Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Преди почти месец, на 5 септември, в Intidar съобщихме за ареста на известния бахрейнски блогър Али Абдулемам. За това време нищо не се е променило. Знаем, че е държан в затвор, адвокат не го е виждал, а властите не дават информация за правния му статут след ареста. Единствено жена му Жинан го е посетила на 30 септември, но само за час. Тя се опита да уреди второ посещение, за да види Али децата си, но това не бе разрешено.

Винсънт Форест, ръководител на  европейския офис на Front Line, международна фондация за защита на защитниците на правата на човека, бе на посещение в Бахрейн, за да даде оценка за състоянието на лишените от свобода политически активисти. За кампанията Free Ali Abdulemam, той заяви на 30 септември, че има сериозни съмнения за използване на мъчения срещу Али. Петнадесет дневният срок за задържането му изтече още на 19 септември и продължаващото му арест е в противоречие със самото бахрейнско право.

Сега, повече от всякога, политическите активисти и специално Али Абдулемам, имат нужда от помощ, включително вашата. Intidar се включи още на 5 септември в кампанията за освобождаването му, заедно с други активистки сайтове. Аз лично държа връзка с блогъри от арабските страни, като Сами бен Гарбия, който е от хората, стартирали тази кампания и известен блогър в Мароко и Тунис. С Джилиян Йорк, с която пишем заедно в Global Voices разпространяваме кампанията сред други страни, извън арабския свят. За момента са се включили редица блогъри от САЩ, Европа, Близкия изток. Бих искал да призова българските блогъри да се присъединят към акцията за освобождаването на Али Абдулемам, за да може свободата на словото да постигне един успех, макар и малък. Зная, че сигурно това е далечна тема, кампанията не е позната тук, но все пак се надявам Intidar да не остане единственият български блог, който подкрепя тази акция.

Как може да се помогне?

1. Изпращане на писма до посолството на Бахрейн (подобни акции има във всички страни, в които страната има посолство). Тъй като в България няма посолство, може да се използва мейлът на посолството им в Англия – information@bahrainembassy.co.uk. Повечето от европейските активисти пращат във Великобритания, поради липсата на посолство в повечето европейски страни.

2. Пращане на съобщения до министъра на външните работи на Бахрейн в Twitter @ KhalidalKhalifa

3. Употреба на тага в Twitter #abdulemam и #bahrain

4. Използване на банер на инициативата.

5. Ре-публикуване на тази или друга публикация, призоваваща за освобождаването на Али Абдулемам.

Още:

• Bahrain: blogger Ali Abdulemam arrested (boingboing.net)
• Free Blogger Ali Abdulemam (puntopanto.it)
• Free Ali Abdulemam (jilliancyork.com)
• Blogger Arrest Galvanizes Internet: This Week in Online Tyranny (readwriteweb.com)
• Bloggers Unite to Urge Release of Comrade (blogworld.com)
• „Free Blogger Ali Abdulemam | الحرية للمدون البحريني علي عبد الأمام“ and related posts (committeetoprotectbloggers.org)
• Sohrab Ahmari: Bahrain’s Ugly, Sectarian Crackdown on Dissident Bloggers (huffingtonpost.com)
• Bahrain: Bahraini blogger arrested (advocacy.globalvoicesonline.org)

Това беше може би най-якото събитие за блогове до момента. Имаше чудесни лектори и организатори, без да пропускаме спонсорите

Натрупа се малко просрочване във времето към всяка лекция и закъсняхме. Моята скромна презентация остана за късните доби. Може би щеше да е по-добре вече да сме в кръчмата и да си дрънкаме глупости. Все пак се надявам да съм бил полезен.

Ето презентацията, макар обясненията да липсват. Имам чернова, която не знам до колко е оправдано да кача тук. Ако не разбирате много, имайте едно на ум, че онази-супер-идея за промяна на блога ви, всъщност може доведе до изчезване на цялата му аудитория. Можете да убиете блог с брояч, с цъкане на 1 копче за смяна на permalink, с 1 от милиони глупави плъгини в хранилището на WP.

Харесаха ми всички лекции на български език, без изключение. Специално внимание – Еленко и Стефан направиха арт изпълнения, а Оги сподели практики, които не вярвах да каже пред публика Ако сте пропуснали лекциите им, вероятно скоро ще ги има някъде на видео.

признавам си, че исках да чуя повечето, но успях да съм там само за две от лекциите. бързам да ти разкажа за тях и въобще за събитието, защото си заслужаваше в залата имаше доста туитващи и от там може да се добие добра идея какво се случваше. имаше много хора. не ...

благодарност към Столична община, на г-н зам. кмет Ангеличин, на г-жа Темелкова, която съдейства след поста ми тук със зов за помощ. благодарността е не само от мен, но от над 150-те деца, които се състезаваха, забавляваха, караха колела, смееха се, получаваха подаръци и изкараха един супер ден в Южния ...

100 милиона годишно се давали за подслушване, а 80 за “култура”, но явно и те са прекалено много, след като за последните 20 години няма направена нито една хубава детска песничка.

Интернет потребителите, тяхната мама, вземат старите записи и им наслагват снимки и така си правят клипове. Направих един плейлист от 7-8 такива. Поне при нас, 2-годишните, събира интерес, познаваме животни, имитираме движенията на хипопотама..

Интересно, че повечето са под 2 минути, концентрирани са, няма ала-бала като в съвременната музика.

Мислех първо да пусна следващия цитат с нещо като анкета - чий е и от кога. И по-късно, сумирайки отговорите, да обясня, че историята познава повече от един човек с прекрасни намерения, широко харесван и раздаващ се от сутрин до вечер. Изводите, според мен, щяха да идат сами. После се отказах. Какви анкети-заигравки - има очеизвадности.

"Знаеш ли, уморен съм до крайност. Всеки ден до късно, вече себе си не чувствам. А работата се трупа ли, трупа... Няма къде да отстъпваме... Ех, далеч ще отида. Няма да отстъпя... Без трепване. Главното е да не се отстъпи. И да не покажеш, че се колебаеш, че си се уморил, че не си уверен... И знаеш ли кое е обидното: не искат да повярват, че аз целият се раздавам в името на започнатото дело. Завиждат... завистта, разбираш ли, е страшно нещо."

Източник:
"Шест години с Горбачов.
Записки от дневника на А.С.Черняев"
София, изд."Вектор", 1995 г., стр. 165

Очеизвадност е сходството - стигащо до буквални съвпадения - в самоожалванията на Горбачов от 1987 и на Бойко Борисов от току-що (из интервю, излъчено по телевизия Канал 3 във вторник, 28 септември 2010 г.)

Това сходство в стила на двамата не е първото, което забелязвам, но може би толкова силната степен на внушение от страна на споделящия за неговата саможертва, неразбрана от тези, в името на които се саможертва - ме стресна сериозно. Че чак се сетих за стария виц за перестройката:

Самолетът най-сетне е вдигнат, но никой не знае накъде, а още повече - колко бензин изобщо има.

За нашия самолет някой знае ли посоката на полета, мястото на кацането и количеството на керосина?

Ами, за да посети блога Pountchline, където най-разнообразни пилета от всички форми, разцветки и възрасти така са го ударили през просото, че…
Обаче няма две еднакви пилета и няма два еднакви пътя, да не говорим за две еднакви пресичания на пътя.

Пътьом пилето се отбива и при В., да хвърли едно око и там.

П.П. За хората със слаби сърца предупреждавам, понякога се говори за секс, връзки, взаимоотношения и други неща, които гугъл намира за неприлични.
Второ, с авторките и на двете неща не за всичко сме съгласни или по всички линии, но пък определено е интересна приказката.

Filed under: бръмчащи мисли, реплики, чекмедже "Разни" Tagged: блогове, говорим си за секс, за четене, което пресече пътя, пилето, the pounchline

Днес на обяд в Dada Cultural Bar готвихме. Да, насред заведението, заедно с гостите. Приятели и посетители опитаха арабска кухня, приготвена от преподавателя Хъдър Салфидж. Този човек, който в останалото си време пише и преподава, а и работи в БНР „Арабска редакция“ реши, че ще е добра идея да покажем арабската кухня на наши приятели и познати. И идеята да се готви на място беше повече от добра!

Така мястото, което сме свикнали да виждаме център на алтернативна култура, дадаизъм и интелектуалния живот стана домакин отново на интелектуалци, които искаха да подходят по различен начин. По.долу с няколко снимки представям част от атмосферата, а повече снимки има в профила ми във Facebook.

Повече снимки в профила ми във Facebook :)

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо? А сега – приятно четене: СтоБ! Тук е!!! Стобски пирамиди 22 септември... Ден на Независимостта... Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник... То си е истина, че от нас нищо не зависи... :)))))) Честито, българи... Един ден почивка... (за какво по напред)... Ами, да! По-близо до слънцето... Онова, есенното - топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни... Яхваме "Ямахата"... Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм..." И смехът, щастлив от едно очакване... :)))))))) Моят 22 септември... (Оооо, толкова "независима" се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник...) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, "друже тука... Нов път в тези канари" Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда... Сега!!!

- СтоБ!!! - Да спираме ли!? - Неее!!! Пирамидите... - Е, до Египет през Перник.... ;))) - Нееее!!! Нашите си - СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател... Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!! [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Къщите на село Стоб"][/caption] Пръснатите долу къщички е селцето Стоб... На 7 км от разклона за Рилския манастир... А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите... Нагоре вървяха толкова много хора - от бебета носени на ръце до пъргави старци... :) Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх... (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението - Внимавайте, пътят е опасен... - ни се довери и пусна... Ех, тия рокери... :) Бръмммм... [geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Край село Стоб"][/caption]

[singlepic id=6513 w=320 h=240 float=center]

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук... (Не! От тук - <3)

[singlepic id=6510 w=320 h=240 float=center]

Красива... Пъстра... Сенчеста... Тиха... Осеяна с кокетни пейки... Аха, да се задъхаш и хоп - пейчица!!! :)

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ... всичко останало са пътеки за връщане...

С годините се научих да се обръщам и назад... Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)... Но пълнех "раницата си" само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ... (мисли, прокрадващи се... в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си :) Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим - па га погледна - я съм си само одил :) :) :) :): )))))) Та и аз така!!!

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези "странности" от кал, вятър, вода и време... Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите... А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! :)

Автор: Адриана Зарева Снимк: авторът Още снимки от България: [nggallery id=28]

На снимка във в. „Труд“ днес се вижда как президентът Първанов копае с червена кирка. Надписът под фотографията твърди, че домакините от град Роман,където президентът е направил първа копка на православен храм, са я купили такава. В самата статия това се отрича – пише, че са я боядисали. Едно да се не може да се [...]

Боб Парсън, стара компютърна лимонка, не е успял да удържи твореца в себе си и е започнал много успешен видео блог, фокусиран около бизнес и предприемачество. Мотори, мацки и среден пръст за всички костюмари, и той е от наште.

Десетки, че и стотици перничани всеки ден минават покрай едно причудливо дърво. То се намира на ул. „Радомир” срещу входа на Дирекцията за социално подпомагане. В същия вход се помещават и местните централи на повечето партии, БЧК, други обществени организации.




Оказа се обаче, че малко хора са забелязали дървото, което кой знае от кога си живее с метален стълб в сърцето.




Съоръжението е повече от сложно. Отстрани личи да е имало нещо като ел. табло, но корозията и външните въздействия отдавна са го обезличили.



На върха на металния стълб има букет от изолатори – явно съоръжението е било важно за нещо си.




И най-вероятно преди много години между железата се е пръкнала фиданка. Днеска тя е с мощен ствол, а железата са проникнали в него.


Зевзеци, забелязали причудливата картинка, коментираха, че това е паметник на срастването на партиите с властта.


Сега дано някой предприемчив чиновник не го забележи, за да реши да го унищожи, както се случи с други негови събратя.


Струва си да се запази и да се привлече вниманието като към природно чудо.

Какво мислят за кризата тези, които я предсказаха

REFLECTIONS ON A CRISIS - Daniel Kahneman & Nassim Nicholas Taleb: A Conversation in Munich

Насим Талеб – автор на книгата "Черния лебед" (дясно)

Даниел Канеман – лауреат на Нобелова награда по икономика (ляво)

Authors@Google: Peter Schiff

The Authors@Google program welcomed Peter Schiff to Google's NY office to discuss his book, "Crash Proof: How to Profit from the Coming Economic Collapse".

Блогът за икономика 2010