Принос към транспортния дебат

На тези, които се колебаят в ефекта на предлаганите от правителството мерки за промени в нормативните актове за автобусния транспорт, мога да дам конкретен пример.

На 16-ти септември, моят добър приятел Н. с приятелката си П. трябваше да пътуват от София до Халкидики БЕЗ КОЛА, т.е. използвайки публичния транспорт.

От София до Солун нещата са слънце - хваща се единствения приличен влак, който пътува в България, колкото за да докаже, че и БДЖ може, ама не иска.

След това нещата са по-сложни. Трябва да се хване автобус до Халкидики (в случая с останалата част от компанията решихме да ги чакаме в с. Никити, между Касандра и Ситония)

Голяма грешка, трябваше да ида да ги взема с колата от Солун. Автобусът спира на всяка керемидка между Солун и Никити, минава през вътрешността на страната и му трябват чутовните 3 часа и половина за да преодолее разстояние от около 120 километра. (като въобще не ползва 85-те км магистрала)

Изненадата намалява, като се разбере, че в Гърция има монопол на междуградските пътнически превози, които се извършват само от една фирма - КТЕЛ, която практикува обходни маршрути. Доколкото разбрах, именно това е идеята на предлаганата реформа в автобусните превози – да ограничи директните връзки. Поправете ме, ако бъркам.

Бързите и удобни междуградски превози бяха една от първите осезаеми ползи от демокрацията, които се почувстваха след 1989-та година, заедно с пресния хляб и кока-колата в магазините и вестниците по будките, а в по-късно време и добрия и евтин интернет достъп. Общото между всички тях е либерализираният пазар.

Сега мерките са насочени точно срещу либерализацията. По план утре ще отменяме вестниците и интернета, а вдругиден и демокрацията?

Картата е малко стара и не показва магистралата между Солун и Неа Мудания (по червената дъга).

Прочети цялата новина

Свързани новини: