Европа в пенсия

Покрай боричкащия се октопод, хвърлящ мастилени облаци с органите си (лудите Янета) във водата и вицепремиерът със скромни за България, но големи за редовия гражданин далаверки, не се забелязват много тектоничните промени, които тресат Европа.

Знаете ли например разликата между двете десетлетки – „Европа 2020“ и „Лисабонската страгегия“ ?

Лисабонската стратегия (2000-2010) си поставя за цел:

• Иновациите като основа на икономиката;
• Икономика на знанието и образованието;
• Социално и икономическо обновление.

Конкурентноспособността е единственото средство на една отворена пазарна икономика да преуспява (иначе изтича капитал) и в този смисъл целите са логични и смислени за началото на 21-ви век. Постигането им би довело до удължаване на живота и стабилността на ЕС.

Но, стратегията се провали, ЕС не е най-конкурентната икономика в света, само отчасти е базирана върху иновации, знание и образование (учените продължават да емигрират в САЩ), а социалното и икономическото обновление потънаха в икономическата криза, от която най-вероятно ще се изплува след САЩ и много след Китай, Индия и Бразилия.

Програмата „Европа 2020“ (2010-2020) демонстрира, че ЕС се отказва от идеите за световно лидерство и се ориентира само към ограничаване на щетите:

• да се намали безработицата;
• 3% от бюджета да отива за научна дейност (в България сме в авангарда. Майтап бе, майтап);
• намаляване на емисиите на парникови газове;
• увеличаване на процента завършили училище;
• намаляване на бедността;

От петте мерки само увеличаването на бюджета за научна дейност може да повиши конкурентноспособността на икономиката, и то само ако има изградена инфраструктурата на икономиката на знанието и достатъчно либерален пазар на интелектуални продукти, с радикална реформа в областта на авторското право.

Конкурентноспособността на европейската икономика е и в пряка зависимост от качеството на работната сила. Европа има застаряващо население с ниска раждаемост. Това означава, че пенсионерите харчат много, а младите печелят малко и ако има натрупване, то е минимално. Има два изхода от тази ситуация - увеличаване на раждаемостта (без премахване на задължителното солидарно пенсионно осигуряване няма как да се случи) или привличане на имигранти.

Имигранти, обаче, могат да бъдат устойчиво привличани само от държави с голям прираст. Страните от Източна Европа извън ЕС са в по-лошо демографско състояние и от ЕС, а източници на имигранти близо до Европа са само мюсюлмански държави, така че интеграционната политика на Европа придобива важност на живот и смърт.

Но, интегрирането на нови държави е извън дневния ред в момента. Двете посоки, в които ЕС можеше да се разширява - Турция и Украйна, са блокирани, и то задълго (по различни причини, наистина). Западните балкани (Албания, Босна, ЧГ, Хърватско и Македония) са скромни дори като утешителна награда, а и само ще влошат показателите на съюза когато влязат в него.

Можем ли тогава да интегрираме нови граждани?

Нито вътрешните ресурси (ромите), нито външните (мюсюлманските имигранти) могат да бъдат оползотворени правилно. ЕС просто не може вече да интегрира неевропейско население, а и не желае (Меркел). Липсва му културна привлекателност (расизъм, субсидирана официозна култура, пасивност). Отделно, и Турция тропа на вратата, но вече с много големи претенции. Моторите на ЕС (Сарко+Меркел) вече обявиха, че не могат да интегрират тези общности и вместо в интеграция ще инвестират в стени, с които да се изолират от тях.

Стените обаче имат сериозни недостатъци. Вътрешните стени в ЕС ще доведат до разпадане на съюза чрез лишаването му от главното му конкурентно предимство като единно пространство, а външните няма да издържат на огромния натиск отвън и на огромния дефицит отвътре. Съдбата на всички стени в историята - от Китайската до Берлинската, е една и съща.

Така че, прогнозата е лоша. Летална. Освен ако ЕС не предприеме НАИСТИНА РАДИКАЛНИ реформи, за да запази културата си (единствен устойчив начин си остава драстичното увеличаване на раждаемостта). Досегашните опити за реформиране на ЕС са толкова мъчителни и половинчати (Конституция, Лисабонски договор), че много надежда не виждам.

Европейският пенсионер ще заложи жилището си срещу пенсия и след смъртта си ще бъде наследен от по-жизнен съсед. Бог да го прости.

Прочети цялата новина

Свързани новини: