Някой има изгода от затварянето на домовете за изоставени деца

Не толкова отдавна посетих един ДМСГД (Дом за медико социални грижи за деца 0-3 години), който се намира в софийския район Сердика. Не бях подготвен да видя деца с увреждания, никога преди това не бях виждал лично. Там видях няколко такива деца. Наистина този дом е главно с деца, които са изоставени от родителите си, а понякога идват деца с увреждания. Виждал съм дете с хидроцефалия. Това е заболяване на централната нервна система, което се проявява самостоятелно или съпровожда различни вродени малформации, възпалителни, травматични, генетични, обменни и други заболявания. Появата и развитието на хидроцефалията е тясно свързана с патология на ликворната система по отношение процесите на образуване, циркулация и рeзорбция на ликвора (мозъчната течност). В тази патология съществена роля играят мозъчнитие стомахчета (вентрикулите). Стомахчетата на главния мозък са четири взаимосвързани кухини, в които циркулира мозъчната течност. При запушване на някои от комуникационните пътища, вентрикулите се разширяват и в тях се натрупва ликвор.

Виждал съм дете със синдром на Корнелия де Ланж. Болните от синдрома на Корнелия де Ланж имат забавено развитие, среден ръст, гъсти коси, прекомерно тънки вежди, дълги ресници и малък нос. Заболяването причинява тежък порок на сърцето и нарушава интелекта. Смятате ли, че деца с подобни заболявания, а има такива деца, могат да бъдат гледани без специални грижи? Това е абсурдно и със сигурност не би могло да стане в обществото. За тези деца се грижат по няколко души, ежечасно и постоянно. Не може да се показват, дори имената им не могат да бъдат издавани, защото са защитени със закон. Ето защо тези деца са просто „децата“, а социалните работници, лекарите, санитарите са „хората“.

Има още домове, които полагат грижи за деца с увреждания и медиите не трябва да си затварят очите за тях. Те съществуват, макар и трудно. Въпреки всичко, някой иска тези домове да бъдат закрити. Този някой не се знае, някой в министерство. Добре, закриват се тези домове. След това? Какво се случва с децата. Казват, че ще бъдат настанени в защитени домове и приемни семейства. Нека кажа, че децата, които съм виждал са на по 7-9 години, но заради развитието си са все още в графата „три годишни“. Какви са гаранциите, че това дете ще попадне в правилно семейство или хората в съответното заведение ще проявява необходимото внимание. Деца с увреждания, ако не получат съответните грижи, умират на първия месец от живота си. Това е изключително важно и затова са нежни гаранции за съдбата им, ако домовете в които са сега, където се грижат за тях, бъдат закрити. Създаването на предавания определено няма да реши проблемите им, нито ще гарантира бъдещето им. Осиновяване на дете също е трудно. Чужденци осиновяват деца от малцинствата, защото българите не искат. Чужденците са главно американци и японци, защото в Западна Европа странят от осиновяването на ромски деца. Какво ще застигне онези, които не са имали шанса да намерят семейство? Това трябва да измислят хората с власт.

Когато от предавания пари няма, а за подкрепа от министерства и дума не може да стана, идват фондациите и частните спонсори. Много домове, в които реално се върши работа, разчитат именно на фондации и благотворителни организации. Вчера, например, в същия дом, който аз посетих преди време, имаше две посещения в рамките на няколко часа. Едното бе на социални работници, придружени от доктор, а второто бе на англичани, дошли с помощта на  фондация „За нашите деца“. В тази фондация участват хора, като Максим Бехар (един от най-добрите PR експерти) и Пламен Димитров (председател на УС на Дружеството на психолозите в България).

Какво показаха двете посещения? Това, което много хора знаят отдавна- не всички домове в България представляват опасност за децата в тях. Съществуват редица такива, които не могат да се грижат за деца с увреждания и главно те биват представяни в медийното пространство. Англичаните направиха сравнение с домове в Япония. Знаете, че тази държава е много развита в социално отношение. Тогава вероятно ще се учудите, че в Япония домовете за изоставени деца приличат на всичко друго, но не и на домове. Те са по-скоро болници, в които децата са гледани, като пациенти, а не като деца, имащи нужда от семейство. А това е ключов момент. Едно дете трябва да бъде угрижвано,  да усеща топлината на по-възрастен, за да може да израсте нормално. И медицинските грижи са само част от цялото. Ето защо тези англичани, заедно със социалните работници, посетили въпросния дом в София, останаха впечатлени. Сега те отиват на посещение в още няколко подобни устроени домове, за да кажат това, което трябва, а именно – домовете са нужни и не бива да бъдат закривани. Онези, които са с доказана вина за лошо отглеждане на деца, нека понесат наказание. Но нека не бъде „лов на вещици“.

Впрочем екипите на предавания подобни на „Великолепната шесторка“ не са стъпвали в свестен дом, те не са и го търсили. Заведенията, които реално вършат някаква работа и често са спасявали живота на деца, не получават помощи за това. Ние не трябва да затваряме очите си за хората, които работят и седят по цели нощи до децата, които без наблюдение биха загинали. Напротив, трябва да обръщаме внимание на тези хора, да покажем добрия модел и, че от подобни заведения има смисъл и нужда. Те не бива да бъдат закривани, а поощрявани с помощ, повече социални работници и медийно внимание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: