БЪЛГАРСКАТА ГРЕШКА НА „ECONOMIST“

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Меродавното списание “Икономист” тези дни направи преглед на ситуацията около конкурентните проекти за газопроводи от Централна Азия до Европа. Анализът излезе с оптимистично заглавие – “Разрушаването на руския газов монопол в Европа вече не е нереално”. В текста колегите определят европейския газопровод “Набуко” като “водещ проект” и изтъкват редица фактори, които му дават предимство пред руския “Южен поток”.

Не съм специалист и не съм се ровил толкова дълбоко в темата, че да мога да кажа дали и доколко всички аргументи в анализа са правилни. Сигурен съм обаче, че поне един от тях е абсолютно погрешен и това ме кара да изпитвам страх, че в случая оптимизмът е леко прибързан. И дано да е само леко – защото като всички нормални хора и аз искам да бъде разбит руският газов монопол, който влече след себе си политически натиск и проблеми.

Става дума за онзи пасаж в текста, който излага накратко българската позиция по въпроса и в който се казва: “България още е разярена от прекъсването на газовите доставки по време на руско-украинския газов конфликт през януари 2009. София иска да намали енергийната зависимост на страната от Русия, а не да я увеличи.” Е, как пък от тези две изречения поне едното не се оказа истина?

Защото всъщност истината е следната. Първо, в България почти никой вече не помни – част от хората просто са забравили, а друга част съзнателно са забравили – случилото се през 2009-та година. А съм забелязал, че като си разярен за нещо, не го забравяш толкова лесно. И обратно – ако си забравил нещо, то няма как да си разярен заради него. Второ – София никога не е казвала, че иска да намали енергийната си зависимост от Русия. Нещо повече, ако се съди по конкретните стъпки, които се предприемат през последните няколко месеца, става съвсем ясно, че официална София всъщност продължава да увеличава тази си зависимост. И го прави с удоволствие, като се имат предвид резултатите от последните разговори на Алексей Милер тук и усмивките, които по този повод раздаде публично българският министър Трайков.  

Ако аналитиците на “Икономист” още живеят с информацията за българската позиция от миналата година, когато премиерът Борисов и финансовият министър Дянков направиха опит да поведат политика на дистанциране от руската енергийна експанзия, време е да се коригират. От лятото насам тази политика вече не е актуална, играта стана друга.

Защото сме божем европейци, управляващите в България наистина не се отказват и няма да се откажат  открито от “Набуко”, но в действителност правят всичко възможно “Южен поток” да се случи преди него и така практически да обезсмислят европейския за сметка на руския проект. Колеги, ако по този въпрос не вярвате на мен, питайте президента Първанов, той всичко ще ви обясни, защото следи работата отблизо.

Така че проявите на оптимизъм по отношение на България в европейския печат са хубаво нещо, но само когато се базират на реалности, иначе водят до опасни самозаблуди.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: