ДА СИ ПРИЩИПЕШ ЕЗИКА С ВРАТАТА

• В момента премиерът Борисов не е в положение да избира политически подходи и тактики, той е принуден да стреля едновременно по всичко, което мърда в държавата, а муниции в патрондаша си няма 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

За простите действия понякога се изисква особен талант. Мнозина смятат например, че да се прискрипеш на вратата е твърде лесно. И наистина, има хора, на които им идва отръки. Една сутрин, в бурното време на пубертета, мой приятел, сега небезизвестен пловдивски гражданин, се прибра с огромна жълто-синьо-зелено-лилава смучка от дясно на врата си. Майка му, която тъкмо тръгваше на работа, го видя и загрижено попита какво е станало. Пък той невъзмутимо отговори – ами, прискрипах се на вратата.

Не всички обаче го могат, питайте хората, които цял живот опитват да си прищипят  дори само пръстите и все не успяват – от страх ги дърпат в последния момент или пък просто не полагат достатъчно творчески усилия. Също като управлението на ГЕРБ. Доскоро то сякаш изглеждаше като някой, който все се опитва да си заклещи пръста, но не успява. Имам предвид, че колкото и нелепи неща да вършеше през последните петнадесет месеца в управлението, рейтингът му се държеше като пубертет, попаднал в женската баня – сочеше неизменно нагоре. През последните дни обаче това впечатление, в резултат от натрупване на поредица събития, започна да се размива:

- синдикати и работници недоволстват от увеличението на осигурителната вноска и намеренията за увеличение на пенсионния стаж, възрастта за пенсиониране или и двете;

- Българският лекарски съюз, който твърди, че говори и от името на целокупния български пациент, макар да не е съвсем така, скъса – буквално скъса – постигнатото неотдавна споразумение с правителството и се закани този път да не спира лекарската стачка, независимо от всичко;

- университетите настояват, че без да им се налеят още няколко десетки милиона лева, няма как да обучат подопечните си. Друг е въпросът, че през тази година те са приели 16 хиляди студенти повече от миналата, въпреки ранното предупреждение да не разчитат на по-голям бюджет;

- покрай дефектните тръби за АЕЦ “Козлодуй” и въпросът как става така, че ги купуваме от руснаците с гаранционен срок 2 години, а българският законен срок за тяхната профилактика е 4 години, част от бизнеса на енергийната мафия започна да се показва на светло, което винаги е опасно за управляващите, които и да са те. На всичкото отгоре покрай този скандал ще пострадат временно и приходите в хазната от износ на електроенергия;

- българският съд призна единия милион евро от “Цанков камък” на Ахмед Доган за законен и нарече лидера на ДПС “невинен” по обвинението за конфликт на интереси. В същото време пусна от панделата Алексей Петров, който чрез палето си Янев обвини вътрешния министър Цветанов в незаконни доходи и конфликт на интереси;

- Цветанов пък започна да се обяснява, с което създаде впечатление в обществото, че в цялата работа наистина има нещо необяснимо;

- тази драма позволи на президента Георги Първанов да застане в ролята на морален съдник и да каже, че очаква от ГЕРБ конкретни отговори на моралните укори от последните дни. Сякаш той самият е образец в това отношение и е отговорил поне на половината морални и други укори, засипали го през последните години;

- Първанов обаче е мек с правителството, защото неговото не се губи – той има полза кабинетът едновременно да се клати, но и да изкара мандата си поне докато договорите с руснаците за строителството на АЕЦ “Белене” и газопровода “Южен поток” навлязат в наистина необратима фаза. А това може да се случи доста скоро, ако се съди от заглавията в московската преса, че Русия пак е изработила България при последните преговори на Алексей Милер в София;

- единственият политически предвидим и, от европейска гледна точка, приемлив съюзник на ГЕРБ – Синята коалиция, заяви по този повод, че управляващите трябва да въведат фискален борд, което означава – да харчат само толкова, колкото имат в наличност, без да увеличават данъчните тегоби и задължително трябва да прекратят българското участие в руските мегаломански проекти;

- Синята коалиция удари управлението право в сърцето, като каза също, че предложеният от финансовото министерство бюджет за следващата година е неприемлив, защото запазва статуквото от времето на тройната коалиция и означава отказ от политиката на реформи;

- в същото време, по едно или друго стечение на обстоятелствата, управляващите са вкарани и в един дебат, който нито искат да водят, нито знаят как и защо да водят, нито реално сега му е времето – дебата за евентуалното провеждане на референдум по отношение на евентуалното бъдещо членство на Турция в Европейския съюз.

И това са само по-едрите събития от последната седмица, граждани, по-дребните даже не ги споменавам. Съгласете се все пак, че дори да сте в ролята на чутовния фолклорен герой Бойко Борисов, трудно ще се справите, ако по такъв начин всичко ви се струпа изведнъж на главата. Да, наистина, мъдрият писател Хемингуей дава практически съвет как най-правилно се действа в подобна ситуация. Една нощ, когато негов богат приятел китаец неочаквано му изпратил за подарък три красиви китайки едновременно, той самоотвержено уважил и трите. Но, както сам свидетелства, трите една по една, не и трите едновременно. Ако беше опитал едновременно, със сигурност нямаше да успее и славата му на мъжкар щеше да пострада.
Само че бат` Бойко не е в положение да избира. Нито има време да мисли и да търси съвети от сведущи писатели. В момента той е принуден да стреля едновременно по всичко, което мърда в държавата, а муниции в патрондаша си няма и “помощ отнийде взорът не види”. С други думи – прав е Иван Костов, който онзи ден на въпрос дали очаква все пак правителството да изкара пълния си мандат, отговори, че “при това положение ние не можем да правим далечни прогнози”.

Закономерно е да се попитаме дали Борисов изобщо имаше муниции в патрондаша си още преди повече от година, когато дойде на власт. Ами попитайте се, аз знам отговора и съм го казал още тогава. А сега не ми се навлиза в критика на чистия разум, онзи чист до бяло разум, свързан с електоралното поведение на българина, с готовността му да се поддава на манипулации, с нагласата му да очаква всички бъдещи управници да са по-умни, по-честни, по-подготвени и по-загрижени за самия него от самия него. И когато се окаже, че не е така, а то винаги се оказва, да ругае тежката си съдба и да се тюхка как не случихме на политици.

Още древните гърци са били наясно, че политиците не падат от тавана като хлебарки в супата, а се избират измежду същия този народ, който, като ги ругае после, всъщност ругае себе си, че е недостатъчно умен, не достатъчно честен, не достатъчно подготвен за предизвикателствата на живота и недостатъчно загрижен за собствената си съдба. Ама гърците са измислили демокрацията, затова го знаят, пък на нас демокрацията ни падна отнякъде си в лапите и тъй като не сме я изстрадали, много ни се ще да я удушим и стъпчем, вместо да я разберем и ползваме по предназначение. Така де, то за такова ползване се искат не само някои качества, а и постоянни усилия, пък аз `що да копам, като мо`ем и да не копам.

Закономерно е също да се попитаме защо и как изведнъж, след като съдбата досега някак закриляше Бойко Борисов и му даваше възможност да се измъква дори от тежки ситуации, но случващи се една по една, сега изведнъж му струпа едновременно толкова грозни китайки като подарък. Този въпрос има няколко отговора.

Първо, още с идването си на власт правителството каза, че ще разчисти Авгиевите обори, без да познава дълбочината на натрупаното в тях и да отчита нетърпимата степен на воня, която те разнасят. Тоест, управляващите направиха големи заявки за едновременни промени в много, прекалено широк кръг проблеми, а не си поставиха истински приоритети за действия последователни и разчетени във времето.

Второ, въпреки че постоянно декларираха обратното, управляващите нямаха и нямат херкулесовите сили и експертния капацитет на полубогове, за да се справят с купчините отпадъци в държавата. Когато това им се напомняше, те се подиграваха с пророците и се биеха в гърдите.

Трето, те нямаха и продължават да нямат стабилната опора на една ясна политическа идеология, която да бъде не само морален ориентир за действията и поведението им, но и съвсем естествено да им предостави готови стандартни инструменти за обществено действие, инструменти, каквито хората в нормалните държави са изработили и ползват от десетилетия, ако не и от столетия. Само да напомня, че, обратно на положението в другите изкуства,  стандартните, схематичните решения в изкуството на управлението често са за предпочитане, защото са по-ефективни.

Четвърто, Борисов и ГЕРБ очевидно не отчетоха вътрешната съпротива, която ще срещнат в самите системи, които се надяват да реформират, както и твърде малката външна подкрепа, която ще получат от страна на гражданското общество по пътя към реформите. Така е, защото истинско гражданско общество на практика в България няма, а ГЕРБ и лично Борисов са един от факторите, допринесли за неговата липса през последните години. И също защото страната ни е малка, та тук хората се чувстват разкъсани между позицията си на граждани, които искат реформи и позицията си на граждани, които пряко ще загубят пари или работно място поради реформите. Познайте от три пъти кой интерес надделява.

Пето, явно управляващите нямат хал хабер от малко парадоксалния на пръв поглед, но иначе напълно естествен управленски принцип, че когато реформите в дадена сфера са успешни, това не означава непременно, че те ще повлияят положително и на реформите в другите сфери. Но когато в една са неуспешни, задължително повличат неуспехи и в много други.

Шесто, те не отчетоха – или поне са склонни през цялото време да омаловажават -влиянието на съществен външен фактор като руските интереси в България и тяхното въздействие с различни лостове върху цялостния български политически и икономически живот.

Седмо – продължават да се отнасят високомерно към единствените си реални съюзници в дясно, но това изглежда нормална реакция с оглед всичко, казано дотук.

Осмото и останалите няма да ги кажа, граждани, защото от ГЕРБ не ми плащат, за да им бъда  политически анализатор. Казаното дотук го дължа само на вас, за да не се изненадате после, когато след лошите времена в държавата настъпят още по-лоши. И защото колкото и да ми се иска да бъда оптимист, не съм се научил още да си прищипвам езика с вратата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: