Призраци в блока: за да приключим веднъж завинаги с митологията

„Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ.” (източник Уикипедия)

Вярно е, че и самата Уикипедия е в известен смисъл „народно предание”, но в случая горното определение ще свърши работа. Разбиването на митове е любим спорт на всяка претендираща за напредничавост публицистична единица. И тъй като настоящата книжка подчертано твърди, че ако не е изпреварила времето си, то поне уверено пори гребена на вълната, просто няма как да не подхванем няколко разпространени мита и да ги удавим в морето на хладната си ирония.

ПОСЛУШНОТО ДЕТЕ

Представи си следната ситуация - отиваш в бар с партньора си, там срещаш негов/неин приятел, запознавате се. Приятелят ти се усмихва много мило и малко глуповато, а първото, което прави е да те попита с изтънял глас: „Слушкаш ли?” Ако си по-сприхав/а продължението на случката е: приятелят разтрива енергично челюстта си, а ти енергично подухваш натъртения си юмрук. Нека да си го кажем ясно - детето трябва да е непослушно, така то изпробва света. Когато детето седи на едно място и мълчи, това е знак, че е болно или депресирано.

ЩЕ ТИ СЕ КАЧИ НА ГЛАВАТА

Ето една чудесна илюстрация на поквареното мислене на възрастните. Много сме добри в прехвърлянето на нашите собствени недостатъци върху децата. Възрастните се качват умишлено на главата на другите, децата не го правят. Коварството и задните мисли не са присъщи на децата. Ако в един момент започнат да хитруват, то е защото ние сме ги научили на това по един или друг начин. В ежедневното си общуване с тях често забравяме, че децата са искрени и безкористни. Когато ги боли плачат, когато ги гъделичкаме се смеят. Когато са разстроени, след като сме им се скарали, те се страхуват, че щом им се караме може би вече не ги обичаме. Затова спокойно можем да ги прегърнем и успокоим.

МАЙКАТА НЕ ТРЯБВА ДА ВЗИМА БЕБЕТО СИ НА РЪЦЕ

Нещо като предговор на горния мит. Ето какво гласи той - ако майката взима на ръце бебето, когато плаче, впоследствие то ще започне да я манипулира. Това правило звучи толкова трагикомично, че според мен е измислено от някой дроид от Междузвездни войни, в опит да се подиграе на всички хуманоиди във Вселената, без обаче преди това да провери какво точно означава думата „бебе”.

ДОБРИ И ЛОШИ ДЕЦА

Категориите добро и зло са достатъчно абстрактни и с толкова размити на моменти граници, че е направо забавно, когато се лепят на децата. Добри и лоши деца е също толкова абсурдно, колкото лоши жирафи или добри вълци. Виж, лошо куче, това съществува. „Лошо куче, открадна бисквитка, лошо куче!”, сочейки с пръст към кучето казва Човекът. А кучето му отговаря „Кой си ти, че да ме съдиш? Ти създаде геноцида, и атомната бомба, унищожаваш природата и биоразнообразието, твоят боклук вече дори лети из космоса… а аз ОТКРАДНАХ БИСКВИТКА?!” Нещо такова би могло да отговори и детето, ако можеше да се изразява толкова добре, колкото това куче.

„ТОЙ БОЯТ ИЗГРАЖДА, ТО НЕ Е ДА РАЗГРАЖДА”

Образът на Учителя на Камен Донев е мил, роден образ, който обяснява всичко по-добре от всяка психологическа школа. „И досега като ме срещнат някои момчета, викат така и така… и куто му шибна едно - то са упрай!” Най-лесното е, като не знаеш какво да кажеш на детето, да му шибнеш едно. Едно профилактично шамарче, нищо кой знае какво. Още повече, че детето веднага „се оправя”. Детето е като телевизор - не работи добре, тупнеш го веднъж, оправя се. Така го тупваш от време на време, докато накрая спре да предава сигнал завинаги, защото нещо в него се е пречупило. Ето какво - ако държим на детето поне колкото на телевизора, вместо да го тупваме, по-добре да намерим търпеливо проблема, ако се налага дори с помощта на специалист.

ДОБРЕ ГЛЕДАНО ДЕТЕ Е НАХРАНЕНОТО ДЕТЕ

Няма значение дали го биеш, дали му говориш зле, дали не ти дреме за неговите проблеми, дали изобщо го чуваш някога какво ти говори - важното е да си изяде всичко, в точно определен час и да си легне да спи. Ако не му се яде трябва да бъде натъпкано насила и в никакъв случай да не става от масата докато не си изяде всичко
„иначе няма десерт”. С това родителският дълг е изпълнен. До следващото ядене.
Знам, че между нас няма такива родители, нали?

—

Текстът е част от Програмата на Форум Родителство 2010

Прочети цялата новина

Свързани новини: