Любимци в новините: постоянни и променливи величини

- Извинете, дъщеря ми май е с бъбречна криза, в кой кабинет трябва да отидем? - питам нервно-притеснено жената зад първото гише, което виждам, влизайки в Пирогов. - 120-ти .

Тъжните новини от света на соул музиката не спират да пристигат. След Solomon Burke, друга голяма душа ни напусна в рамките на една седмица. General Norman Johnson, създателят на фънк-соул групата Chairmen of the Board, почина в сряда на 67-годишна възраст в дома си в Атланта. Тук се разделяме с него, припомняйки си поста ми относно парчето Finder's Keepers на Chairmen of the Board от 21.03.2010.

Rest in Peace & Funk

С риск да пиша пак след сто години, кръщавам тази публикация така.

Искам да потвърдя, че въртележката на живота се върти, без да пита дали някой го е страх. Същото е и с принудителното порастване. Може би е така и с женитбата и с децата. По-опитните в живота от вас сигурно знаят.

Четох в едно списание как децата заминават да учат в чужбина още от гимназията, съвсем осъзнаващи направения избор, и вече "не мечаят, а се стремят". Други пък позират от 12-годишни по стрийт стайл сайтовете.
Мен лично това ме притеснява. Усещам невидим натиск и очаквания, които трябва да се оправдаят едва ли не още с раждането.

Изобщо не мога да разбера какво се юркат всички и защо трябва на всяка цена да са успяли и да са първи. Харесва ми амбицията, но повече ми харесва спокойствието. Това поставя ли ме в губеща позиция?

Benoit Mandelbrot, 1924-2010

A Greek among Romans

(Nassim Taleb)

Mandelbrot worked on a wide range of mathematical problems, including mathematical physics and quantitative finance, but is best known as the father of fractal geometry. Mandelbrot spent most of his career at IBM's Thomas J. Watson Research Center, including as an IBM Fellow. He later became Sterling Professor of Mathematical Sciences at Yale University.

Артър Кларк представя фракталната геометрия на Манделброт:

[video] Arthur C. Clarke presents this unusual documentary on the mathematical discovery of the Mandelbrot Set

Манделброт обяснява, защо не трябва да вярваме на сегашните модели и формулки за финансовите пазари:

[video] Benoit Mandelbrot On Efficient Markets- Financial Times 9.30.09

Блогът за икономика 2010

Случи ми се да участвам в "Уикенд с ТВ7" наскоро. Вчера един от гостите бе Илия Марков, а тази сутрин — Комитата.

Тези две издания на предаването за пореден път показаха различния дневен ред на медиите и реално случващите се проблеми в обществото.

Очакванията ми бяха, че теми, като "Полетът на хеликоптера", "Германската желязна лейди в София", или "Мълчането на медийните агнета" за наградата на журналиста Асен Йорданов ще влезнат в програмата.

Уви. Излъгах се. Наложи ми се да проследя диалога в студиото, в който участват уважавани от мен хора, по теми, като Европейо-пернишкия университет, надхитрянето около Панагюрското съкровище и пр.

Единствената тема, която заслужава внимание — тази, с главен герой, носещ прякор на селскостопанска техника и посочен за цар на подводния свят, бе отразена вяло и почти с нищо не ме обогати инфорационно, подобно на абсолютно синхронното ѝ отразяване във всички възможни медии...

Ако аз можех да влияя върху дневния ред на подобни предавания, със сигурност щях да предложа следните теми:

1. Първо, щях да настоявам да влезе в програмата е наградата на журналиста Асен Йорданов, в контекста на скандалните му разкрития за управляващите, най-вече твърденията му, че България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г., както и разследването му за нелегална фабрика за цигари през 1995, която е била собственост на сегашния премиер. Да не забравяме, че наградата "Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг". Значима тема, нали?
2. Втората тема, която бих задал, е промяната на мярката за неотклонение на "лоялния гражданин" Ал. Петров, в контекста на политическата отговорност за ГЕРБ за провала на основното им пропагандно клише — борбата с лошите и организираната престъпност. Щях да разгледам тази тема и в контекста не само на съд и прокуратура, но щях да обърна внимание и на ролята на следствието. Не на последно място, щях да провокирам гостите да разсъждават по въпроса защо Борисов демонстративно се разграничава и не желае да коментира или да прояви категорична и твърда позиция по казуса "Ал. Петров".
3. Третата тема, която щях със сигурност да включа в програмата, това е хладното посещение на Ангела Меркел в България, която не каза почти нищо обнадеждаващо за управлението, извън протоколните любезности. Дойде, поседя няколко часа и отлетя. Заедно с нея отлетя и надеждата, че ще срещнем безрезервна подкрепа, по пътя към Шенген... Именно протоколни бяха изявите ѝ. Подкрепяла ни Германия, но в усилията ни. Различно е от това, да ни подкрепят ЗА Шенген, нали? Оценката на Германия щяла да бъде "честна и справедлива"... 

Държавното радио днес зададе въпрос на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В предаването “Събота 150” Никола Миладинов пита следното: Възползвам се, г-н Трайков, накрая да ви попитам и за един друг въпрос, който слабо беше отразен в медиите тази седмица. Вие се срещнахте с ядрения физик Георги Котев, който обвинява АЕЦ „Козлодуй“ [...]

Вчера беше събитието „Моят зелен град“, в Южния парк, а организаторите Българското дружество за защита на птиците, Coca Cola и Столична община, медиен партньор им беше в. “Стандарт.
Конкретно се чистеше по протежението на Перловската река.

 

На самото събитие дойдоха много деца и ентусиазмът, с който се метнаха в гумените ботуши и отпрашиха да събират боклуци беше завиден. За около два часа се събраха около 30 големи чувала с боклук. Възможно е да са били и повече.
Боклук имаше… в достатъчни количества, само дето някои от намерените неща ме накараха да се зачудя в душевното здраве на замърсителите. Защо ли? Ами защото сред намерените боклуци имаше:
1. мивка. Фаянсова, беше пльосната до едно от езерата. Кой е дошъл с колата до парка, отишъл е до средата на парка и е решил, че трябва да аранжира мивката при патиците, за мен е мистерия. Факт е, че я изнесохме. Обаче.. мивка… в езеро. Защо?
2. гума от трактор. Съвсем сериозно, съвсем истинска гума от трактор. Зарязана, ей така.
3. предна броня от кола. Небрежно подпряна под един от мостовете.
4. Тухли, играчки, части от колела, бутилки, пластмаси, стъкларии… всичко това беше очаквано и нормално. Това, обаче което ме стресна беше фактът, че едно момченце намери 2 ръчни гранати и патрондаш (със се патроните)!

Не знам какъв болен мозък би изхвърлил оръжия в парк, който е посещаван от деца (или изобщо където и да е), но аз лично много се радвам на бързата реакция на полицията. За около две минути се телепортираха двама униформени и отцепиха района.
Даже не всеки присъстващи разбраха какво се е случило.

Като цяло, инициативата за събитието и резултатите от количеството събран боклук и количеството интерес беше чудесно нещо, всъщност като малко тривия да споделя, че България е една от по-зелените държави, а София, една от по-зелените столици в Европа, което е само повод за гордост, но и стимул да си я запазим тази зеленина и природа и един от начините е да си изхвърляме боклуците (боеприпасите може би не ) точно в кофите, а не около, под, зад и пред тях. Защото на всеки му се случва и му се налага да ходи по тези улици и мисля, че на всеки ще му е по-приятно ако не гледа търкалящите се пластмаси.

Причината да пиша този текст обаче е да споделя просто какво точно се изхвърля по паркове и градински и че гранатите може и да бяха две, но пластмасовите бутилки от безалкохолни сигурно напълниха 3 чувала без много зор.

Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: "Моят зелен град", Южен парк, боклуци, екология, екореакция, оръжия, почистване, софия

Оказва се, че Царството все пак е участвало с военни сили срещу СССР през ВСВ. България изпраща не само санитарен влак, но и охрана за него. Неоспорим исторически факт е присъствието на български части на окупираната от Германия руска и украинска територия. Завръщането на санитарен влак № 1 Попаднах на молебен пред паметника “Кръстещата се”, [...]

              Според журналисти, присъствали на вчерашния конгрес на БСП, най-впечатляваща е била речта на пловдивския областен лидер на партията Георги Гергов. Негов...

Ето тук живее Грандоманията, а отсреща през пътя - Глупостта. Добри съседки, макар по характер да не си приличат: Глупостта - весела и бъбрива, Грандоманията - мрачна и неразговорчива. Но се спогаждат.
Притичва веднъж Глупостта при Грандоманията:
-Ах, съседке, голяма радост ме споходи! Колко години оборът тече, добитъкът боледува, а вчера покривът падна, преби добитъка и така наведнъж от две беди се отървах.
-Мда! - съгласява се Грандоманията. - Случва се ...
-Ще ми се, - продължава Глупостта - да отбележа това събитие. Гости ли да поканя, какво?! Само че кого да поканя, посъветвай ме!
-Какво има да избираш, - отвръща Грандоманията - всички кани. Иначе току-виж си помислили, че си бедна!
-Не е ли много всички? - усъмнява се Глупостта. - Ще трябва всичко да продам, всичко от къщи да изнеса, за да нахраня толкова народ ...
-Така направи, - наставлява я Грандоманията - нека знаят.
Продала Глупостта всичко, което има, поканила гости. Пирували, напирували се и като си тръгнали гостите, останала Глупостта в пуст дом. Глава няма къде да положи. А на всичкото отгоре и Грандоманията засегната:
-Добре те посъветвах, - казва - но в свой ущърб! Сега всички за теб говорят, а мен никой не ме забелязва. Не знам какво да правя. Ще ме посъветваш ли?
-А ти си подпали къщата - съветва я Глупостта. - На пожара всички ще се съберат.
Така и направила Грандоманията - подпалила си къщата.
Събрал се народ. Гледат Грандоманията, сочат я с пръст. А тя доволна, така си вирнала носа, че с пожарна стълба не можеш да го достигнеш.
Но радостта и не траяла дълго. Къщата изгоряла, народът се разотишъл и останала Грандоманията насред празната улица. Постояла, постояла, няма къде да се дене и почукала у Глупостта:
-Приеми ме, съседке. Нямам вече къде да живея.
-Влез! - кани я Глупостта. - И остани. Жалко само, че няма с какво да те почерпя! Опразни ми се къщата, нищо не остана.
-Няма значение - отвръща Грандоманията. - Като е празна - празна. Ти само с вида си не го показвай.
И оттогава живеят заедно. Крачка не правят една без друга. Където е Глупостта, там задължително е и Грандоманията. А където е Грандоманията - задължително Глупостта.

Феликс Кривин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Тази сутрин участвах в предаването „Уикенд с TV7“, посветено най-общо на борбата с престъпността и събитията около РЗС, Яне Янев и Алексей Петров.

Твърде широки теми, с много гънки, където се крият какви ли не паразити, така че времето и теоретично нямаше как да ни стигне.

Първият видим факт е, че „октоподът“ (с осем крака) на Алексей Петров се превърна в трипод (митично трикрако чудовище, или триножник).

Това ми навява спомени за опитите за осъждане на комунистическия режим в България, когато кръгът на виновниците беше сведен до Тодор Живков и „обкръжението му“ – Милко Балев и Гриша Филипов. Това вероятно означава, че и правораздаването е на същото ниво, като през 1990-та година. Целият репресивен апарат, престъпната организация БКП и ордите доносници излязоха сухи от водата.

То е ясно, че триподът е митичен. Още през февруари, когато беше шумната акция с ареста на тракториста Петров се видя че тая работа няма да е лесна. Трагедията преля във фарс.

Арестува се един „опасен човек“ (според посланик Уорлик), а той чака облечен по дънки и тениска. Очевидна демонстрация на:

• осведоменост, т.е. от МВР информацията тече като река, а се подслушва за 100 милиона на година. За чия сметка и кой ползва информацията?

• компрометиране на доказателства. Той не е забравил да се облече, обаче дали е забравил да укрие най-големите доказателства срещу себе си? Дали е имало някакво вътрешно разследване по темата? Имаше там една агенция за национална сигурност...

• не просто осведоменост, а връзки и хора на най-високите места. Защото ако разтълкуваме този цитат:

Никой от полицаите не е знаел предварително кой трябва да арестува, за да не изтече информация. Достъп до нея са имали само ръководството на МВР, прокуратурата и ДАНС. "Не знаехме кой ще трябва да заключим. Преди да влезем в къщите, ни дадоха папки с имена и малко информация. Нямахме право дори по телефона да говорим. Въпреки това обаче Алексей Петров ни чакаше по дънки", коментираха след акцията униформени.

– то това на практика означава, че информацията е изтекла не от тези, които са чели папките точно преди да влязат в къщите на заподозряните, а от тези, които са писали или поне са слагали листовете в папките. (доста тесен и лесно проверяем кръг!)

В ситуация, в която министерството с най-голям бюджет, при това увеличаващ се (!), има пари за подслушване, но няма пари за принтерна хартия и за елементарни условия на труд на полицаите, има най-много полицаи на глава от населението в ЕС, но на места в провинцията върлува кокошкарски бандитизъм в особено тежки размери, защото на няколко села се пада по един полицай, изводите могат да бъдат само еднозначни:

– Необходима е много спешна реформа в МВР. Без реформа, ако ще и двойно да им се вдигне бюджета, ефектът ще е същият;

– Необходимо е да се понесе политическа отговорност. Ясно е, че за работата на МВР отговаря ресорният министър, а за ресорният министър отговаря премиерът. Лично мен ме интересува, този огромен десетмесечен ресурс, който се хвърли в посока на борба с организираната престъпност, кой ще оправдае ниската ефективност на употребата му. Кой ще напише извинителната бележка?

Сега, очевидно е, че премиерът не си пада много по носене на отговорност солидарно с министрите си. Новоназначеният здравен министър например, не беше удостоен с честта да бъде представен лично от премиера, който лично посочи кандидатурата му.  Тъжна работа. Министърът очевидно вече е пътник, щом като Бойко Борисов не се появи на първата му пресконференция, едва ли ще се появи и на последната.

Но аз се отплеснах.

Борбата с престъпността директно е свързана с възможността на българската държава да доставя справедливост на гражданите си. А дефицитът на справедливост, както си беше, така си и остана голям.

За да сме честни, трябва да се каже, че всички власти участват съвместно в борбата с престъпността. Парламентът пише закони, полицията и прокуратурата бдят за спазването им, а съдът въздава справедливи наказания. Или поне така трябва да работи системата.

Парламентът, все пак е най-контролираната от гражданите институция, така че там поне веднъж на 4 години се чува нашето мнение, така че искам да отсипя сега на съда и прокуратурата.

Съдиите и прокурорите се ползват с имунитет. Проблемът е там, че употребяват имунитета си по начин, по който едно 5 годишно детенце би постъпило, ако му кажат, че баба му няма да му се кара ако бърка в килера със сладкото. Репутацията и морала, които трябва да са основен личен капитал на всеки прокурор и съдия, в момента са нещо като дребни монети, с които магистратите си плащат паркинга.

То малко ли куриозни скандали се случиха само през последните 1-2 години, свързани с прокурори и съдии. То не беше чалга-клуб в съда, който сигнализира със закачени бикини на вратата, че е отворен, то не беше прокурорка, която тъпче с шоколадови бонбони бандит, за да го отърве от ареста (чрез хипергликемичен шок, тя и от медицина разбирала), то не бяха крайно нуждаещи се деца на магистрати, които получават парцели на първа линия до морето, или пък детенцето на скандален прокурор, което живее в копие на Белия дом някъде между Панчарево и Бистрица.

Очевадно очевиден факт е, че единствената знакова присъда в България е по делото „Борилски“, където френският посланик Етиен дьо Понсен буквално на ръба на дипломатическия протокол мотивира съда да си свърши работата. Точно както по османско време чуждите консули са се застъпвали за раята.

Типично по български, се отблагодарихме на посланика със заплахи.

Къде се вижда надеждата – трябва, на всяка цена да се дава правдива и пълна информация на обществото за това, което се случва в борбата с престъпността в България. Хеликоптерните акции не могат да бъдат използвани като доказателства в съда, тяхното значение е чисто медийно. Едно дълбоко надничане тип „Биг Брадър“ в душата на България, което да покаже съществуването на богата и влиятелна прослойка хора в България, която на практика се ползва с екстериториалност срещу пълнене на куфарчета. Защо например, нито една телевизия не намери пари през последните 20 години да поснима от въздуха имоти и да ги сравни със съответните скици и проекти в общината, а трябва МВР да се прави на медия? Още повече, че очакваме изпълнение на конкретни обещания за събаряне на незаконни строежи.

И всъщност, защо ако прокурори и съдии се ползват с този сериозен имунитет, те да не носят политическа отговорност, т.е. да бъдат избирани от гласоподавателите? Тогава ще им научим биографиите, ще им разнищваме казусите и всеки, който е решил да става съдия или прокурор още от студентската скамейка ще знае, че всяко негово решение ще бъде гледано под лупа чак до пенсия. Тогава ми е интересно колко от тях ще афишират връзките си с бандити или ще строят мегаломански постройки по златните местенца на България. Най-вече като знаеш кой ти е работодател (гласоподавателят, а не Красю черничкия), ще си оправиш приоритетите.

Те и триподите могат да бъдат опасни.

За Янето май ще ви пиша следващия път.

Не се боя от съд, но давам само цитати, защото те са по яснопоказващи от всеки автор (дори моя милост) за коя Мара иде реч, айде да го кажа директно - за кои Недялковци, Димитъри и куп финансови министри, вкл. и един Симеон, иде реч, че послъгват. Нас, данъкоплатците, ни послъгват:

Зародишът на скандала между Недялков и журналиста се крие в оспорен хонорар. Недялков твърди, че през есента на 2008 г. е платил 40 000 лв. хонорари на Кеворкян за двете му книги „Тайните дневници”. Двамата обаче не подписали договор и парите били дадени на Кеворкян на ръка. Впоследствие обаче известният журналист отрича да е получавал хонорари и пуска жалба в прокуратурата и ГДБОП, че издателство „Милениум” е отпечатало книгите без сключен договор за това.

Източник:
Сайтът "Разкрития. ком"

Държавата е поела ангажимента към пенсионерите, децата, военните, полицаите и държавните служители. Това значи, че държавата плаща здравните вноски на близо 4 милиона души. Само че държавата пише правила, които не спазва. И не превежда цялата сума. Така се оказваме без пари. Средствата, които не се превеждат, се изписват на книга и се водят към фискалния резерв"

Източник:
д-р Константин Тренчев
интервю във в."Уикенд", бр. 42 (362) от 16-22.Х.2010

Мъглата е неделима част от тайнствената атмосфера на гората. Тя е есенцията, която търся, тръгна ли натам.

Ядреният експерт Георги Котев обяви в телевизионното предаване на Нова телевизия “Станция нова”, че начело на българската енергийна мафия се намират бившият енергиен министър Румен Овчаров и настоящият президент Георги Първанов. След като Котев беше приет миналата седмица от министъра на икономиката , енергетиката и туризма Трайчо Трайков, българските медии единодушно цензурираха този факт. Нямаше [...]

Google доста редовно ни изненадва с интересни кампании и идеи. Този път компанията подарява нещо много ценно – вдъхновение. В The Creative Internet са събрани повече от 100 наистина зареждащи кампании и идеи, които показват пълната сила на творчеството. Във фокуса попада и новооткритата свобода тези творчески идеи да вдъхновят целия свят, благодарение на Интернет.

Документът представя кампании от всички сфери: звук, видео, визуални изкуства, технологии, политика, спорт, литература, история, реклама, пърформанси от реалния и виртуалния свят. Голяма част от тях са добре познати, защото творческите решения винаги печелят популярност. Други виждам за първи път и точно в това е ценното – да откриеш нови креативни идеи. Винаги съм смятала, че за да увеличиш творческия си потенциал, трябва да видиш какво правят другите. Е, разглеждането на “музея на креативността” The Creative Internet бяха най-ползотворно прекараните ми 2 часа този уикенд! Препоръчвам горещо да си отделите малко време и да разгледате галерията. А аз трябва да благодаря на Борис Луканов, от когото научих за проекта.

Още по темата:

1. PleaseRobMe или за параноята в Интернет-времена
2. Мобилен интернет в България – защото искаме да знаем
3. Специално за егоцентрици