Учебна година под въпрос

09/29/10 09:23
(http://joruel.blogspot.com/)

Учебна година под въпрос

Започва новата учебна година в Софийския университет. За мен - шеста поредна. Спомням си огромното желание, с което влязох да уча там преди години. Приемните изпити бяха по време на онези чутовни проливни дъждове, които наводниха България през 2005 г. Тичах към изпита по журналистика, газейки с официалния си панталон в половин метър вода. Когато се качих в автобуса за София, излях обувките си навън и потеглихме. През цялото време се чудех дали ще успея да стигна. Въпросът беше на живот и смърт, толкова присърце възприемах стремежа си да попадна в Софийския университет.

"Дим над водата"

Пет години по-късно учебната година започва "като по вода". В продължение на почти два месеца в част от общежитията на СУ нямаше топла вода. Опитайте да си представите август месец с 40-градусовите жеги без нормален душ. А сега си представете септември и есенния хлад без топла вода. Отчайващо. Изобретателността на изпадналите в беда студенти стигна до използване на електрически кани за вода, с които да стоплят по един леген за що-годе приемливо къпане. Целият този кошмар благодарение на тоталния административен хаос и безсилието на ръководството на университета да се справи с чисто мениджърски задачи. На този фон ректорът току се появяваше по медиите, за да се оплаче колко онеправдан бил университетът, как нямало пари, как от някъде трябвало да има пари, иначе... край. Воплите му бяха разнообразявани от време на време с епични изцепки, че СУ бил винаги първенец във всичко, че той е най-добрият, най-величавият университет и прочее. Когато напрежението ескалира и студентите започнаха да се организират за протестни действия, дори се бяха наговорили да отидат на първия учебен ден с хавлия и сапун, с магическа пръчка топлата вода бе пусната два дни преди 1 октомври. Действие, с което може би се обезсмисли протестът, но което в никакъв случай не измива срама за тези два месеца хигиенен геноцид в общежитията.

Пет години по-късно започвам учебната година, натоварен с толкова много разочарования, че всяко прекрачване на прага в Алма Матер предизвиква главоболие у мен, а думите на ректора звучат като някакъв циркаджийски номер. Софийският университет не само че не е никакъв първенец, но и не е мръднал и крачка в развитието си сигурно повече от 20 години. Погледнете опашките, които се образуват на касите за плащане на семестриалните такси (две работещи при осем налични), лелките на 60+ години, които едва успяват с два пръста да въведат данните в това чудо компютъра. Погледнете преподавателите, които идват на лекции от дъжд на вятър или си общуват със студентите чрез бележки по вратата на кабинета... Погледнете безнадеждно остарелите учебни програми и пълната липса на съдействие от страна на администрацията... Софийският университет днес не е нищо повече от една останка от някогашни времена, която продължава да се гизди с изветрели понятия като "традиции" и "първенство". А липсата на мотивация и разочарованието попиват в неговите студенти - онези, които трябва да потръгнат в живота именно от Алма Матер.

В СУ - реформа, ама...проформа

След всичко, което се случи това лято/есен, необходимостта от реформи на тази гнила колиба са повече от очебийни. Само че ние тези приказки ги слушаме отдавна. Какви реформи? Какво ще се промени? Ще съкратят неграмотните лелки в администрацията и ще наемат квалифицирани млади хора ли? Ще обновят програмите и ще мотивират преподавателите да...преподават? Ще "добавят стойност" към предлаганото образование чрез международни програми, сътрудничество с бизнеса и т.н.? Грънци... Аз не вярвам, че има воля това да се случи! И ми е криво, защото наистина тичах с желание в дъжда някога към изпитите.

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/29/10 09:23 http://joruel.blogspot.com/2010/09/blog-post_29.html