СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо? А сега – приятно четене: СтоБ! Тук е!!! Стобски пирамиди 22 септември... Ден на Независимостта... Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник... То си е истина, че от нас нищо не зависи... :)))))) Честито, българи... Един ден почивка... (за какво по напред)... Ами, да! По-близо до слънцето... Онова, есенното - топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни... Яхваме "Ямахата"... Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм..." И смехът, щастлив от едно очакване... :)))))))) Моят 22 септември... (Оооо, толкова "независима" се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник...) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, "друже тука... Нов път в тези канари" Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда... Сега!!!

- СтоБ!!! - Да спираме ли!? - Неее!!! Пирамидите... - Е, до Египет през Перник.... ;))) - Нееее!!! Нашите си - СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател... Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!! [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Къщите на село Стоб"][/caption] Пръснатите долу къщички е селцето Стоб... На 7 км от разклона за Рилския манастир... А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите... Нагоре вървяха толкова много хора - от бебета носени на ръце до пъргави старци... :) Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх... (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението - Внимавайте, пътят е опасен... - ни се довери и пусна... Ех, тия рокери... :) Бръмммм... [geo_mashup_map] [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Край село Стоб"][/caption]

[singlepic id=6513 w=320 h=240 float=center]

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук... (Не! От тук - <3)

[singlepic id=6510 w=320 h=240 float=center]

Красива... Пъстра... Сенчеста... Тиха... Осеяна с кокетни пейки... Аха, да се задъхаш и хоп - пейчица!!! :)

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ... всичко останало са пътеки за връщане...

С годините се научих да се обръщам и назад... Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)... Но пълнех "раницата си" само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ... (мисли, прокрадващи се... в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си :) Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим - па га погледна - я съм си само одил :) :) :) :): )))))) Та и аз така!!!

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези "странности" от кал, вятър, вода и време... Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите... А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! :)

Автор: Адриана Зарева Снимк: авторът Още снимки от България: [nggallery id=28]

Прочети цялата новина

Свързани новини: