ЗДРАВНА ПОЛИТИКА БЕЗ ЗДРАВИ ГРАЖДАНИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ След проведените в сряда дебати, българският Парламент ще гласува искането за вот на недоверие към правителството на ГЕРБ заради неговата политика в сферата на здравеопазването. Вотът бе внесен от опозиционните леви партии – БСП и ДПС, които в предишния мандат, по време на своето съвместно управление, преодоляха цели седем подобни процедури, една от които също беше по темата здравеопазване.

Всички, включително самите вносители на вота, заявяват, че не очакват той да доведе до сваляне на правителството, а до реформи в системата. Впрочем, лидерът на лявата Българска социалистическа партия Сергей Станишев по-рано каза, че от гледна точка на вносителите дори самото поставяне на искането за недоверие вече е успех, най-малкото защото катализира освобождаването на предишния здравен министър Анна-Мария Борисова и доведе до  отпускането на допълнителни 200 милиона лева за балансиране на здравната система.

Проведеният в сряда дебат обаче затъна предимно в процедурни хватки и по общо мнение се превърна по-скоро в политически цирк, отколкото в експертна дискусия по темата. Както това поведение на политиците, така и станалите вече известни идеи на новия здравен министър за реформи в системата всъщност не вдъхват особено големи надежди, че пред рухналото българско здравеопазване има светли перспективи в обозримо бъдеще. 

- Пламен, най-много коментари при дебата в сряда сякаш предизвика отсъствието на премиера Борисов. Правителството бе представено само от току-що назначения здравен министър Стефан Константинов и това се изтълкува като липса на реален ангажимент към темата от страна на кабинета. Доколко справедливо е подобно обвинение? 

- Аз не бих го мислил като справедливо или не, Фили, защото говорим за чисто политически дебат, при който обвинение от рода – отсъства, значи не се интересува, е донякъде разбираемо, а може би и ефективно като резултат сред публиката.

Иначе през последните дни премиерът Борисов изглежда наистина погълнат всъщност изцяло от здравната тема. Наложи му се в кратък срок да освободи втори здравен министър от кабинета, да назначи трети, да води тежки преговори с Лекарския съюз и да постигне споразумение, което да прекрати очакваните протести на медици. В същото време като фон опозицията и медиите бяха ангажирани активно с положението в здравната система и въпросите около предстоящия вот.

Така че за бягство от темата от страна на Борисов едва ли може да се говори, виж, някакво пресищане сигурно се е получило. Още повече, нещата в здравната сфера са, първо, сами по себе си доста сложни и второ – възелът там е допълнително завързан здраво в резултат на неправилни или хаотични действия, както и на пълни бездействия от различни правителства през годините.

Във връзка с проведения дебат обаче трябва да се напомни, че, освен премиерът Борисов, от парламентарната зала на практика отсъстваше точно субектът, който би трябвало да е в центъра на вниманието – българският гражданин. Като данъкоплатец той осигурява живот на здравната система изобщо, а като пациент страда – и то силно – от нейните недъзи. Но хората от политическата класа, на които същият гражданин плаща, за да сведат до минимум тези недъзи, по време на дебата демонстрираха, че са забравили за неговото съществуване, за сметка на частните си политически интереси. 

- Не се ли очакваше това, след като опозицията предварително заяви, че самото внасяне на вота според нея вече е успех? 

- Това изявление директно ни насочва към извода колко слаба в момента е лявата опозиция в България, след като се радва на факта, че изобщо е успяла да се добере до искане за вот, един на практика чисто технически въпрос. Но всъщност, Фили, ако оценим дебата само от политическа гледна точка, ще се окаже, че научихме интересни неща. Например в допълнение към слабостта на опозицията дойде и откритието, че нейният лидер Сергей Станишев май е не толкова политик, колкото фолклорист – след като блесна в ново амплоа на творец на вицове. И не се шегувам, Фили. За съжаление, никак не се шегувам. Още щом стана ясно предложението на ГЕРБ за нов здравен министър, Станишев се появи публично и каза, че очевидно управляващите предлагат гинеколог за този пост, защото здравеопазването в страната е с краката нагоре. Хубав виц, солиден виц, пълен с истина и базирана върху сексуални алюзии смешна горчилка от истината.

И би бил още по-хубав, ако авторът не целеше с него да манипулира обществените представи за това кой носи отговорност здравеопазването да е в картинно описаната поза. Да, управляващата партия ГЕРБ очевидно не се справя със здравната реформа – работи на парче, повече запълва дупки в системата, няма добри идеи, няма експертен потенциал, губи време в мотане и насочва парата към свирката на влака. Обаче ситуацията е такава не от днес и не от вчера. Предишното правителство, това на самия Станишев, преживя цели седем вота на недоверие, един от които беше по абсолютно същата тема – несправяне с проблемите в здравеопазването. За по-рано да не говорим. 

- Но, Пламен, всъщност проблемите не бяха ли заложени още с въвеждането на сегашната здравна система от правителството на Иван Костов? 

- Може да се твърди и това, Фили, и аз съм го казвал неведнъж, когато свеждаме разговора до събитията през последните 20 години. Макар че ако искаме да разберем правилно нещата, трябва да се заровим в генезиса на проблемите, създадени от нереалната, измислена здравна система по времето на комунизма. Казвам измислена като икономическа и социална база. Тя обаче роди у българите съвсем не измислената, а реална и трудно преодолима представа, че здравеопазването е нещо, за което друг плаща – държавата, някакви добри хора или извънземните, не знам.

На този фон правителството на Костов въведе нещо като половинчата реформа – донякъде поради липсата на време, за да я завърши, донякъде поради съпротива от различни страни, включително отвътре, от лекарската гилдия, а и от страна на пациентите. И когато Костов си отиде, следващите правителства съвсем объркаха конците. Само че те можеха да си го позволят заради периода на икономически растеж и оттам – наличието на средства, с които да запушват големите дупки. Но ето че растежът свърши и правителството на ГЕРБ се оказа в този момент на топа на устата.

Това е в политическия план на събитията. Иначе в индивидуалния – всички българи страдат от лошата здравна система през цялото време, независимо дали страната е в период на растеж или не. 

- Пламен, доколко адекватни изглеждат представените сега от новия здравен министър Стефан Константинов идеи за реформи? 

- На мен лично ми изглеждат хаотични и ми навяват съмнения, Фили, а се оказва, че и повечето първи коментари на специалисти са също в тази посока – сдържани, ако не и откровено скептични. Трудно ми е да си представя например как ще заработи една система, при която част от болниците се превръщат хем в изцяло безплатни, хем елитни здравни заведения, а в останалите пациентите ще трябва да доплащат за здравните услуги, поне частично. Новият министър изобщо не отговори на първия най-важен въпрос в това отношение – какво се случва с пациент, който няма време да чака на опашка за обслужване в безплатните болници, а няма и възможност да си плати в платените. Нереалистично изглежда също наред със съществуващата система от лични лекари да се създадат и специализирани звена, които да обслужват пациентите в часовете, когато личните лекари не работят. Това практически е връщане към старите поликлиники, но паралелното съществуване на две различни звена, които вършат една и съща дейност, ще внесе още по-голям хаос и за пациентите, и за механизмите на разплащане от страна на Здравната каса. 

- А има ли някакво ново виждане по отношение на приходите в Касата, имаше идеи за увеличаване на здравните вноски, за да се запълнят дефицитите в нейния бюджет, а оттам да се подобри и разплащането в системата….. 

- Всъщност, Фили, истинският проблем на здравеопазването не е начинът по който се формират приходите, а начинът, по който се правят разходите. И за да съм скептичен към идеите на новия здравен министър имам още една причина, която се намира не сред идеите, които чух от него, а сред онези, които не чух. Говоря за въвеждането на така наречените индивидуални партиди, лични сметки или както там се наричат. Тоест, като си плаща здравната вноска, човек да има лична сметка, в която парите влизат и която той може да ги контролира. Това е свързано с едно просто решение по отношение на приходната част – остава задължителният минимум за здравните вноски, но се премахват таваните. И оттам нататък има книжка, издадена от Здравната каса, в която пише кое колко ще струва на човек като здравна услуга, какви административни разходи се отчисляват и т.н. Всеки сам решава каква сума да внесе за здравето си, но и знае какво получава насреща. Знам, че поне в Германия това е заложено и тяхната здравна система не случайно е може би една от най-добрите в света.

Ако подобно нещо не се въведе и тук, ако парите продължават да се събират в общия кюп, а после да се харчат първо според нуждите на администрацията, а не според нуждите на пациентите – не умен експерт, дори лично Бойко Борисов или самият Господ-бог да стане здравен министър, няма как да спре огромните течове и кражби. 

- Пламен, ние сме двама неспециалисти по темата, но защо според теб това досега не е направено, ако е толкова просто, колкото казваш? 

- Не е чак толкова просто, Фили, аз само в момента го представям по възможно най-популярния начин. Но и не е чак толкова сложно.

А по въпроса защо не се прави ми хрумва само един отговор – защото на всички управляващи изглежда така им е по-изгодно. Въпреки че понякога трябва да се справят със спорадични протести на различни обществени слоеве като лекари, медицински сестри, раково болни или други ощетени пациенти, явно като цяло им е по-изгодно да имат пряк достъп до нашите милиарди, събирани от здравните ни вноски, отколкото да нямат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: