БЕЗ ПОВЕЧЕ „ГАЗПРОМ“ – ТОЗИ ПЪТ НАИСТИНА?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Едно решение на Европейския парламент е на път да постави в абсолютно нова светлина темата за газовата, пък и цялостната енергийна обвързаност на България с Русия. Нищо чудно също в средносрочен план то да доведе и до по-чувствително разместване на политически пластове в страната, доколкото въпросът за отношенията с Москва винаги е бил чувствителен и значим фактор в българската политика.

Става дума за гласуваните във вторник от Европарламента нови процедури за координация и нови изисквания за взаимосвързаност на газовите мрежи в Европейския съюз. На практика това означава, че страните-членки ще трябва да се отърват от  монопола на руската компания “Газпром”, при това – през следващите само четири години.

Решението на Европейския парламент изисква страните да покрият стандарти за доставка на суровина, като изградят допълнителни капацитети за съхранение и въведат технологии за двупосочно движение на газ, осигурят връзки към интегрираната газопреносна мрежа на ЕС и намалят зависимостта си по отношение на един-единствен доставчик от трета страна. Самите междусистемни връзки пък трябва да са готови в следващите три години, като за изграждането им Европейската комисия, която е изпълнителен орган на съюза, е предвидила бюджет от милиард и 400 милиона евро.

България, заедно със Словакия и донякъде Унгария, са известни като най-силно обвързаните с руските газови доставки европейски държави. На практика всъщност за София зависимостта е сто процента, което до голяма степен важи изцяло за българската енергетика, не само за газа. Нещо повече – в лицето на президента Първанов и доскоро управляващата, а сега най-голяма опозиционна партия БСП, тази обвързаност има сериозно политическо лоби в страната. Въпреки известни колебания в началото на мандата си, сегашното правителство на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов, също се оказа плътно зад идеята за допълнително и дългосрочно обвързване с Москва, независимо от европейското лице, което иначе се опитва да покаже.

Досега подобно лавиране от страна на ГЕРБ беше възможно, защото Евросъюзът дълго време не можеше да изработи правилната обща реакция спрямо руския газов монопол, но ето че нещата изглежда се променят. 

- Пламен, как се приема в България новината за решението на Европарламента, свързано с общата газова политика?  

- Имам чувството, че засега не се приема, Фили. Не, разбира се, в смисъл, че се отхвърля официално, а че все още официални реакции няма. Съобщението се появи в медиите, но изглежда политиците, а и повечето специалисти от енергийната сфера, имат нужда от известно време, за да го сдъвчат, преглътнат и смелят. Имам чувството, че тяхното желание засега е много-много въпросът да не се коментира. Сякаш са склонни да приложат политиката, която самият Тодор Живков се опита да приложи на времето спрямо перестройката на Горбачов – да се снишим, докато бурята отмине. 

- Това по принцип е неефективна политика, но толкова ли е неприятна изненадата за руското енергийно лоби в България? 

- Не знам дали е било точно изненада, Фили, съмнявам се. Но при всички случаи решението е нещо твърде неприятно за тях – най-малкото, защото на практика потвърждава правотата на онези гласове тук, които от години предупреждават, че пълното енергийно обвързване с Русия е опасно, защото руснаците използват ресурсите си в тази сфера като политическо оръжие за налагане на нежелани зависимости. 

- Всъщност, Пламен, в самото решение на Европейския парламент такова нещо не се казва…..

- Естествено, че не се казва, Фили, защото, както не веднъж сме установявали и ние с теб, европейските политици са деликатни хора, особено когато искат да постигнат своето, без да се впускат в излишни публични разправии, в случая – без да затръшват с крак или със силни думи газовата врата пред Москва, след като могат просто да я притворят с ръка.

Смисълът на самото решение обаче е точно такъв. Какво според теб означава текстът, че страните-членки на Евросъюза трябва да намалят зависимостта си по отношение на един-единствен доставчик от трета страна. То за Европа друг такъв доставчик освен “Газпром” няма. И след поредицата от газови кризи, както и след поредицата маневри на руския монополист да овладее изцяло не само производството и търговията, но и всички възможни пътища за движение на газа, макар със закъснение от почти две години, ето че Европа се задейства. 

- Какво практически означава това общоевропейско решение за България? 

- Много са аспектите на този въпрос, Фили, и едва ли аз съм най-подходящия човек да изчерпи отговора му. Все пак е ясно, че в чисто техническо отношение например ще трябва спешно да се модернизира, а може би и да се разшири съществуващото газово хранилище в Чирен. Освен ако не е необходимо изграждането и на второ голямо газохранилище, за да се спазят наложените от Европарламента изисквания за приоритетно осигуряване на доставките на газ за домакинствата дори и при много сериозна криза.

Трябва да се динамизира уж започнатата вече работа по двупосочното свързване на българската газопреносна мрежа с мрежите на Гърция и Турция. Не знам как точно стои технически и като възможности за сключване на договори въпроса за доставките на втечнен газ от някои арабски страни, но в тази посока също трябва да се работи. Не ми се струва лоша идея българското правителство да се замисли за изготвяне на общ проект с Румъния, през чиято територия засега изглежда единствената чисто европейска възможност да се стигне до получаването на норвежки газ от Северно море.

Разбира се, може би най-важната стъпка, която следва от европейското решение, е необходимостта България да се ангажира силно с работата по изграждането на европейския газопровод “Набуко” и да остави не на втори план, а изобщо да прекрати всякакви разговори по изграждането на алтернативния руски проект “Южен поток”. 

- Руснаците надали ще се покажат особено доволни от такова развитие на въпроса с “Южен поток”, особено след като преди няколко месеца явно успяха да убедят и правителството на ГЕРБ да се ангажира с него? 

- Никак няма да са доволни, Фили, естествено. Тях ще ги заболи много, от което следва, че и нас може да ни заболи по един или друг начин. Само че тази стъпка е абсолютно необходима, от нея няма измъкване, защото този път измъкването ще означава само едно – България доброволно да се откаже от членството си в Европейския съюз и да се върне официално в руската орбита, да се запише като страна в ОНД или както там Москва нарича в момента близката си чужбина.

Не че някои хора и политически кръгове тук няма да се зарадват от подобна възможност, но пък от друга страна съм сигурен, че повечето българи няма да се съгласят. 

- Пламен, как очакваш да реагират управляващите в България на необходимостта да свършат толкова много неща, които или противоречат на конкретните им планове или не са им първа грижа в момента? 

- След първоначалния смут очаквам да има период на протакане, на мрънкане и опити да се промъкнем някак между капките на европейското решение. Това най-вероятно ще продължи до към изборите през следващата година, тоест, докато Георги Първанов, най-големият български лобист за руските енергийни проекти, продължава да заема президентския пост. След това, ако, разбира се, на върха дойде подходящ президент, вероятно ще има период, в който ще се опитаме да измъкнем колкото може повече пари от Европейския съюз, за да свършим необходимата работа по изпълнение на решението. И в същото време реално ще се опитаме да свършим колкото може по-малко работа, като се позовем на редица обективни трудности. Причина за това поведение ще бъдат очевидно поетите вече ангажименти на премиера Борисов пред руснаците и съществуващите за него лично, пък и за партията му трудности да се откопчат от тези ангажименти. Какво ще стане след това ми е доста трудно да гадая – зависи от силата и посоката на руската реакция. 

- Всъщност, Пламен, ти вече донякъде започна да отговаряш на следващия ми въпрос – какви са възможните отражения на ситуацията в чисто политически план? 

- Смятам, Фили, че от една страна публичната дискусия, която няма как да не започне по този повод, може да раздвижи някои позаспали обществени пластове и да промени чувствително картината преди предстоящите догодина избори. От друга страна такъв ефект със сигурност ще дойде и от очакваната руска реакция, свързана с поведението на България в близките месеци, до една година. Нищо чудно тяхното лоби тук да бъде силно задействано в посока да се избере отново подходящ от руска гледна точка президент и това също да промени картината за изборите.

В предстоящите развития е заложен и един от големите, според мен – последен, шанс на тъй наречената традиционна десница, партиите СДС и ДСБ, да покажат, че са единствената реална проевропейска сила в страната и така да върнат колкото може по-сериозна част от почти напълно провалените си вече политически позиции.

Дали те ще съумеят да го направят е добър въпрос с неясен отговор. При всички случаи обаче няма кой друг да гарантира европейският цивилизационен избор на България. Поне засега няма кой друг.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: