, най-малкото защото са граждани. Или поне защото май са хванали цаката на онази тънка граница между способността да си търпелив и толерантен, без това да те превръща в маймуна. При всички случаи съм забелязал, че много по-често от мен уцелват момента и начина, по който да реагират правилно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: