Поредната среща на виско равнище под егидата на ООН едва ли щеше да се запомни с нещо, ако не бе изказването на Махмуд Ахмадинеджад. Иранският президент за пореден път прикова вниманието с острите си слова, в ярък контраст с досадните клишета, традиционни за подобни форуми. Не би било пресилено да се каже, че Ахмадинеджад е към момента най-яростният (а комай и единственият) критик на Новия световен ред.
Персиецът назова директно основните причини за кризата на капитализма - егоизма и алчността, превърнали се във фундаментални "ценности" за модерното човечество. Ахмадинеджад разкритикува и лицемеривто на западните лидери, които водят окупационни войни в Близкия изток "в името на демокрацията", а в същото време цензурират всяка критика към ционисткия режим в Израел. Същите тези лицемери с бели якички, демонстративно напуснаха залата, когато иранският президент спомена, че за атентатите от 11 септември съществува и втора версия, различна от тази на американкото правителство. Нещо, за което вече е написано достатъчно и са заснети не 1 и 2 филма.
И все пак, кой се страхува на Махмуд Ахмадинеджад? Сатанизираният от медиите президент, носеше със себе си две книги - Библията и Корана, като призова да бъдат почитани еднакво. За запознатите с исляма, този жест не би могъл да бъде изненада. Християните са отличени от Корана с особен статус. Той ги смята за най-близки до сърцето на мюсюлманите: "Ти несъмнено ще се убедиш, че най-дружелюбни към повярвалите са онези, които казват: "Истина, ние сме християни". Защото сред тях има свещеници и монаси и защото те не са надменни" (5:82).
Това едва ли се е харесало обаче на пропагандаторите и ционистките латерни, които тръбят от години, че Иран се управлява от опасни "ислямски фундаменталисти". Опасен, но за кого? За човечесвтвото или за Уолстрийт, за петролния бизнес и за ционизма?