Спомени за шоутата на Слави

С риск да пожълтея така, че да не ми действа вече нито тайд, нито вениш, отварям темата за Слави Трифонов, който тая година натрупва има-няма 20 години на екран. Поводът е разговор с интелигентен събеседник, който хич не го харесва.

Какво ли ми остана в главата след толкова телевизионно време. Моля изреченията отдолу да не се приемат за неоспорими факти, а за моето мнение и впечатление от събитията.

„Ку-ку“ и после „Каналето“ ми бяха симпатично-аматьорски, свежи проекти, на фона на тоталитарната телевизия. Всъщност за тоталитарната телевизия не съм много прав. Изглежда другарите в БТ знаеха накъде ще духа наесен вятъра, затова в последната година преди промените Б(Н)Т беше с доста интересна програмна схема. Но по тая тема - друг път.

В интерес на истината харесвах най-много Зуека, след това Камен и после Слави. Влади Въргала направи убийствен първи монолог и така до днес, със същия герой. Марта, Тончо, харесвам и тях когато не си пишат сами смешките... може би забравям някого. На „атомното“ предаване щях да умра от скука. През цялото време чаках да започне интересното, т.е. същинското предаване. После разбрах, че имало хора, които се вързали. Изумително!

„Каналето“ беше малко по-малко интересно. Опитвам се да си спомня нещо от него, но единствено помня дългата коса на Слави.

Междувременно Слави и компания започнаха да изнасят концерти и да ходят по турнета. Първите албуми не ги помня, помня само, че ми бяха напълно безинтересни. „Куку академията“ ми беше доста златноорфееста. Един приятел подари на приятел в чужбина касетка със Слави, човекът искал да чуе съвременна българска музика. Намусих се, беше направо лош вкус да се подарява такова нещо. То тогава друга да се продава нямаше.  Уикеда ги нямаше даже.

Следва „Хъшове“. Не съм сигурен дали съм изгледал цяло предаване от „Хъшове“, но помня, че Слави звучеше агресивен и ядосан през цялото време. С нищо не ме привлече.

Дойде времето на bTV. След като няколко месеца от екрана ни навиваха да слушаме „Фанданго“, телевизията започна с истинска програма, включително и „Шоуто на Слави“. Помня първото предаване. Гост беше Кеворкян, а гласецът на водещия трепереше. Справи се обаче отлично. Бях приятно изненадан. И други хора около мен - също. През първите 2 години почти не изпусках предаване. Трябва да призная, че бях фен и на кеча, който продължаваше след шоуто, така че от 22,30 до 00,30 бях плътно пред телевизора..

Шоуто комбинираше няколко важни елемента: Талантливи сценаристи, които почти не простееха. Слави все още спазваше ТВ етикета и не се залагаше така патетично за българщината. Добри комици. Гости, голяма част от които биха правили чест на всяко шоу по света. Отлични музиканти, които си гледаха музиката. Смятах Слави за най-големия иноватор в българския телевизионен пазар, най-големият професионалист. Дори харесах албума му „Новите варвари“ и песента „Бедните не могат да скачат“.

Прочетох книгата му (записана от Любен Дилов син) „За стърчането“. Намерих полезни неща за себе си – например това, че ако правиш нещо което си заслужава, заслужава си и да инвестираш сериозно в него. Направо ми действаше като история на успеха по български.

После възходът на Слави продължи, но моето одобрение взе да намалява. Все повече се дразнех на балканските ритми и български хубости, които държеше да демонстрира на всеки чуждестранен гост. На политическите речи. На музикантите, които започнаха много да говорят. На сценаристите, които изпростяха. На Слави, който го удари през просото, и заимпровизира.

Някъде по онова време започна модата на риалити шоутата, първите от които ми бяха доста интересни, включително и тези при Слави. Първите певци, които селектира, бяха страхотни. Къде са те сега?

Две хиляди и пета, ако не се лъжа, беше върха на кариерата му. Слави правеше едновременно Survivor (с оригинален принос към формата), Music Idol (нямам забележки) и шоуто.

След това като че ли нещата взеха да угасват и Слави изневери на себе си. Всъщност дали на себе си е изневерил не знам, но на идеята, че трябва да се инвестира сериозно във всичко, което си заслужава, изневери.  Почти нямаше смислени чужди гости. Реалитита изтъпяха. Остана само вечерта на комиците, която гледах преди всичко заради Краси Радков.

Сега може и да има нещо много интересно, но не го гледам. Не го издържам. Дори и сценаристите не могат да напишат свестни смешки на комиците.

Не успях да издържа цяло предаване от „Добре дошъл в България“.

Горе-долу това е.

Прочети цялата новина

Свързани новини: