Неочаквана ваканция: за таланта, дарбата и как да не ги унищожим в бъркотията

“Всички хора се раждат артисти. Трудното е да останеш артист докато порасваш“.

Поставям проблема с този цитат от Пабло Диего Хосе Франциско де Паула Хуан Непомуцено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад, по-известен като Пикасо - артист, който на осем години рисува с фотографска точност, след което става възрастен и започва да се опитва да стане отново дете, за да постигне онзи поглед на гений, с който е познат на целия свят днес. Трудността, за която говори Пабло Диего… така де - Пикасо, има съвсем просто обяснение - досега обществото е имало нужда от прагматично мислене и практични познания. Системата на образование е измислена, така че да обслужва нуждите на обществото след индустриалната революция и тя работи перфектно тогава. Повтарям - работи перфектно тогава.
Днес, когато говорим за нанотехнологии и за теория на струните, когато сме в началото на прехода от икономика, базирана на изкопаемите горива, към все още неизвестно какво, имаме нужда от нов тип образование. Сега, повече от всякога, имаме нужда от хора, които мислят в картини, в звук, в движение. Всичко, което трябва да направим е, вместо да хабим усилия да правим от децата интелектуалци, след което те да полагат от своя страна усилия, за да станат отново деца, и съответно артисти, просто да повярваме в техния вроден талант.

РЕЦИТИРАНЕТО
Как става така, че от попивателни за информация, децата се превръщат в отегчени ученици, отвратени от всичко, свързано с ученето. Не знам. Знам, че дъщеря ми започна да рисува, след това рисуването само премина в писане на букви, а от там - в четене. Съвсем естествено, без никакъв натиск от никого. Знам, че докато й говорят на английски, тя отговаря също на английски, но ако някой я накара да му каже как е КУЧЕ на английски тя отговаря “ПРЕНГА”. И загубва веднага интерес. Знам също, че докато аз самият бях в училище, мразех физиката в червата, а сега само ме пипни на тема антиматерия и превръщането й във фотони. В училищата не се стимулира мисленето, това всеки го знае. Но дори когато учителите си дават сметка за този проблем, те не могат да направят кой знае какво заради системата.

ИМПРОВИЗАЦИЯТА
“Ще се опитам.” Любимо изречение на възрастните. През него прозира целия натрупан страх на човечеството от провал. Страхът от грешката не е заложен в хората. Всъщност за малките деца понятието грешка дори не съществува. То идва по-късно, възрастните внушават този страх и превръщат грешката в най-голямото престъпление. Нещо повече - децата имат вроден талант за научаване (за около две години детето научава поне един език без да вземе нито един частен урок и без да броим всички останали усвоени умения), който ние възрастните по-късно убиваме, за сметка на други, много по-слабо ефикасни методи. Малките деца учат чрез сетивата си - пипат, опитват вкуса и мириса, слушат, гледат. И най-важното - не се колебаят да сбъркат, това за тях е също толкова ценно, колкото и да успеят. Някой е казал, че джазът, това са въпроси и отговори. Изключително точно, според мен, определение, което ме води и към следващото - ако джазът е въпроси и отговори, то импровизацията е езикът на децата.

ДОВЕРИЕТО
За да бъде добра една импровизация трябва да спреш да мислиш в схеми и рамки и да дадеш пълна свобода на мисълта. Не можеш да импровизираш, ако те е страх от грешка. А не можеш да преодолееш страха от грешката, ако нямаш увереност в собствените си сили.
Хората се раждат самоуверени (в добрия смисъл на думата). Те се хвърлят в непознатото без никакви задръжки и се радват на всичко. Страховете, комплексите и неувереността идват постепенно, в общуването с възрастните. Именно възрастните със своето недоверие в способностите на децата са причина за техните страхове и неувереност.
Според Буковски “интелектуалецът казва прости неща по сложен начин, а артистът - сложни неща по прост начин”. Ако заменим “интелектуалец” с “възрастен” и “артист” с “дете” ще получим доста точно описание на разликата между нас и тях. Всяка истинска връзка се опира на взаимно доверие. Децата имат пълно доверие в нас. Наш ред е да им отговорим със същото.

—

Текстът е част от Програмата на Форум Родителство 2010.

Прочети цялата новина

Свързани новини: