Сексът и Гладът

Заформиха се коментари в предния пост, за това ето и моето мнение. Сериалът се гради върху нещо искрено и ново – сексуална свобода и еманципация, жени, които са силни, смели и хващат Живота в ръцете си. Но за 6-7 сезона и два филма това е изчерпано, изопачено и превърнато във фабрика за опасни илюзии. Изглежда реален и повечето подрастващи се заблуждават, че това е истина.  Ето как изгледжа положението от нашата комбанария:

Плюсове

+ жените говорят открито за сексуалните си влечения

+ героините не се притесняват да споделят леглото си с всеки непознат. Това на нас мъжете ни е идеално

Минуси

- жените  в този сериал се държат като мъже, а мъжете – са просто путки с второстепенна роля, вибратори в костюми. Това го има и в живота, но не е толкова често, не всяка жена е толкова тестостеронна и си бръсне сутрин мустаците. Досущ като мъжете, героините никога не са в цикъл, а “заведението” е отворено 24/7

- създава се фикция за женското приятелство, по подобие на мъжкото. Ако към група от 4 привлекателни жени се приближи готин мъж, всяка ще го поиска за себе си и рано или късно ще се скарат. На екрана обаче не е така, там има мъже на корем и съперничеството е табу. Отделно никой мъж не спи с повече от една жена от компанията, което също е нереално

- властва илюзията, че с подходящите дрехи и обувки може да си “актуална” и над 40 и да забиеш всеки минувач. Един вид може да си си млада до пенсия. Кожата не се сбръчква от толкова грим, косата не окапва от перхидрола, а хирургическите намеси винаги са безболезнени и чудотворни.

- жената няма детеродна функция, само Дългата забременя по погрешка и го набутваше на бащата да го гледа, после изгони и бащата. Би трябвало и четирите да са в менопауза и да мислят над въпроса дали им се умира сами в старческия дом

- в сериала Сексът е издигнат в култ и единствена житейска цел. От него са ампутирани нелицеприятните моменти – хигиена, венерически болести, мъже-психопати (София е пълна с тях), болки, не съвсем приятни пози и техники. Защо никога не си говорят за “Абе твоя кара ли те да гълташ?”

- героините са сираци, нямат родители, братя, умиращи баби и дори по някой братовчед, за който да трябва да се погрижат. Даже не им се налага да карат кола. А Манхатън е безкраен и пълен с млади мускулести мексиканци

- като във всеки сериал, материалното не съществува. Работата не ги уморява, хубавите просторни апартаменти падат от небето, а парите извират отвсякъде. Кари пише една колонка, а харчи колкото Тръмп

- водещият проблем пред повечето жени е как да останат слаби. Сериалът насажда един идеал за визия, при който тялото е като скелет, но бюст пак има – силикон, подплънки, какво ли не. Ако 5% от жените имат такъв ген, то другите 95% нямат и вместо да се освободят, това им насажда още повече комплекси. Сара Джесика Паркър може да е голяма симпатяга, но е толкова съсухрена, че на живо никой няма да я погледне

- ако беше истина, за 2-3 години щяха да си намерят мъже и да се кротнат. Но понеже е сериал, трябва да се удължава безкрайно и търсенето на свестен мъж се проточва вече десетилетие. Това за мен накланя целия смисъл в една опасна плоскост и фалшифицира цялото начинание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: