Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Днес Лина ще ни заведе до едно градче в Швейцария, за да ни покаже неговото световно известно абатство – Санкт Гален. Приятно четене:

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Бях решила да разкажа нещо за курорта Ливиньо, тъй като напоследък няколко човека ми се обаждат да ме разпитват за това място – къде се намира точно, как се стига до там, какво интересно има, вярно ли е че се пазарува евтино и т.н. За това се разрових из моята кутия, където събирам разни брошури, картички и други неща, които винаги намирам пъхнати из джобовете и чантите при завръщането ми от някое пътуване. Така попаднах на две картички, които купих това лято с намерението да ги изпратя на една моя преподавателка от университета едно време, вече професор, и която със сигурност ще им се зарадва, когато естествено се сетя да и ги изпратя. Понеже картичките ме накараха да си припомня за едно друго място, където стигнахме, минавайки през Ливиньо за Швейцария и вместо за Ливиньо, който общо взето е само един курорт както всички останали, ще разкажа за Сен Гален (Санкт Гален) и Абатската библиотека. [caption id="" align="aligncenter" width="489" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption]

И така: Тази година не извадихме голям късмет с времето по време на отпуската. Доста валя, което сериозно попречи на намеренията ни да направим някои от набелязаните планински походи. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и не се оставихме на някакъв си дъжд да ни разваля ваканцията, напротив. Когато метеорологичните условия не ти позволяват да се разхождаш из планината, то лошото време е най-добро и подходящо за посещения на музеи, галерии и изобщо на места, където външните условия нямат никакво значение. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption] Хубавото в случая даже е, че когато високо в планината времето е ужасно, долу в ниското температурите са идеални – нито горещо, нито студено, а приятно и подканващо към разходки. И ето ни. Припявайки любимата ни песничка при дъжд, помните ли я, онази за калинките - „тра -ла -ла -ла -ли, нека да вали, от дъждеца ах, нас не ни е страх“, яхнахме се на колата и по магистралата от Кюр за малко повече от час се озовахме в

Сен Гален (Санкт Гален) (St. Gallen)

[geo_mashup_map] Пътьом си напрегнах мозъка, разбира се, доколкото това ми е възможно, да си припомня и да разкажа нещо интересно за това място на дъщеря ми. Знаете как е. [caption id="" align="aligncenter" width="487" caption="Санкт Гален (Сен Гален)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption]

Когато сте на път с дете в пред пубертетна възраст и искате да посетите някое място, различно от увеселителен парк, трябва да си измислите нещо заинтригуващо, защото ако изброявате сухи факти и колони от дати, ако ги знаете, естествено, няма да предизвикате никакъв интерес. Понеже и аз не знаех, а и не помнех кой знае какво, с мъжа ми спретнахме горе – долу следната история, която не е особено издържана в научен стил, но отговаря напълно на историческите факти и повярвайте ми, действа срещу отегчението на подрастващите. Преразказвам я и тук, заглаждайки някои моменти, които „описахме“ доста по-цветно, но които предполагам, четящите ще могат мислено да възстановят – всеки според разбиранията си. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="373" caption="Абатството"][/caption]

...Сен Галeн (Санкт Гален)

е главният град на едноименния швейцарски кантон. По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), и понеже тук си е едно приятно за живеене местенце, скоро надошли и други бенедиктански монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След има няма няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решили да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построили една красива и голяма абатството, чийто високи кули се виждали от далеч. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption]

Абатство представлява всъщност манастир само че, се нарича по различен начин, защото и в Църквата, както и в политиката има различни течения, нещо като партии, които дават различни имена на на практика едни и същи неща. Нещо като в твоя МР4 плеър – два мегабайта едно и също дум -дум, пък ти казваш, че песните били различни. Построяването на манастира било умен ход, защото след още няколко века мястото се превърнало в самостоятелна малка държавичка, наречена княжество, с каквито между впрочем е била фул Европата по онова време. Това се е случило някъде към хилядната година (по-късно уточнихме на място, че става въпрос за 1026г.) и така монасите и обикновените хора в тая държавица си живели добре, докато в началото на 19 век не се присъединили към швейцарската конфедерация, след което започнали да си живеят още по-добре. Докато това се случило, обикновените хора по тези земи се занимавали предимно с отглеждане на зеленчуци, а през зимата когато нямало какво да правят, се захванали с изкуството да плетат дантели и затова по този край са известни и с красивите си дантели. Чак доста по-късно някой измислил оранжериите и телевизорите, за това в днешно време хората правят други неща вечерно време, когато е тъмно. Монасите пък, от своя страна не се занимавали само с църковни интриги и борби за власт, а и защото имали доста свободно време, се заели да преписват книги, нещо което по онова време било доста на мода, а явно било и доходно занимание, защото създали и специално училище, където обучавали младежите да пишат красиво, а не като сега, на кой както му падне. Така положили и основата на прословутата школа Сен Гал, в която изучавали и различни изкуства – музика, литература, а обръщали и внимание и но по-скучните точни науки. Постепенно тук надошли да се учат много младежи, които изпопреписали толкова много книги, че вече се чудели какво да ги правят и къде да ги дянат. За това се организирали и подредили една библиотека. Понеже както обикновените хора така и монасите по тия места са били умни, предвидливи, имали вкус, всеки си разбирал от работата и пазел и се възползвал от натрупаните традиции, градчето им Сен Гал се превърнало в едно от най-важните места в Западна Европа по време на Средновековието. Тук се събирали все мъдри и приятни хора, които си говорели и умували какви още хубави и полезни за всички неща да измислят. Този вид хора наричат себе си културни, а местата, по които се събират се наричат културни средища... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството"][/caption]

Пристигнахме в града и се заехме да търсим паркинг в близост до библиотеката. Тази неприятна и трудна на други места задача в Швейцария, поне в по-малките градове, не представлява никакъв проблем. Навсякъде има табели, оказващи посоката към паркингите, а и освен това наличието и броя на свободните места. [caption id="" align="aligncenter" width="336" caption="Паркингът"][/caption] Обръщам внимание на паркингите не за друго, а защото ми направи наистина много силно впечатление тази им организация, а когато видях колко е чисто вътре, направо ме досрамя като си помислих какво е в моя гараж, а като си припомня и какво е по паркингите и гаражите във Франция например... е, спирам да се срамувам от гаража в къщи. Но да не се отклонявам. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството в Санкт Гален"][/caption]

Основната цел на нашето посещение в Сен Гален (Санкт Гален) бе

Библиотеката,

но добрите предвидливи монаси, за тяхно, а и за удобството на всички бъдещи посетители, бяха помислили да я построят залепена за катедралата на Абатството. [caption id="" align="aligncenter" width="486" caption="Библиотеката на абатството "][/caption]

Това бе и причината да влезем първо там. Гледката, която ми се откри зад лъщящата от чистота врата направо ме остави без думи. Трябваше ми доста време, преди да се нагледам и да се сетя да извадя фотоапарата и да направя няколко снимки. След малко, обаче, ми направи впечатление, че никой друг не снима. Взех да се озъртам в търсене на табели, които забраняват това. Не открих такива. За сметка на това детската логика на дъщеря ми ми се стори непробиваема – кой щял да вземе да слага, някакви си грозни табели на това красиво място, да му разваля гледката. Както и да е – спрях да снимам, защото и без друго щракането на моя апарат отекваше доста силно под изящно изрисуваните куполи, надвиснали над божествена тишина в катедралата. Определено с нежелание излязохме от църквата и се упътихме към

Библиотеката,

пресичайки широк вътрешен двор с кладенче, почти по средата и с много, ама много цветя. Наредихме се на опашката за билети, които не струваха много, пък и останах доволна, че и тук не се виждаха табели, забраняващи снимането. Тъкмо си представях как ще си направя една снимка в средата на залата, когато много усмихнатия и много любезния служител, който късаше билетчетата на входа ни обясни, че трябва да се върнем малко по-назад в коридора и да оставим всичко, което носим в специално направените за това гардеробчета. Влязохме в посоченото ни помещение, намерихме едно празно гардеробче, намерихме освен това и пустите му табели с червените хиксчета върху фотоапаратите, а и върху телефоните. Ето значи, къде криели швейцарците грозните табели!Нямаше как – оставихме всичко, нахлузихме едни специални чехли върху обувките си, за да не стържем по безценния под и се запътихме към залата на Библиотеката. Над огромната врата има поставен надпис: „Medicina dell'anima” т.е. Лекарство за душата. Сама по себе си залата не е особено голяма, но високите до тавана рафтове от гравирано дърво, запълнени до последния милиметър с книги от всякакъв размер в достолепни тежки подвързии, те карат да се чувстваш мъничък и смирен, опиянен от мисълта за цялото това знание, грижливо събирано и съхранено от тукашните хора в продължение на повече от хиляда години, с ясната идея, че именно това е истинското, безметежното богатство, която никоя икономическа криза не може да обезцени. Слагам тук, сканирани, двете ми неизпратени картички и се отказвам да описвам с думи това прекрасно място. [caption id="" align="alignnone" width="487" caption="Библиотеката на абатството"][/caption] Съвсем скоро, след като влязохме в залата, до нас се приближи още една много усмихната и много любезна служителка, която явно чула на какъв език изразявахме възхищението си, тикна в ръцете ни няколко пластифицирани листове, написани на езика, на който говорехме и в които накратко се обясняваше съдържанието на витрините, поставени по средата, както и историите на някой от най-ценните книги, съхранявани тук. Фактите са горе-долу следните: Библиотеката не е изцяло превърната в музей. И до ден днешен много от книгите в нея се ползват за справки и проучвания. Съдържанието и е от почти 160 000 документа и представлява най-богатата сбирка от книги на немски език от периода на ранното средновековие. 2 200 са манускриптите, а 500 са книгите написани преди повече от хиляда години. Основно Библиотеката съхранява книги и други документи, посветени на библейските науки, палеография, ботаника, история на изкуството и литература, латинска филология и граматика, история на правото и медицината, като голяма част от изброените са уникални или единствени запазени екземпляри. Освен това колекцията съдържа 1700 безценни ксилографски кодекса и инкунабули. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Абатството на Санкт Гален"][/caption]

Сред най-интересните документи, които се пазят тук е и прословутата Карта на Сен Гален (Санкт Гален), която представлява единствата запазена архитектурна скица от тази епоха. В заключение мога само да добавя, че от 1983 година Абатството е включена в книгата на Юнеско като Паметник на световната култура. Автор: Детелина Стоянова Снимки: авторът Още снимки от Швейцария: [nggallery id=63]

Прочети цялата новина

Свързани новини: