Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
European Freeze Flashmob - Sofia 23-ти октомври 2010, София
Този пост е писан в тоалетната…
Няма нищо по-уединяващо, отпускащо и забавно от това да се окупираш с лаптоп вътре и да драснеш нещо, което ще бъде прочетено от хиляди хора. Някои от тях може би също ще го прочетат именно там, в тоалетната.
Във Великобритания средностатическата жена прекарва сумарно половин година от живота си в тоалетната. И тук идва изненадата – средностатическият мъж прекарва цели три години там!!!
Е, струва ли си да губите това ценно време, при условие, че можете да се образовате, да научите новините за деня, да прочетете нещо забавно или просто да си чатите с жена си, докато тя е в другата стая… примерно
Лаптопът е безплатна и несвършваща (доколкото батерията позволява, разбира се) алтернатива на тоалетната хартия с вицове и судоку:
Тази вечер излязохме с приятели. Покрай Вики не ни се беше случвало от много време насам. От един момент (към третата бира) нататък темата ни бе само за тоалетните, затова съм и толкова инспириран от тях. Добавих още една тоалетно-ориентирана анкета експериментално – в случай, че експериментът е успешен, редовните читатели занапред ще могат да отговарят на различна анкета всеки път, когато посетят блога ни.
За финал, предлагам топ-3 от кенеф-вицовете на вечерта:
Виц 1:
Мъж влиза в обществена тоалетна и вижда голям надпис върху плочките пред него: „Погледни наляво!“
Поглежда наляво и вижда друг подобен надпис: „Погледни надясно!“
Поглежда надясно и отново вижда надпис: „Погледни нагоре!“
Поглежда към тавана, а там – надпис: „Погледни зад теб!“
Обръща се и вижда надпис на вратата: „Пикай, бе, стига си се оглеждал!!!“
Виц 2:
Седят двама в тоалетната на един ресторант и се мъчат от ужасен запек… Ама запек да видите! От двете съседни клетки се чувало неистово напъване, ту в хармония, ту със състезателен характер:
- Ъъъъъъ-ъъъ-ъъъ….
- Пъъ-ъ-ъъъх…. Ъ-ъъъъ….
- ЪЪЪЪЪЪЪ…….
- Ъ-Ъ-Ъ-Ъъъъъъ….
- Аппп… ъъъъъъъъъъ!
В един момент от едната тоалетна се чуло само едно кратко: „пльок!“
- Ееех, блазе ти!
- Какво „блазе ти!“, от напъване часовникът ми падна вътре…
Виц 3:
Един човек си пътувал с трамвай No. 7 и малко преди НДК така го свил стомахът, че още на следващата спирка скочил от трамвая почти в движение, след което на бегом, с прибежки и припълзявания се добрал по най-бързия начин до най-близката обществена тоалетна в небезизвестният подлез на Националния дворец на културата. Изстрелял „залпа“ на секундата и се облегнал облекчен. В този момент чул мъжки глас от съседната кабинка:
- Еееееей! Здрасти!
- Ъ… здрасти…
- Как си, как я караш?
- Ох, добре съм вече, много бях на зор…
- Така ли? А къде ще ходиш сега?
- Ами тъкмо бях в трамвая и щях да ходя към Централна гара, ама много ме заболя стомахът и… слязох по спешност.
- И какви са ти плановете отсега нататък?
- Ами излизам оттук, връщам се на спирката и ще си хвана друг трамвай, оттам се мятам на влака и се прибирам в Aлдомировци.
- Е, не се излагай, какво ще правиш там?
- Как какво? Аз съм си оттам… днес бях в София по работа за малко…
- Какво ще кажеш да се видим след малко?
- Ами… не знам, аз не те познавам…
- Всъщност, имам още по-добра идея – какво ще кажеш да те заведа на вечеря довечера?
- Не знам, човек, казах ти, не те познавам! Не съм те виждал, дето има една приказка… Ама какво пък… Съгласен съм!
- Чудесно! Хайде, до довечера тогава… аз сега ще затварям, че един идиот тук до мен си мисли, че питам него и през цялото време ми отговаря…
* * *
А кой е Вашият най-добър WC-виц?
- О, не!!!
- Какво?
- Вратата се затръшна. И тъпото нещо е електронно. Трябва да изчакаме токът да дойде. Не можем да излезем!!
- Голяма работа, седни, изпуши една цигара, гледай каква хубава нощ е. Представи си, че не сме в града и виждахме звезди. Направо идилия.
- Луда ли си? Ами ако завали? Ами ако цяла нощ не дойде тока? Ние сме на покрива на блок. Ами ако почне буря и ни удари гръмотевица.
- Ами ако се разбие самолет и ни падне на главите, ами ако се срути блокът? Ами ако ей сега се гътнеш или получиш сърдечен удар.
- Много смешно.
- Ами смешно е. Няма ток от три минути и ти се паникьосваш. Откакто те познавам, все си паника, все нещо не е наред, все се оплакваш.
- Всеки си има проблеми и винаги нещо се случва.
- Да, ама сам решаваш как ще реагираш на тия проблеми. Я ми кажи, от колко години сме съседи.
- 4, 5, някъде толкова.
- Така, за пет години виждал ли си ме през деня.
- Ъъъ, това какво общо има?
- Има, такова, кажи ми. Виждал ли си ме през деня, до магазина, да излизам, да се прибирам.
- Сигурно съм те виждал, де да те знам. Баси, как го друсна. Уф, ще преместиш ли цигарата, че дими към мен. Сега като каза… не се сещам да съм те виждал през деня. Все вечер… и много рано сутрин, 2, 3. Ама че странно.
- Ух, че си ми наблюдателничък и ти. А живееш в съседния апартамент. После хората се чудят как така милите им съседи били серийни убийци.
- Добре де, каква е целта на въпроса ти, стига се подиграва.
- Ами аз не мога да излизам на слънце. Алергична съм. Силно. Става ми зле, не виждам, кожата ми става на мехури. Дори в силно облачни дни ми е трудно, камо ли слънчев ден. И съм така откакто навърших 8. Лекарите така и не разбраха защо. Просто изведнъж пуф, детето вампиряса и само вкъщи си седи и плаче от светлото. Нашите колко се мъчиха, колко се мориха. Домашно училище, после дистанционно висше, после работа само нощно време. Пък аз свикнах за нула време. Ей го, пътувам, излизам, виждам се с хора, работя си, имам си котка, имам си приятелка. Животът си върви. Роднините колко вой вдигнаха за мен горката, колко съм зле, пък аз така и не разбрах защо те жалят живота ми, който аз живея и си го харесвам. Та така, разбираш ли?
- Това… искаш да кажеш. Ама вярно ли… леле. Ъ-ъ-ъ.
- Стига, че засрами Стайнбек какъвто си речовит.
- Абе казваш… като животът ти дава лимони, направи си лимонада ли?
- Бе ти нормален ли си? Каква шибана лимонада? Казвам ти… вземи се стегни, като мрънкаш за всеки един проблем, не изчезват. Жив ли си? Жив си. Ще умреш ли един ден, ще умреш. Преебан ли си, преебан си. Отвъд това всичко друго се поправя, се променя, се преживява. Стига мрънка, че само ставаш за смях и на кокошките. Радвай се на хубавото и стига мери останалите, тоя, оня, пети, шести. Има и по-зле от теб, има и по-добре, ама разликата е в перспективата с която гледаш. Хайде, да те няма. Токът дойде и вратата е отворена.
Е.
Публикувам това не толкова, за да се хваля (хайде, бе?), а за да опровергая някои неточности и липси в интервюто, което дадох за ноемврийския брой на сп. Моето дете, заедно с останалите под заглавието "Майки за четене". Ей ни на:
Та, в списанието малко са посъкратени думите ми и на места се е поизгубил смисъла (Ох, покажете ми ЕДИН автор, който да не роптае срещу редактирането!) Например пише: "Днес децата са важна част от пълноценния живот на родителя" и излиза така, че преди време не са били...:) Аз съм казала, че децата са само важна част от един пълноценен и разнообразен живот на родителя днес, ама им се е сторило брутално. Махнали са ми някои духовни забежки от рода на: "Децата се раждат точно такива, каквито е трябвало" или въпроса "Защо точно тази душичка ме е избрала за майка?". Махнали са и някои цветисти изрази като "лицемерни, комерсиални пиар "благотворителни" ТВ предавания", а аз бях толкова културна... Но - най-важното - изрязали са любимите ми въпрос/отговор: "Кое може да те усмихне след дългите безсънни нощи? - Двойно кафе и обилна закуска!", ама нищо - простено да им е:) Все пак е доста гот да съм една от четири, нали? (Останалите са Василена, Бу и Точица)
Хубавото е, че са ми спестили срама и от други глупости. И накрая едно уточнение, което аз грешно съм подала - Меми не го била измислила майка ми, както ми каза, след като ми благодари за благодарностите, ами ...аз. Още от 2-3 съм си викала така, (както дъщеря ми Маги си вика Ами сега). Ето, откъдето и да го погледне човек, съм върха!...
Който ми е приятел във ФБ може да види този епистоларен шедьовър тук, а най-добре си купете списанието, другите майки за четене са супер!:)
Благодаря на списание "Моето дете" и лично на Велиана Симеонова за честта!
Напред, напред, напред – към Безкрая! Марш към безпаметната Вечност! Където ще погледна през очите исаеви с надежда да открия в преходното себе си… П.Яворов На проф. М.Кънев Share on Facebook
„За първи май трябва да запалим Райхстага...“. Текстът е отдолу, под клипчето. Благодаря на Съзерцателя за идеята. Текстът е от тук. Българският хип хоп е жив, здрав и добрува.
Петилетка
„Нас червеното знаме роди ни,
но това не означава, че трябва да си останем роднини!
Разделяме се на нови и стари модели,
старите лели още се кланят на Сталин и Ленин.
Ние сме на всеки километър и се радвай,
щото е възможно аз да съм последния ти лекар.
Верни сме на делото „Модерно да е селото!“,
ще умрем, надявам се да те мерна на опелото.
Родени сме във времето на преход,
смущенията на ВЕФ-а породени са от ехото на цеха.
Прогреса е в ръцете ни, живея с утехата!
Добре, че и след прехода промените не спреха.
Пролетариата на рапа взема нещата в свои ръце,
пионерчета, чавдарчета в основата сте,
а т’ва, което следва, купува се за лев-два,
излиза с наредба албума „Петилетка“!
Партийният ред за мен е вечен закон,
рекламирам „Петилетка“ в „Отечествен Фронт“.
Смяната на режими е безконечен купон,
превърнал се е вече в обществен синдром.
Другари, стига съм говорил толкова сериозно,
да градим наново перестройката е грозно,
петилетката е в сила и през 2010,
е*ем ти късмета, вече и да пиеш не е оферта.
Здрав дух, здраво тяло.
Въпроса е дали след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
Здрав дух, здраво тяло.
Но кой ще гарантира, че след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
За 1 май трябва да запалим Райхстага,
май т’ва на всичките ви идеали край слага..
Най-слаба ми е фразата „Бъди с колектива!“
Писна ми – 45 години стигат!
Разбира се и след като отминаха, пристигаме
и вдигаме си летвата напречно на режима.
Петилетката е в сила, перфектно адаптираме
всеки партиен член към комитета на сеира.
Радвайте се, ‘щото ако ни няма нас,
ще ви дава подаръци безплатно само дядо Мраз.
А той липсва сред всички компартийни листи,
в наше време всеки втори има глисти..
Строги комунисти с наднормено тегло,
имам само един въпрос за тях: „Тодоре, защоо?!“
Сприхави чичковци по митинги, сигурни в себе си,
викат СДС и тях същото питам ги.
За ръчички стой, в редички брой,
единиците в годишния войнишки строй.
Правата не, но автомата си е лично твой,
зат’ва учи се да боравиш с него отлично в бой!
Вградени сме във времето с аборт и ин витро,
Какво не ви каза другаря Георги Димитров?
По неговото време трака би ли бил продаден?
Лого5 тоталитарен рап – питай Милко Балев!
Здрав дух, здраво тяло.
Въпроса е дали след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
Здрав дух, здраво тяло.
Но кой ще гарантира, че след 5 години ще остана цял.
Не си правим сметка какво ще става след т’ва,
просто преизпълняваме и тази петилетка!
Идеалите детски днес са станали смешни,
като например: „Кои разветки кецки са най-секси?“
А идеалите съветски останаха в букварите
и хванали те плесен вместо старите касетки.
Сметни!
Комуна, коминтерн, комитет, комсомол,
комсъвет, компартия, комплекси..
корнфлейкс, кой real, кой fake
се измерва в петолевки, вземи осъзнай в кой век си!”
Максим Проданов
Вчера късно вечерта колегата Руслан Трад публикува статия за новите разкрития на прочутия сайт WikiLeaks. Днес можем по-подробно да разгледаме за какво точно става въпрос. Публикуваните вчера близо 400,000 (по-точно 391,832) документа на американската армия каталогизират ежедневните военни операции в Ирак и разкриват огромен брой непознати досега инциденти. Сами можете да разгледате документите тук и тук (може да се наложи да изчакате заради големия трафик). Разкритите документи в момента се разглеждат от милиони хора по света и наяве излизат нови и нови шокиращи записки. Ето кратък списък с откритите до момента случаи:
- американската армия и иракската полиция са продължили да упражняват мъчения над иракски пленници дори и след скандала с Абу Граиб
- военният хеликоптер „CRAZYHORSE“ от видеото „Collateral Murder“ е отговорен за още скандални убийства, включително разстрела на двама души, поискали да се предадат. От базата са пратили съобщение на Crazyhorse: „не могат да се предадат на хеликоптер и все още са валидна цел“.
- американски военни са използвали иракски цивилни като живи щитове и „миночистачи“. На иракчани от улицата е наредено да разчистят всички боклуци и предмети от пътя, където са подозирали, че има бомба.
- американски военни стрелят по цивилни за забавление. Наказанието – понижение на ранга.
- специални части убиват цели семейства „по погрешка“ в нощни обиски по домовете
- армията разпорежда да не се разследват стотици случаи на мъчения, изнасилвания и убийства от американски и иракски войници.
- стотици инциденти, в които са загинали над 15,000 цивилни са скрити от медиите
- стотици случаи на „приятелски огън“ и престрелки между американски войници и американски частни наемници
- участието на ирански паравоенни групи в тренирането и въоръжаването на бойци в Ирак
- администрацията на Обама е разпоредила хиляди затворници да бъдат предадени на иракската полиция с пълното знание, че там те ще бъдат изтезавани
Нови ужасяващи случаи продължават да излизат наяве, голяма част открити от обикновени читатели. Вие сами можете да проверите архива и да съобщите за случай.
Важен е фактът, че публикацията става след:
- опита на Пентагона да заплаши световните медии, че ако публикуват информацията ще поставят в опасност американските войници
- опитите на Пентагона да издирят и притиснат Джулиан Асанж
- арестуването на Брадли Манинг – военнослужещият, разкрил голяма част от документите, включително видеото „Collateral Murder„
- скандала със съмнителните обвинения за изнасилване, отправени към Асанж
- опитите на администрацията на Обама да накара Англия, Германия, Австралия и други правителства да забранят на Асанж да пътува и да го разследват като престъпник
- финансовата атака срещу WikiLeaks – компанията, отговорна за събиране на дарения за WikiLeaks беше спряна от правителствата на САЩ и Австралия
Малко преди излизането на информацията министърът на отбраната Робърт Гейтс заяви, че изтичането на информация е „маловажно„, а информацията е извадена от контекст, макар че преди няколко месеца нарече публикациите „сериозни и опасни„. Адмирал Майк Мълен пък нарочи WikiLeaks, че имат „кръв по ръцете си„, смело обвинение за началник-щаб на армията. Досега няма данни за американски военнослужещи, пострадали в резултат от публикация на WikiLeaks, освен може би Брадли Манинг, който в момента стои без съд и присъда в американска база в Кувейт. Историята продължава да се развива. Очакваме реакцията на Пентагона, както и още една публикация, която трябва да излезе в идните месеци – хиляди съобщения между посолствата на САЩ по света, за които се очаква да предизвикат още по-голям фурор.
Австрийската партия на свободата, домакин на конференция на националистически партии във Виена, не е поканила движения, които смята за крайнодесни. Сред тях е и българската „Атака“. И знаете ли кое е „интересното“ също? В тази западна столица, която е най-близко до Изтока ( по линията на разделението „Изток-Запад“ в Европа) са се припознали помежду си [...]
2004 - 2018 Gramophon.com