Оброчище-светилището на бекташите

Публикувам един текст на режисьора Стилиян Иванов*, който ми бе предоставен от TVart. Бе публикуван в съботния брой на „Сега“ и за мен е радост, че мога да го пусна и аз, тъй като в интернет изданието на вестника го няма. Историята на едно теке – Оброчище.

Ако сте любопитни или в търсене на Бога сте стигнали дo прозрението, че той се изразява чрез различните вярвания, а не е „патент“ на една-единствена религия, или ако търсите последен шанс за физическо изцеление за болестта си, с която модерната медицина не може да се справи, то ще е добре да посетите това място.

 

Когато през 1652 г. известния турски пътешественик Евлия Челеби минава през българските земи, изумено отбелязва: „С изключение на мавзолеите на Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия“.

 

Намиращо се само на километър от входа на курорт Албена, текето на Ак Язълъ баба в с. Оброчище, Варненско, днес пустее. Сякаш умишлено това място се крие от хората, за да не бъде „омърсено“ от обикновените зяпачи. Но за вярващите древното светилище все още е живо – в определени дни от годината тук се събират не само от България, но и от цяла Европа и Азия. Ако все пак любопитството ви надделява или в търсене на Бога сте стигнали до прозрението, че той се изразява чрез различните вярвания, а не е „патент“ на една-единствена религия, или ако търсите последен шанс за физическо изцеление за болестта си, с която модерната медицина не може да се справи, то добре ще е да посетите това място.

Малкият хълм, на който е изградено текето, е светилище още от тракийско време. Столетия по- късно християните разказват, че тук е погребан св. Атанас, а мюсюлманите вярват, че това е гробът на светията Ак Язълъ баба. Без да ставаме арбитри в спора, допълваме, че това не е първото място, за което вярващи от различни религии спорят. Така например известното теке край с. Свещари, в което мюсюлманите почитат Демир Хасан баба Пехливан, християните тачат св. Илия. а Хюсеин баба теке от с. Воден е свято място и на св. Димитър… Поредно доказателство, че светите места обединяват, а не разделят хората.

Археолози, етнографи и културолози обясняват изброените общи свети места с дервишкия орден, под чийто знак се строят текетата в цялата Османска империя, „философията“ на дервишите успешно асимилира християнските вярвания и привлича в „правата“ вяра повечето от завладените народи, главно християни. Може и да звучи достоверно, но истината е по-скоро в областта на вярата, а не на науката. Сама по себе си философията на дервишите е ерес за исляма и рядко се радва на официална подкрепа от властта. Обобщено и съответно неправилно назованите „дервиши“ (последователите на Мевляна, последователите на хаджи Бекташ и др.) защитават мюсюлмански, християнски и староирански вярвания, като поставят в центъра на Вселената единия бог, припознаван в различно време от различни общности ту като Ахура Мазда, ту като Йехова, ту като Аллах…

Конкретно текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е свято място за ислямската секта на бекташите – последователи на хаджи Бекташ Вели, който основава този религиозен орден през XIII век под влиянието на персийския и индийския мистицизъм. Символ верую на бекташите е: „Бъди господар на езика, ръцете и слабините си.“ В Османската империя бекташкият орден е тясно свързан с еничарския корпус и е покровителстван от някои султани. При разпускането на еничарите през ХIХ век орденът е забранен. Въпреки това той функционира неофициално. Средновековният ислямски мистицизъм, по-известен като суфизъм, ражда множество подобни ордени, чрез които ислямът лесно прониква в завладените османски територии.

Бекташите имат строга йерархия: обикновеният вярващ, който още не е посветен, се нарича „ашик“ – „обичащ“. Той обикновено е прикрепен към „баба“- „духовен водач“, и е отдаден на него. Церемониите за посвещение се провеждат в „текетата“ – духовните центрове на бекташите. Всяко теке е ръководено от „дядо“, а всички „дядовци“ избират лидер на целия орден – „главен дядо“.

Тъй като за суфизма е характерна не външната изява, а вярата, бекташийските ритуали и практики съдържат голяма доза свобода. Тази свобода обаче скандализира другите мюсюлмани заради безразличието към някои ислямски канони. От особено значение за бекташите е равноправието между жената и мъжа. Равноправие, заради което в миналото се раждат големи спекулации относно случващото се в текетата.

Нещо, което свързва бекташите с хилядолетната история на човешката вяра и дух, е празникът 21 март. Тогава те честват началото на новия живот и се молят за плодородие, здраве, щастие и предпазване от материални и духовни злини.

В текето на Ак Язълъ баба в с. Оброчище и до днес са живи вярата и ритуалите. Хиляди поклонници от Европа и Азия идват тук, вярвайки в изцелителната сила на мощите на светеца. През малкия кръгъл отвор на гроба се пускат пари, като всеки се стреми да провре ръката си през малката дупка в зидания саркофаг – доказателство за праведността на мо­лещия се. Следват три обиколки около гроба в посока, обратна на часовниковата стрелка, и… приказна лекция от уредничката на текето.

Днес от някогашния комплекс са запазени само две сгради: тюрбето – или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където някога монасите вършели своите ритуали и приютявали всеки пътник, минал край тяхната обител. Сградите са с различна големина, но с еднакво архитектурно решение. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Ак Язълъ баба, ориентиран североизток-югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на светеца, а днес той е обграден от даровете на поклонниците.

Имаретът на текето е със значително по-големи размери и с вход от юг. Покривът му е разрушен по време на руско-турската война от 1768-1774 г. В миналото основното помещение на сградата е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин.

Текето на Ак Язълъ баба е уникален паметник на османската култова архитектура по българските земи от първата половина на XVI в. А стенописите в тюрбето. изографисани през XIX в., са удивителни културни ценности.

В края на май всяка година тук се организират невероятни празненства с музика, песни и танци с участието на дервиши от Турция Македония и Албания.

 

* Авторът Стилиян Иванов е режисьор и директор на международната телевизия за изкуство и пътешествия tvart. Автор е на документалната поредица „Репортажи за вярата“, включваща филмите за Ванга, преподобна Стойна, Вера Кочовска, Петър Димков, Орфей, както и на продукцията „Пътят на човешката цивилизация“, разказваща за Мeсопотамия, траките и Анатолия.

 

tvart / в. Сега /Intidar

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: