ДА ХОДИШ КАТО НИКОМУ ШАПКАТА

• Ако не в частния си живот, поне в заобикалящата ни политика щом видим, че се експериментира привидно научно, но практически безсмислено, би трябвало да се сетим какво става, да разберем кой кой е и да помислим как да се предпазим 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Винаги съм изпитвал силна вяра в науката – особено в способността на отделни нейни представители да творят чудеса, непостижими дори за най-закоравелия магьосник. На кой нормален човек например би му хрумнало доброволно да експериментира в тежки зимни условия, само за да докаже, че ако чорапите се носят върху обувките, това предпазва от хлъзгане по леда повече, отколкото ако са вътре – обути на краката.

Досега единодушно се предполагаше, че вътре е правилното, но ето, учени от Нова Зеландия доказаха, че през цялото време сме се придържали към погрешната практика. И вече се изяснява защо страдаме от толкова фрактури през зимата – не заради факта, че снегът пак ни изненада или че общината и хората не си чистят тротоарите, а заради ненаучен подход.

Наистина, ако мъдрата ми баба на времето беше видяла някой да се разхожда с чорапи върху обувките, щеше да се изрази за него твърде образно, макар и деликатно – “ходи като никому шапката”. И досега не мога да обхвана целия смисъл на този многопластов израз. Нещо в него намеква, че човекът не е съвсем сам със себе си. Или че точно този ден не си е пил хапчетата. Обаче се употребява и за някой просто неспретнато облечен или случайно разсеян минувач. Също и за такъв, на когото иначе всичко му е наред, само дето от лицето му не слиза благата усмивка, характерна не само за идиотите, но и за светците. Както и за току-що съгрешилите с чуждо.

Сега времената са други – всички малко или много се разкарваме като никому шапката и само едни чорапи върху обувките не биха предизвикали чак такава обществена реакция. А би трябвало, граждани – ако не в частния си живот, поне в заобикалящата ни политика като видим, че се експериментира привидно научно, но практически безсмислено, би трябвало да се сетим какво става. Да разберем кой кой е. Да помислим как да се предпазим от него или от това, което следва.

Например онзи ден Станишев каза, че вижда истински партньор на БСП в лицето на президента и на всички, които “работят в подкрепа на гражданската инициатива, която Георги Първанов изгражда по места”. В случая не ме интересува дали Станишев греши или просто се изразява дипломатично за възможните си партньори, защото Библията повелява “да оставим мъртвите да погребат своите мъртъвци”.

Обаче смятам за важен въпроса как така в работно време президентът гради собствен политически проект – съгрешава с чуждо, един вид. Кой и колко плаща за частните му пътувания, за придружителите му от НСО, за трапезите покрай проведените срещи? Как наричаме практиката, когато някой държавен чиновник в работно време и със служебни средства се хвърля да урежда личните си дела? Дали тя е нормална или осъдителна? Защото президентът всъщност си е държавен чиновник, макар от най-висш ранг. Той дори няма оправданието, че върши нещо в извънработно време, защото, за разлика от обикновените чиновници, работното му време е 24 часа в денонощието.

Отговорите на тези въпроси са лесни. Но ако осъзнаването на факта, че харчат парите ви от данъци за лични цели води душата ви до ярост – започвайте веднага да ругаете колкото може повече и по-изтънко, много облекчава. Не го твърдя аз, открили са го ученият Ричард Стивънс и негови студенти. Наистина, те експериментират с ругатни след удар по палеца с чук. Но се съмнявам, че кой да е удар с чук е по болезнен от това да гледаш как ти харчат парите, докато те убеждават, че го правят за твое лично добро, защото утре от едно храстче щяла да се пръкне самата обществено лелеяна политическа алтернатива на Бойко Борисов.

Докато сме на лява вълна, няколко думи и за вота на недоверие към кабинета, внесен от БСП и ДПС заради цялостната политика в здравеопазването. Вносителите му твърдят, че той съвпада напълно с “народния вот” по въпроса. Ако оставим настрана дразнещата претенция, която комунистите вечно имат – да говорят от името на народа – то може да се каже, че сега те до голяма степен уцелиха ваксата, мнозинството българи наистина са адски недоволни от това, което се случва с тяхното здраве. Аз също съм сред тях, като доста съм писал по темата и не се отказвам от написаното.

Обаче ще ви припомня и друго. Общественото недоволство беше досущ еднакво с днешното и през февруари 2007-ма година, когато тогавашната опозиция поиска вот на недоверие към кабинета Станишев заради “политиката в областта на здравеопазването”. Еднакво беше и през март същата година, когато БСП и ДПС отхвърлиха този вот, въпреки че пак напълно съвпадаше с “народния”. Та мисълта ми е, че един разговор за двойните стандарти в нашенската политика явно ни е също толкова необходим, колкото и онзи за батаците в здравеопазването.

Така де, ама лидерът на “Атака” Волен Сидеров очевидно смята, че вместо да говорим празни приказки за двойни стандарти и други стандартни български политически практики, по-добре е направо да пристъпим към нестандартните. Например към разграбване на награбеното. Към експроприация на експроприаторите. Към одържавяване на частното.

Според мен по тази логика бързо ще стигнем и до лявата идея, че жените трябва да бъдат общи. Или пък мъжете да са общи, все едно е, то зависи само от гледната точка на заинтересованото лице. Доколкото се познавам, такъв живот от общ характер би ми харесал, но се кълна, че това е единствената левичарска идея, която смятам за вдъхновяваща.

Иначе винаги съм твърдял, че партия “Атака”, воглаве с Волен сам по себе си, доколкото феноменът “Волен сам по себе си” изобщо е възможен, не трябва да се причисляват към крайната десница, а към крайната левица. Никой обаче не ме слуша, от което досега се получават само редица грешки в електоралните нагласи, но нищо чудно занапред и  държавната политика да пострада, ако премиерът Борисов вземе много да се вслушва в гласа на предания си сателит.

Волен е открил например, че трите големи енергийни дружества дължат на държавата дивидент от 380 милиона лева. “Ето ги парите за болниците, които се чуди сега Дянков откъде да ги скалъпи” – тържествува той. Горкият. Не че по принцип ходи като никому шапката, напротив, забелязал съм, че, дето вика Капка пред “24 часа” – “във Волен има нещо диво и красиво”. Но също съм забелязал, че понякога отвътре му идва да мисли като никому шапката.

Очевидно така е станало и този път – просто е пропуснал е информацията, че триста и деветнадесет милиона лева липсват от болниците не заради друго, а защото липсват от самата Здравна каса. Изчезнали са. Смята се, че са се изпарили оттам по чудодеен начин. Или е грешка, или е кражба, дето се вика. А може и магия да е. Ама точно такива грешки и такива магии съм чувал, че много трудно се правят, та версията с кражбата ми изглежда най…..Но какъвто и да е случаят – очевидно на Волен му бяга логиката, че като ти е продънен единият джоб, по-добре е да го закърпиш, преди да го пълниш с пари, извадени от другия.

Това не значи, че енергийните дружества не трябва да си платят дължимите дивиденти на държавата, ни най-малко, напротив. И да ги платят на държавата трябва, и да си изпълнят задълженията по поддържане и развитие на мрежата, и да се погрижат за удобството и интересите на клиентите си. Но казаното по отношение на дивидентите само значи, че парите от тях не бива да се наливат в Здравната каса, която е доказано способна да ти излапа цялата голяма метална каса, пълна с нашите пари, държани при нея уж за по-добро съхранение и настойчиво да зяпа за още, като се прави, че всъщност с трагичен глас вика – няма, не стигат и прочие.

На този фон съвсем правилно ми звучи соломоновският призив на премиера Борисов, отправен към министрите по време на обсъждането на проектобюджета за следващата година – “Повече не искам да слушам за пари, режете и действайте!” Макар някои да вземат казаното на подбив, то абсолютно точно следва логиката на светата истина, изречена от премиера малко преди това – “Далеч сме от намалението на разходите, които още могат да се направят. Има хиляди агенцийки, служби, в които изтичат по невероятен начин пари”.

При това за въпросния подход на Борисов мога да гарантирам, че е не само правилен, но и напълно научен. Ако помните, преди време бях ви писал за един немски екип икономисти, които установили част от точния брой на излишните административни структури в страната, през които изтичат пари. Имаше даден пример с агенция, сътворена, за да събира акциз, отменен още преди десетилетия. Следователно тя отдавна вече никакъв акциз не събира, но продължава да си съществува чрез милиони евро от бюджета. Ей такива работи.

При това говорим за Германия, граждани, нали се сещате, че в България всичко излишно от този род трябва да се умножава поне по три, ако не и по повече – горе-долу според броя на роднините, които всеки значим фактор в съответната сфера успява да уреди на някоя синекура. Но в това отношение някои хора са истински факири – като онзи екип от учени, измислили как да събират сополи от кит, като използват радиоуправляем хеликоптер.

Сополи от кит – пак повтарям, за да е ясно. Не знам кой и с колко ги е финансирал, но резултатът като цяло, трябва да признаете, е впечатляващ. От друга страна – добре, че са го направили някакви чужди учени, а не нашите собствени БАН-яджии. Защото давате ли си сметка какво обществено недоволство щеше за втори път да се стовари върху главите на феодалните ни старци заради тяхната иначе твърде народополезната дейност. Пък може и да са изключително важни сополите от кит за някой клон на човешката дейност, как да знаем ние, неуките…..

Честно казано обаче, от събитията през изминалата седмица най-много ми хареса не някое политическо действие, а едно изявление, направено в резултат на една снимка – снимката как данъчните гледат от хеликоптер недвижимите имоти в южната част на София, кварталите “Панчарево”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бояна”, “Бистрица”. Не знам дали я видяхте, ама прилича съвсем на терените в Холивуд – с къщички, басейни и всичко. Та изявлението е, че някои от къщите изобщо не са декларирани в общината и за тях не се плащат данъци и такса смет. “Необявяването на имотите прави невъзможно установяването по документи, че те съществуват” – твърдят специалистите от НАП. Което идва да ни подскаже, че гордите собственици на въпросните незаконни имоти няма как и да бъдат осъдени, защото той съдът пък само на документи вярва…..

Та ето защо, граждани, освен учените, напоследък започнах да уважавам твърде много и специалистите. Не че аз или кой да е от вас не би могъл да каже, че съществуването на нещо, за което документи не съществуват, не може по никакъв начин да бъде установено чрез документи. Но ако го заявим ние с вас, думата ни няма да тежи. А виж, като го кажат специалисти, доста хора ще се замислят и ще спрат да обявяват имотите си в съответната община. Тъй като не съм светец, ще ми се и аз да съм сред тях, а не да продължавам да си ходя като никому шапката, но няма да ме огрее – науката писане се брои за празни приказки и за нея пари не дават.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: