До Берлин през септември

Така де, като ни е дошла на гости канцлерката на Германия, мисля, че е редно да ѝ разкажем как изглежда работното ѝ място от наша гледна точка :). Приятно четене:

До Берлин през септември

Ето как се озовах в Берлин. Бях си наумил да посетя голям европейски град. Колебаех се между Милано и Берлин. Мислех да пътувам през май месец, тази година, но ред обстоятелства ми промениха плановете. Но през септември си запазих 7 – 8 дена отпуска и много набързо си стегнах багажа. Мислех да пътувам в понеделник на 6. 09, записах си деня и часа, обадих се по телефона до офиса в София да ми пазят място и се разбрахме кога да си платя – в деня на пътуването. Но последният следобед, буквално 3 – 4 часа, преди да тръгна на работа за нощна смяна се сетих, че има и автобус за събота, който се води като сезонен. И така – набързо си събрах багажа, който всъщност включваше 2 – 3 дрехи – за топло, хладно, студено и много студено, чадър, разговорник ( бъкел немски незнам), чорапи, лакомства за из път, няколко изрезки судоку и кръстословици за забавление, очила за слънце, яке и документи – записки, карти, паспорт и бутилка вода…Общо взето бях пътник с една малка раница и торба в ръка – фотоапарат, химикал; и т. н. Занесох си всичко това в другият ни апартамент, близо до спирката и заминах за нощна смяна. На сутринта се прибирам към 5 часа, измих се набързо, пооправих се малко и тръгнах. И тъкмо тръгвам и една съседка, слиза за работа…Помолих я да ме закара до автогарата и така икономисах първият лев от градският транспорт. Пих кафе на автогарата, похапнах малко, вземах си вода за из път и се качих на автобуса за София – в 6:15 часа ( от Габрово пътувам ). Качва се шофьора и аз искам един билет за София – приготвил съм 18 лева, колкото струва билета…Шофьора ме пита дали искам студентски билет…И аз разбира се съобразих, че може да мине номера и казах – че да – студентски билет искам…15 лева…Ето как икономисах още три лева. Тръгнахме. По пътя дремнах малко. Пристигнахме в София около 9 часа на автогарата и оттам веднага отидох на Трафик маркет, в офиса на превозвача – Рачич. ( http://racicbg. com/ ) – Добър ден, Имате ли билети за днес – 04. 09. 2010 ( събота ) за Берлин? – Да. – Искам един билет за днес за 12 часа – отиване и връщане ( за връщане да е отворен). – Добре – кажете си имената…345 лева. – Ето 345 лева, а застраховка правите ли? – Няма да ви трябва…Ето ви билета… Това ми бяха думите. С билета в ръка се мотах наоколо до към 11:30 часа около автогарата, похапнах си една пица, пих един сок, приготвих се за дълъг път, вземах си литър и половина студена минерална вода и се върнах да чакам автобуса, който идва от Бургас…Дойде автобуса, качихме се и тръгнахме. Беше 12:20 часа следобед. Голям кеф – пътувам за Берлин – сам, самичък с една малка раничка на гърба, без никъде никой да познавам. В автобуса имаше още 17 – 18 пътника – кой за Братислава, кой за Бърно, кой за Прага, тръгнали с прекачване – за Полша и Острава, един – двама за Лайпциг, един – двама за Хале, двама – трима за Магдебург, останалите за Берлин и Хамбург. Излизаме от София, започва да ръми, дъжда се усилва. Според прогнозата, която четох в интернет – за Берлин през следващите 5 дена се очакваха сутрешни температури около 9 градуса и обедни около 18 градуса – 4 слънчеви дена и два облачни, единият от които и дъждовен. Бързо минахме границата, към 19 часа вечерта бяхме на Белград, с малки почивки по пътя.

При Белград

облаците се раздигнаха. Изпратихме слънцето със страхотен залез в равното поле между Белград – Нови сад и Суботица. Следва Унгарската граница. С малко чакане минахме и през нея – Сегед, по магистралата покрай Будапеща, към полунощ бяхме на Братислава. Тук бих искал да питам някой знае ли кой замък се вижда вдясно от пътя като се излезе от Братислава за Бърно, преди да се мине през тунела? Страхотен замък беше – много добре осветен. Към 2 часа след полунощ – през Бърно, на разсъмване бяхме на Прага. После минахме покрай Дрезден по магистралата. Изгрева посрещнахме в

Лайпциг

страхотен град изглеждаше Лайпциг при изгрев слънце в ранните часове на неделният ден. Влизахме и в Хале и Магдебург. И накрая, с малко закъснение вече минахме покрай табелата за началото на Берлин. Беше 13 часа на обед немско време. Покрай първите къщи, първите кръстовища – много интересно започва наистина Берлин. И след около час по Берлинските улици и булеварди – вече бяхме на Централната автогара на Берлин – ZOB ( Zentral Omnibus Bhanhof ) Обещавам да не ви пълня главите с история, факти и дати от Историята на

Берлин

Такива всеки може да види в Интернет, така, както аз намерих доста интересни неща. Но за сметка на това ще си служа с конкретни факти, като улици, места и неща, които съм посетил и начините, по които се стига до тях. Аз лично не успях да намеря на пазара пътеводител конкретно за Берлин, така че някои места, може да се окажат мое откритие. Покрай автогарата минават автобусите: Х49; 139; М49; Х34. Точно срещу автогарата се намира сградата на Панаира, до нея е една висока метална кула ( много прилича на Айфеловата кула, само че е висока 20 – 30 метра). До нея е и хотел “Ibis”. Булеварда, който минава оттам е Kaiserdam str. И най – близкото метро е също Kaiserdam. Тук искам да отбележа, че от тази станция, като се хване метрото за една – две станции по – нагоре ( към последната станция) –“ Th. – Heuss – PL” и следващата – се излиза на един малък търговски булевард с няколко много приятни заведения и магазинчета за лакомства и сувенири – едно прекрасно място за убиване на малко време, ако имате при връщането. На едната станция има много красив фонтан по средата на пътя ( което се явява като кръгово движение), а на другата, където са магазинчетата и заведенията можете да си похапнете супер вкусни лакомства или да си купите сладки изкушения, с които да почерпите вкъщи. Пристигаме на автогарата и какво мислите се случва…Там при автобуса идва полицията ( двама полицаи и една полицайка) и започват да проверяват пътниците и багажа, който се сваля от автобуса. Тук шофьора ни каза да не бързаме да слизаме, а само пътниците, които ще се прехвърлят за Хамбург да слизат. Аз останах последен в автобуса и тъкмо да слезя през задната врата и погледнах полицая, който рови в нишата до стъпалата ( където е тоалетната и около нея). Беше се навел, така, че не ме виждаше… Аз минах на пръсти по пътеката и слязох през предната врата. Долу другите двама полицаи преглеждаха багажа в багажното и ровиха в една чанта на един пътник. Аз се изправих при тях, поседях малко с раничката си на гърба и с една найлонова торба в ръка и гледах с небрежен поглед. Шофьорите ме погледнаха много странно, полицаите бяха с гръб към мен… И аз минах покрай тях и си хванах пътя…Незнаех накъде отивах, ама и не минах през тяхната проверка. Скрих се зад ъгъла и се заоглеждах къде се намирам, за да знам, да мога да се върна после в деня на тръгването.

И си избрах една посока и тръгнах по нея, без да знам къде отивах.

И така случайно се озовах в един парк с малко езеро в него. В езерото плуваха патици, един – два лебеда, наоколо имаше пейки, полянки и зелени площи, по които бяха насядали младежи, девойки, баби и внучета си играеха в парка…Много красиво езеро. Продължих надолу по булеварда и така стигнах до първата метро станция „ U – Sophie – Charlotte – Platz”. Слязох в метротои стигнах до машинките за билети. Беше неделя следобед и не посмях да си взема седмична или 7 дневна карта, защото предположих, че могат да важат от понеделник до неделя. Опитах се да си взема еднократен билет от 2, 10 Евро за AB – зоната от машинката на перона, ама не успях. За мой късмет покрай машинката се въртеше един пиян чичко с бутилка бира в ръка и клатеща се походка…Извадих разговорника, събрах си думите, които ми трябват и го помолих за помощ – Искам един билет за едната посока от 2, 10 – какво да направя? И чичкото ми помогна – натисна нужните копчета, появи се цената, показа ми от къде да пъхна монетите и от къде банкнотите, пусна ми билет машинката, върна ми рестото и така се сдобих с първият билет, с който мислех да слезя по – към центъра и да си потърся хотел. Слязох на Nollendorfplatz. Огледах се наоколо, ама реших, че не е това мястото, което очаквам като място за хотел. Върнах се обратно няколко спирки и слязох на Kurfurstendamm…(билета ми не важеше вече, защото е валиден само в едната посока, ама си поех риска – надявах се за една – две спирки да не попадна на проверка, знаейки, че 40 евро е глобата). Е, мина ми номера – нямаше проверка. Излязох от метрото – мястото ми хареса – лъскавият булевард предлагаше много магазини, търговски центрове, ресторанти и тук – там по някой хотел. Вървях и се оглеждах. И на една пресечка вляво видях един хотел – реших да опитам там. Хотела се казваше „Bogota” – Адреса в нета му е: http://hotel-bogota.de/ А улицата на която се намира е: Schluterstrasse 45; am Kurfurstendamm. Отидох, извадих си разговорника и засричах на рецепцията. Исках една стая за една вечер за сам човек. Имаше. Цената беше 44 Евро. Платих я, регистрираха ме, дадоха ми ключа и ми показаха къде е стаята. Администратора говореше руски и успяхме да се разберем. В стаята имаше едно легло, една чешма, масичка, нощна лампа и един стол. Останалото беше в коридора – баня и тоалетна на етажа… Оставих си нещата, вземах си карта на Берлин от рецепцията безплатно и

тръгнах да скитам из Берлин,

докато нощтта се спусна напълно. Ходих до края на булеварда около 45 минути в едната посока и се върнах по другият тротоар – зяпах по витрините и по булеварда…На връщане попаднах на един много странен човек – циркаджия може би…Леко изкукуригал ми се видя. На краката си имаше ролери, в ръцете си държеше две щеки, имаше наколенки и още някои там атрибути…Вдигаше високо щеките, крещеше с цяло гърло – ООООО, ААААП, УУУ , АААПППП…И тръгваше с ролерите…Правеше невероятни номера – на един крак, на осморки, навеждаше се, въртеше се в движение, минаваше на сантиметри от пешеходците, заобикаляше дърветата и колите, забавляваше насядалите по ресторантите навън. Този човек ми разби всичките представи за равновесието според законите на физиката…така се накланяше, че почти падаше, завърташе се и ухилен до уши продължаваше по широкият тротоар на булеварда с дива скорост . Аз го гледах и чаках да видя момента в който ще падне да се пребие…Е, дочаках го…При поредната си пистова скорост и завъртане – се просна на тротоара след неуспешен пирует…развика се, стана, държа се малко за гърдите ( определено го е заболяло доста) и пак си тръгна по пътя. Аз вече бях стигнал на центъра до една катедрала – до метро Zoologischer Garten. Влизах в нея, интересно беше, после през парка и стигнах до една сауна. Какво по – добре след всичкото това изморително пътуване от една сауна с топло джакузи…Минах през сауната и джакузито, поседях около два часа, после изпих и една немска бира пред един ресторант около площада и към 22 часа се прибрах в хотела. На сутринта ми се полагаше закуска на Шведска маса. Похапнах си добре – салам, кашкавал, кафе, натурален сок, франзелки с масло, варено яйце и други там лакомства, събрах си багажа и трънах за първата си пълноценна обиколка из Берлин. Понеделник е. Вземах си 7 дневна карта за цялата градска мрежа за АВ зоната за 26, 20 Евро. И директно на

Alexanderplatz.

Тук идеята беше да започна от най – високото към най – ниското място. Естествено започнах, като се качих на телевизионната кула на 203 – ия метър на Панорамното кафе. Преди това огледах всичко онова, което се намира на този площад. Направих си няколко снимки и се отправих към входа за кулата. Билета беше 10, 50 Евро. Адреса на кулата в нета е: www.tv-turm.de След което се наредих на опашката за контрол на багажа…Охраната проверяваше багажа на всеки посетител, като изваждаше от него всички остри неща и бутилки с течности и ги нареждаше на една маса. За секунди на масата се появиха 10 – ина бутилки с минерална вода, сокове и безалкохолни…Вади и нарежда на масата…Съответно на връщане всеки си търси бутилката и си я взема…И аз като имах около половин литър минерална вода…Хихик – да му я оставя ли и после да се връщам да си я търся…ДА – ДА, как не. Просто си я изпих набързо, докато ми дойде реда и…той само извади празната бутилка от раницата ми и я сложи при другите… И така вече сме в асансьора. За секунди ни качват горе. Панорамата е великолепна. Панорамни стъкла, пътека, по която се обикаля и тук – там по един монокъл със монети – за който иска да гледа повече. Зад пътеката е бара с кафето. От всеки панорамен прозорец е направена снимка – (черно – бяла) , на това, което се вижда оттам. Съответно тези снимки са сложени ниско долу, на нивото на коленете на посетителите. Снимката , правена от съответният прозорец е поставена там. И на снимките се виждат всичките сгради от птичи поглед, които се виждат от съответният прозорец. И всяка сграда си има номер ( примерно от 1 до 14). И отстрани е изброено кое какво е – номер 1 – еди кое си, номер 2 –конгресен център, номер 3 – катедралата…4 – еди кой си музей, 5 – еди си коя църква…Примерно. И така бавно обикалях , гледах кое какво е, поглеждах от високо къде се намира и си записвах на един лист. И така докато обиколих целият кръг, освен че видях Берлин от високо, вече знаех кое какво е и къде се намира. Слязох долу и започнах с обиколката. Обиколих кулата при основата, излязох на площада пред нея, направих си една – две снимки пред един много красив фонтан и се отправих към

катедралата ( Berliner dom )

Нет адреса на катедралата е: www.berlinerdom.de А входа е 5 евро. Това, което ми направи впечатление е огромният орган със повече от 150 тръби – по – големи, по – малки. Красиво е вътре – трябва да се види, После отвън по едни стъпала, стъпалца и вити стълби нагоре към тавана – излизате на една тераса, малко под купола и можете да обиколите купола по терасата и да гледате Берлин от там. До терасата при купола водят 267 съпала, последните от които са много тесни. В едната посока е изкачването, в другата посока – слизането. След като огледах всичко това, продължих надолу по булеварда Unter den Linden, влизах в Хумбалтовият университет, после надолу до Бранденбурската врата, след това вдясно от нея –

Райхстага.

Пред стъпалата му имаше доста голяма опашка от чакащи да влезят вътре…Да не мислите, че съм се наредил най – отзад…да влезя чак вечерта…Да – да, как не. Спрях се на площада, загледах се с небрежен поглед към първите, които бяха на стъпалата, почти до входа, след това се засилих към тях…по начин – все едно съм заблуден турист, който догонва групата си…И застанах зад една колона при първите чакащи…През това време няколко „униформенни” младежи ( казвам униформенни, защото така бяха преоблечени), разиграваха една кукла –с едни дълги крака, с едни дълги ръце – с едни пръчки, които управляват тялото и – единият младеж управлява едната ръка, другият – дланта, третият единият крак, други – друга част от нея и така се получава супер готина атракция – за забавление на чакащите – куклата беше висока поне 2 – 3 метра – ходеше, клякаше, милваше посетителите, пълзеше, въртеше глава, кимаше…Много интересно. Минаха 20 минути и отвориха входа за влизане…През това време от изхода излязоха няколко групи. И аз бях вътре с първите 20 – 30 души, които пускаха…Хитро, нали?. Следва обстойна проверка на скенер и обиск от охраната – дори коланите сваляха…ако по тях има метални елементи, якета сваляха – всичко… Мина моята раница през скенера и поискаха да отворя средната преграда…имало нещо метално…. бомба може би?…Дезодоранта ми естественно…И се наредих да чакам останалите. След като всички минаха на скенера – ни качиха на един асансьор и ни качиха горе, където е металният купол – стъкло и стомана. Дадоха ни по един аудио гид ( избрах си на руски език) и се разходих из стъклената сфера по спираловидните пътеки. Нищо особенно, ама исках да видя аз отвътре, напук на всичките туроператори, които предлагат разглеждане на Райстага отвън… Аз го видях отвътре. Обиколката ми продължи през

новата и модерна сграда на Централната гара в Берлин

– 5 етажна със около 80 магазина в нея – като един голям МОЛ – търговски център – обиколих магазините, бутиците, вземах си храна, една бира, похапнах си добре и продължих. През другият мост, през реката, през парка Тиергартен. И някъде по средата на парка вземах автобус, щото беше много студено и нямаше какво да се гледа. Автобуса ме закара до центъра и то стана 16 часа. Все още нямаше къде да спя. А и не бързах да си търся – видя ми се още рано. Имах план за още една сауна, за която знам къде се намира и тръгнах към нея. Почти на другият край на града – с метрото до U – Schonhauser Allee, и оттам нагоре по същият булевард, на номер 132 в един вътрешен двор и там останах около 2 часа, и то стана към 21 часа вечерта. И оттам нататък реших да търся къде да спя. като за начало слязох с метрото до

Zoologischer Garten,

защото това беше близо до хотела, в който спах първата вечер и си правих сметката да вървя по булеварда, да зяпам по витрините и да се оглеждам за хотел и ако не намеря хотел, да ида пак в същият, дето спах предната вечер и да поискам още една нощувка, пък на другият ден първо да започна да си търся по – евтин хотел. И точно слизам на Zoologischer Garten, и поглеждам пред мен – един голям хостел от веригата AO hostels. Адреса му в нета е: http://www.aohostels.com А, линка на точно този хотел, пред който попаднах съвсем случайно е http://www.aohostels.com/de/berlin/hoste-am-zoo Заизкачвах се по стъпалата и гледам на стъпалата му пише, че е младежки хостел и че цените са от 10 евро за легло…Реших да попитам там. Влизам вътре – гледам има интернет, билярд, бар във фоайето, сладоледен кът…много младежи наоколо се забавляват. Оказа се че има места, за по 10 евро + 3 евро – еднократно някаква такса ( на немски е: Bettwasche ). Една нощувка ми идва 13 евро. И аз искам 4 нощувки. Излязоха ми за 43 евро ( 4 х 10) + тези три евро. Регистрираха ме, дадоха ми една чип карта ( във формат като дебитна карта), с която се отваря стаята. Качих се на етажа, намерих си стаята, отварям аз, влизам…И гледам вътре доста легла – 16 ( 8 двойки легла на два етажа – 16 легла). Лампата свети, вътре няколко младежи – момчета и момичета…Огледах се за свободно лелго, и си легнах…Повече от половината легла бяха заети, нямаше прозорец, само няколко дупки от по …И гледам вътре доста легла – 16 ( 8 двойки легла на два етажа – 16 легла). Лампата свети, вътре няколко младежи – момчета и момичета…Огледах се за свободно лелго, и си легнах…Повече от половината легла бяха заети, нямаше прозорец, само няколко дупки от по няколко сантиметра…И само лампата ако свети, се вижда. Имаше си баня, два душа и WC. Толкова. Легнах си, наспах се, сутринта се събудих и си взех всичкият багаж, като си оставих само един пуловер и един анцунг на леглото, да ми го пази, да се знае, че е заето. И тръгнах да си правя плановете за вторият ден от разходката. Вторник е – за този ден бях планирал да отида до Потсдам, на 30 км, от Берлин и там да видя

музея на Сан Суси (Sanssouci – Без грижи).

Избрах го за вторник, защото знам, че почива в понеделник. От Zoologischer Garten със S – Bahn 7. Купувам си билет от машинките ( 2, 80 евро ( ABC – зоната), качвам се на влака, пътувам около 35 минути и слизам на Потсдам. Там се опитвам да питам къде точно се намира музея и попаднах на една много учтива жена на средна възраст, която ме заведе до спирката ( като се слезе от влака, се излиза от гарата на главната улица в Потсдам, където минава трамвая). В същата посока се хваща трамвай 91 ( и там има машинки за билети – още 1, 70 евро за трамвая), пътува се 5 – 6 спирки – directon Charlottenhof, – Lange Brucke; – Aller Markt; – Platz der Einheit; – Dortustr и се слиза на спирката “ Luisenplatz”. От там зад спирката, през площада, покрай арката ( остава вдясно арката), на първият ъгъл наляво по алеята и влизате през една голяма порта след 5 – 6 минути – сте на територията на двореца. След тази огромна метална врата се върви около 5 минути по алеята, завивате надясно и пред вас е

целият дворец във великолепният си блясък и разкош – фонтани, градини, алеи.

Пред стъпалата в едни полуотворени стъклени врати – са смокиновите храсти, които зимата се затварят, за да се съхранят. Изкачвате стъпалата и сте пред двореца. Касата отваря в 10 часа. Билета е 12 евро. Има аудио гид и на руски език. На билета пише кога започва Вашият тур – в 10:15 часа ( Fuhrungsbeginn: 10:15 Uhr). Преди вас е влязла първата организирана група с предварително закупени билети, която точно в 10:14 излиза през изхода и вие влизате през входа в 10:15. Минавате, вземате си аудиогида на съответният език и започвате да обикаляте. Обикаля се за около 45 минути. Отвън има магазин за сувенири и картички. Но това не е всичко – Трябват ви поне още 2 – 3 часа, за да разгледате почти всичко – градини, алеи, фонтани и другите части на Двореца ( множество пръснати сгради – дворчета, резиденции, куполи, на територията на цялото имение – поне 2 – 3 – 4 километра наоколо по алеите. Точно до основната част на двореца, която вече сте разгледали има една вятърна мелница – дървена с тераска горе под перките. И там можете да се качите – входа е: 2, 50 Евро (Historische Muhle ) Maulbeerallee 5, Potsdam. По едни стъпала нагоре има изложени начините ( в снимки, скици, чертежи и в предмети), за начините, по които се е мелило житото по онова време – въжетата и дървените макари, които са качвали нагоре житото, камъните, с които се е мелило то, различни видове жито в чувалите, после начините по които готовото жито слизало надолу към чувалите, начините и механизмите, които въртят перката и други много интерени неща ( дрехите и обувките на мелничарите). И отгоре има тераса с много прекрасна гледка и дървени скари за стъпване… По – нататък из алеите през едни зелени поляни, цветни градини, покрай дървета и статуи на нимфи следвате пътеките и се озовавате в другите части на Двореца, някои от които се гледат само отвън. И точно когато си мислите че всичко сте видели, се оказвате пред една огромна сграда, потънала в забрава. Която като заобиколите отзад и сте пред още една масивна сграда с една голяма бяла врата. И докато разглеждах наоколо и видях как 3 – 4 момичета влязоха през тази бяла врата…И аз след тях…Отварям тази голяма масивна врата и… се озовавам в едно фоайе, където има няколко метални маси и столове от тръбна мебел, една кафе машина с монети – до нея още една машина за Кока – кола, фанта и шоколадови лакомства…Та тук пих едно разкошно кафе и поседнах малко да си почина…А отпред на вратата има табела, на която пише, че вие сте пред Потсдамският университет…. Половината сграда е в ремонт, ама университета си работи…Имаше ученици там – как ли ходят до там – толкова далеч, има по стените изложби, кът за сувенири и тениски…И оттам обратно за към центъра – по другите алеи полека – лека и то стана 14 часа следобед, когато бях на спирката на трамвая. Връщам се на гарата в Потсдам. По една наденичка – Къри вурст със бира и още там други лакомства и с влака, обратно за Zoologischer Garten. Прибирам се до хостела да си оставя нещата и продължавам да обикалям.

На футуристичният площад Потсдамер плац

(метро: U – Potsdamer platz ), където може да се види блясъка на съвременното строителство, ако имате време, може да се качите на кафявият небостъргач ( по – масивният). Другият – стъкленият – стъкло и стомана е офис център. Та на последният – 23 – и етаж на кафявият небостъргач има панорамен кафе – бар и тераса, където освен че можете да пиете кафе, можете да се разходите по терасата, която обикаля на 360 градуса цялата сграда. Мястото се нарича “ PanoramaPunkt “ и работи от 10 до 20 часа. Входа, който трябва да платите, за да ви пуснат до горе с асансьора е 5, 50 Евро. А от тази височина можете да видите и други интересни места, които да посетите после. Например точно между двата небостъргача ( този, на който сте вие сега и другият, който е от стъкло и стомана ) ще видите един купол, подобен на този на един цирк. Леко наклонен на една страна и също направен от стъкло и стомана. За да стигнете до него е нужно просто да влезете между двата небостъргача по алеята, която минава оттам. Та точно под този купол ще попаднете на едно прекрасно място за отмора или да похапнете нещо, докато се любувате на фонтана по средата и на красотата на невероятната конструкция.

Следобеда посветих времето на магазините, бутиците и търговските центрове наоколо.

Има огромни търговски центрове и множество заведения, които те завладяват и те отбиват от улицата. Малко преди да се прибера, си вземах един дюнер пред хотела от дюнер витрината – много вкусен естественно. Вечерта разбрах, че ако си платя 4 евро на рецепцията, ще получа закуска на шведска маса за сутринта. На следващият ден минавам, плащам си 4 евро и ми се дава една синя шайба с дупка…която така и не разбрах за какво служи и къде се дава. Влизам в ресторанта, минавам по витрината с две чинии и си събирам закуската – две франзелки, масло, домати, няколко вида салам, кашкавал, варено яйце, 2 – 3 вида – сухи салати, кафе, натурален сок и седнах да си похапна. И така и не разбрах този син чип за какво служи и дали мога да мина без него…Оказа се, че може, но за това по – надолу. След закуска излязох, за да започна дневната си обиколка – точно в другият край на хостела се оказа секс музея…10 евро му входа – е, пропуснах го. Обиколих само долният етаж, който се явява нещо като секс шоп – доста интересни неща – харесах си едно прозрачно червено бельо – боксерки…И като си пъхнах пръста отвътре и той…прозира отвън доста ясно…хаха – ама 39 Евро…Да, да… Обиколката ми за днес включваше музеите на острова на Шпрее – Отидох до Александер плац, върнах се до катедралата и започнах с първият музей:

Alte Nationalgalerie.

Адреса му в нета е: www.museumsinsel-berlin.de Тук пише за всичките музей на целият остров в реката. Разходката из музея отне около час.

Следващият музей беше : Neues Museum

Билети за него се продават на моста пред музея в едно като фургон. Този път реших да си купя билет с кредитната карта. Много успешно се получи – без да ми се иска ПИН код. И там се замотах около час. Има какво да се види. Някъде по средата на обиколката, чух шум от дрънкане на чинии и чаши, а наоколо се носеше аромат на кухня…Запътих се натам и попаднах в едно много приятно оформено заведение – точно в един коридор покрай дебелите каменни стени – масички има и канапета…И там по една торта, по едно кафе, чаша вода дават безплатно, а към кафето – парче трюфел за десерт. И залисан в обиколката, забързан и разсеян, си тръгнах без да си платя…Повярвайте ми не беше нарочно, просто не съм се усетил , че не съм си платил, защото имам навика да си плащам веднага, след като ми бъде сервирано. И си тръгвам…И след малко след мен търчи сервитьорката с електронният тефтер и идва при мен…Опитва се да ми обясни, че не съм си платил…. Олееее, заизвинявах се аз и извадих парите, които бях приготвил…Конфузна ситуация наистина. След тези два музея наближаваше обед. За Пергамон музеум не остана време ( някой ми беше казал, че трябва цял ден за там, затова си го оставих за четвъртък ). През останалото време, се спуснах покрай реката, откъдето тръгват корабчетата по Шпрее. Харесах си един кораб – голям – към 270 места, с масички – сервират бира и сладолед, обаче не можах да се оправя и да си купя билет – някъде се продавали, ама не било на самият кораб. Залутах се насам – натам и така попаднах в един друг музей до самата река :

DDR museum.

Точно до реката зад катедралата. – Karl – Liebknecht – Strasse 1 Адреса му в нета е: www.ddr-museum.de Входа за музея е 5, 50 Евро. В този музей може да се види бита на Германеца от първите години след войната до времето около 1975 година . В различни чекмеджета ( навсякъде по стените има едни метални сандъци с дръжки тук – там. Тези дръжки са чекмеджета или шкафове – всеки може да ги отваря и да гледа какво има вътре. Можеш да видиш дрехите , които и ти си носил преди 15 – 20 – 30 години, старите каси отпреди 20 години от супермаркетита, трабанта и неговите части, игрите, с които германското дете си е играло преди 20 – 30 години – все много интересни неща. Има кът на холна стая от близкото минало – старите шкафове, големите телевизори, старите печки, очуканите тенджери – просто определено си заслужава да се разгледа. След този музей дойде времето за корабче по реката – обикновено малко корабче само със седалки, без сервиране – за 9 евро – обиколка за около час и половина с екскурзовод на немски, от който естественно нищо не разбрах. Кораба тръгва надолу, ходи малко след катедралата, след това се връща нагоре доста след гарата ( минава покрай всичките музеи на острова, покрай канцлерството, покрай гарата, покрай Тиергартен стига доста извън центъра – покрай зелените площи и после се връща обратно. Тръгва точно от пред DDR museum. И след тази обиколка деня беше минал – стана някъде след 16 часа, остатъка от деня, прекарах в обиколка на града. върнах се до Бранденбурската врата, покрай Американското посолство, после обратно до хостела и от там се запътих към

KaDeWe-то – най-големият търговски център на 7 етажа

на улица Tauentzienstrasse 21 – 24 На метро Zoologischer Garten. Стигам там и влизам вътре. на първият етаж са модните бутици на Световните марки – От Луис Вютон, през Зара, Лорен, Емпорио Армани, Гучи и там още когото се сетите – козметика, часовници, дрехи, чанти, кожени изделия. На горните етажи всякакви дрехи и потребности за бита и свободното време, на 6 – ия етаж – само лакомства ( шоколади, торти , ядки, бонбони и кафета, а на седмият етаж е Гастрономическият етаж – Едни дълги плотове с плата и лакомства ( един вид Шведска маса), реших аз да похапна и докато се ориентирам как става, от къде какво се взема и къде се плаща…И те събраха щипките и лъжиците от платата с лакомствата – затваряли…Затова на другият ден отидох доста по – рано – за да се налапам като за последно. А колко дебела сметка ми дойде, не е истина. Но за това по – надолу. Прибирам се в хостела, минавам покрай площада пред Европа центъра и там гледам един циркаджия, разиграва едни ролери и прави атракция – с три дъски скейтборд – първо с двата скейтборда – на двата крака по един – прави номера, върти се, балансира – много ефектно, после с три. Отдолу единият, върху него слага другият, а върху двата слага третият на една страна ( с колелетата към него). Засилва се и се пуска на ръце – с краката нагоре…Или пък с двата – единият го слага с колелетата надолу, другият с колелетата на страни, качва се на ръце – с краката нагоре, прави една обиколка така, спира се пред третият скейтборд, скача в движение на крака на него и продължава само с него – много забавно наистина. Вечерта в хостела на бирената тераса пък имаше Караоки Парти – доста младежи и германчета се бяха събрали – около 70 – 80 души – компании и пеяха на Караоки – голям купон беше, когато и един 60 годишен дядо ( вероятно от придружителите или организаторите на групите), пропя на караоки, за смях на всички TEEN. Много бира и викове – суперско беше. Четвъртък – предпоследен ден Събудих се, минах през рецепцията, патих 4 евро за закуска и отново получих синият чип с дупка ( станаха ми два в джоба…). Отново влязох в ресторанта и отново закусих по същият начин. Заоглеждах се . На масата имаше табелка, на която пишеше, че следва да получим своя син чип за закуска от персонала на рецепцията, както и че не може да се изнася храна навън. Стигнах до извода, че този чип е само син, а не както аз си мислех всеки ден да е с различен цвят. И че номера е да влезеш в ресторанта и да се наредиш на опашката. След закуска излизам навън – студено, мрачно и вали ситен дъжд. Оставих си всичко в стаята, вземах си само чантичката с парите и личните документи и се отправих към острова на реката, за да посетя останалите музеи. Дойде времето и за

Пергамон Музеум (Pergamon Museum)

Входа за него е 10 Евро. Наредих се на опашка, купих си билет, оставих си якето на гардероб ( защото в предишният музей ми направиха забележка, да си облека всичките дрехи, за да не би като ги държа зад гърба си – да съм свил или скрил нещо опасно в тях)… Хич не го интересува германеца, че ми е топло… Всичките дрехи на гърба – блуза, риза, яке…Е, може якето вързано на кръста, ама да ми се виждат ръцете… Казват, че за Пергамон музея отивал цял ден – е, сега, ако се спираш прекалено дълго пред всеки експонат или до теб върви екскурзовод, който ти пълни главата с куп ненужни факти, дати и история – може и така да е, ама аз бавно и полека, без да се спирам много тук – там – го разгледах за малко повече от час. Навън вали, ръми, мрачно, студено, мъгливо – време само за музеи и шопинг. Следващият един час посветих на последният музей на острова –

Bode –Museum

Входа за него е 8 Евро. А доколкото разбрах, може да се купят тридневни билети или един билет за всичките музеи на острова, ама аз реших един по един и за всеки музей да си плащам отделно. Старинни монети, статуи, дърворезба, картини. Определено има какво да се види. Не помня точно в кой от всичките музеи попаднах на една картина, която силно ме впечатли: Селски кът, нива в полето, мрачно време, студено и мъгливо, стара къща, порутена и скромно скопосана. Комин, който не пуши. Бедно семейство, в което е умрял бащата. На път за гробището. Синът тегли конска каруца, води конете с мрачен поглед, загледан в земята, в каруцата натоварен ковчега с покойника, завързан с въжета за ритлите. Отгоре седнали децата и майката, плачейки и бършейки сълзите си. Зад каручката върви едно куче – тъжно, с клепнали уши и тъжен поглед…Потресаваща картина, която изразява много неща… През това време дъжда навън се беше спрял, облаците леко се раздигнаха и аз тръгнах напосоки по улиците, без да знам накъде ще стигна. И така съвсем случайно се озовах в :

Haekesche Hoefe и Софиенхьофе

Поредица от свързани помежду си вътрешни дворове. С масички и столове. Оттам излязох на един булевард, по който заведенията следваха едно след друго. Първо попаднах на Индийският ресторант, където поседнах и изпих една бира – безалкохолна…После минах покрай един магазин за много интересни неща – маски, перуки, дрехи, шапки от изминалите векове : Адреса му в нета на магазина е: http://www.maskworld.com/ Предната вечер от рекламите на рецепцията си бях харесал още няколко места, на които да ида в последният ден, преди да си замина. Това бяха един

шопинг център Галери Лафайет :

http://www.galerieslafayette.de/ Намира се на : Friedrichstrasse 76 – 78 –на Метро :U – Franzosische strasse / U – Stadtmitte. Първо отидох там – дебели и тежки са вратите, които се отварят, за да влезеш в бутика на Луис Вютон, дебели са килимите, по които стъпваш. И скъпи са нещата, които се предлагат там. В средата една огромна стъклена сфера с огледала, най – долу – няколко заведения за лакомства. Нагоре по етажите – маркови стоки – дрехи и предмети за бита – всичко, за каквото бихте се сетили за едина разходка за Шопинг. Обиколих го набързо. Точно до него, само че на съседната улица : Französische Straße 24 , се намира шоколадовата къща на “ Ritter Sport”, където правят шоколада буквално пред очите ти – от една „чешма „ – да го наречем ( все едно тече наливна бира), само че тече горещ шоколад. Минава през една цедка и слиза долу ( сигурно по този начин циркулира , за да се бърка). Отстрани на витрината са наредени едни ванички със различните съставки на шоколада – около 10 – 15 ванички. В едната има счукани фъстъци, в другата стафиди, в третата други някакви гранули и така във всяка по нещо. Вие си избирате какво да има във вашият шоколад. Можете да избирате до 4 съставки. Продавача изважда един картон и ви пита какво искате да има във вашият шоколад. Вие избирате – примерно – стафиди, фъстъци, мюсли и кафе. И продавача слага по една отметка на съответните места на картончето. След това с една лъжичка гребва от съответните ванички и сипва в една чашка. После слага малко от течният шоколад, разбърква с една шпатула, изипва във формата, след това с почукване във плота намества сместа във формата, залепя там нещо като стикер за разпознаване и слага калъпа в хладилника да се охлади . След 10 – ина минути шоколада ви е готов. Изважда го от формата, слага го в една опаковка, загъва го, залепя го, пъха го в картонената опаковка и ви го дава – ваш

Прочети цялата новина

Свързани новини: