Мобилектро

Веднъж на някакъв пазар в село по северното Черноморие, един от продавачите приближи към мен и мой приятел и ни каза, че колата ни е идеална за извършване на обири. И като видя глуповатите ни усмивки реши да поясни: “Хич не ви чух, бе момчета.” Колата беше Приус - автомобил с хибриден двигател, който може да се задвижва с бензин и с електричество. В този момент се движеше с електричество.

–––

Те не вибрират, не миришат на бензин, нито отделят газове. Тихи са. Доскоро бяха предимно атракция в парковете на западна Европа или ексцентрична гъзария на холивудски звезди поддържащи имидж на социално осъзнати. За нас, обикновените софийски представители на трудовата интелигенция, те бяха чисто и просто фантастика - нито повече, нито по-малко от Айрънмен, да кажем. Защото какво по-утопично от това да станеш в ранна майска утрин, да излезеш на улицата и въпреки задръстването да вдишаш чистия планински въздух, който идва от Витоша, да чуеш чуруликането на птичките, виковете на децата и виковете на тези, които ги правят.

–––

Всъщност аз лично с изненада открих, че тази фантастична картинка е направена по скица от далечното вече начало на миналия век. Първите комерсиализирани електрически автомобили са произведени от Electric Carriage and Wagon Company през 1897 година и са служили за таксита в Ню Йорк. Някъде около 1910-20 година електрическите коли са в тотален разцвет - 38 процента от автомиобилите в САЩ са  електрически и само 22 - с бензинови двигатели (ако се чудиш къде са останалите 40 процента - по това време все още се използват и парни двигатели). Сто години по-късно електрическата кола скромно и тихо, без излишен шум и вибрации (и без миризма, както стана ясно) отново се промъква към първите места, като съвсем скоро се очаква дори да стартира от пол позишън, ако ми позволиш тази леко несръчна алегорийка.

–––

Въпросът “как така технология, която още тогава е имала повече предимства, отколкото недостатъци, е останала забравена толкова задълго” е тема на друг текст - ще го оставя на любителите на конспиративни теории или на обикновените хейтъри-разбирачи. В този текст аз се опитвам да споделя въодушевлението си от триумфалното завръщане на колите с батерии. Най-малкото защото бензинът, както знаем, свършва.

–––

Завръщането наистина е триумфално - Нисан пускат модела Лийф - първият изцяло електрически масов автомобил - до края на годината. Следващата година идват модели на Пежо и Рено, като дори се очаква всички те да тръгнат безмълвно и по нашите улици. Наскоро софиянци гледаха наживо и Тесла Роудстър, а всички големи производители на автомобили са включили в списъка си и по няколко електрически модела (дори и германските). Няма да говоря за цифрите, които специалистите са извадили за понижението на емисии след преминаването от бензинови към електрически автомобили, това вече не е модерно. Ще спомена само едно друго число - 15 милиарда щатски долара. Точно толкова инвестиции в развитие на електрическата автомобилна индустрия е обявило правителството на Китай. А както знаем китайците разбират от тези неща.

–––

Ако си склонен към подобен род размишления вероятно вече си казваш “и какво нали електричеството, нужно за зареждането на батерията, също идва от някъде”. И ще трябва да си изкривя грозно душата, ако ти кажа, че не си прав. Електрическите коли не са най-доброто решение изобщо - те са просто по-доброто решение в този момент, при сегашните обстоятелства. Като се вземе предвид обаче все по-масовото навлизане на алтернативни източници на енергия, моментът, в който ще имаме автомобили с нулеви емисии в абсолютни стойности приближава като парния локомотив във филма на братята Люмиер (да уточня още веднъж - без пушека, вибрациите и миризмата).

–––

автор Веселин Трандов за Една седмица в София

Прочети цялата новина

Свързани новини: