Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Ветровете на службата ме завеяха в предградията на Упсала, Швеция. Та реших малко да поразкажа за това приказно място. Всъщност не знам дали е правилно да се каже „предградия“. Това са по-скоро самостоятелни селца (поне според българските ни представи). Селца, селца, ама магистралата наблизо, пътищата добре поддържани и стигащи до всяка агломерация от къщи и [...]

Този уикенд в южния шведски град Мальо нищо не е нормално. Полицейски коли обикалят по улиците, хора бързат да се приберат по домовете си, заключвайки добре вратите и прозорците си. В същото време активист става жертва на поредната стрелба (Syd Svenskan, 24.10.10). За щастие оцелява, но той е късметлия. Малмьо е скован от страх през последната седмица.

Получавам обаждане по телефона днес преди обяд. Бяха роднините ми в Малмьо, които са там от доста години и се прибират за лятото в България. След характерните въпроси как сме, те как са, какво правят и размяната на съответната информация, стана на въпрос, че в Малмьо се случват странни неща. Нападенията, за които споменах по-горе, а ще стане дума и по-долу в текста, са стигнали и до съседите на роднините ми. Две жени, които живеят на първия етаж в кооперацията са били простреляни докато са вечеряли в апартамента си. Нападателят е стрелял директно през прозореца, като ранява едната в ръката, а другата в гърба. Характерната липса на пердета по прозорците улеснява стрелбата. По чудо няма загинали. Какво се случва?

След последните избори в Швеция през септември, положението в страната не това, което познават гражданите. Десният екстремизъм се засилва, покровителстван мълчаливо от премиера Фредерик Райнфелд и водача на крайно десните Шведски демократи, Джими Акесон.

Положението в Швеция всъщност не е толкова розово, както си представяме. Коалицията, водена от либералния премиер Фредерик Рейнфелд, спечели 172 места и за малко се размина с пълна победа. За да сформира мнозинство, Рейнфелд търси подкрепата на опозиционната Зелена партия. Тя обаче в момента е съюзник със Социалдемократическата партия. Ръководството на Зелените обяви, че опозиционният блок, който спечели 157 места в парламента, остава единен. Фредерик Райнфелд не изключва и възможността да работи със социалдемократите. Със сигурност обаче няма намерение да формира коалиция с крайната десница. Резултатът на крайно десните е впечатляващ и шокира много шведски избиратели. Очевидно Шведски демократи, които заложиха на антиимигрантската риторика, са улучили чувствителна струна в обществото.

Рейнфелд може да не иска да е с крайно десните, но те са налице. Джими Акесон заяви, че няма да се спре дотук, ще търси пълна победа, която за момента среща остра реакция сред традиционно социалистическото шведско общество.

Не само политическата криза притеснява шведското общество. Всъщност тя се прехвърли върху самите

Кръст,обозначаващ мястото,където на 10 октомври 2009 е убита първата жертва.

граждани и очаквано последвалите събития не бяха изненада за никой. Докато крайно дясното заема все повече позиции, а антиимигрантската пропаганда все повече надига омразата, нападения хвърлят сянка върху южния град Малмьо. В този град живеят много имигранти, включително и много българи. От няколко дни полицията е вдигната на крак заради тайнствени нападения, извършени от човек, чието лице все още не е установено. Вестник Syd Svenskan („Южна Швеция“, един от големите и централни вестници в областта Сконе) съобщава за над 20 нападения, като предоставя и карта.

View Larger Map

Неизвестният нападател действа като стреля по жени и мъже. Нападенията стават най-вече по спирки на градския транспорт в ранните часове и започват от октомври 2009 г., но се засилват последните седмици. Общото между жертвите на нападенията е произходът – всички са имигранти от Източна Европа, Близкия изток и Африка. Всички са с тъмна коса и по-тъмна кожа. Това дава основание на полицията да вярва, че нападателят избира жертвите си по расов принцип, което още повече притеснява властите. Ето защо на 23 октомври се надига протест. Той е съставен от представители на християнската, будистката, еврейската и мюсюлманската общности. Всички заедно протестират срещу зачестилите нападения и липсата на откриваемост на нападателите. „Толерантност и сигурност за всички!“(Syd Svenskan, 24.10.10), скандират протестиращите. Присъствието на журналисти е голямо, а въпросите са много.

Препечатвам от сайта Кафене.нет този обвинителен акт за състоянието на медиите в България, защото той е нещо като резюме на мои многобройни статии по въпроса. Разликата е единствено е в това, че обикновено давам конкретни примери. Ако в моите оценки съм бил заподозрян в някакво лично отношение, то външният поглед към вътрешното състояние на свободното [...]

Майка'95 заспа в нощта преди Деня на майката, след като беше прекалила с шоколадовия мус и останалите от децата сандвичи. В такива нощи около спящата се завърта вихрушка от кошмари, в които призраците се явяват на тройки, като мъчителите на Ебенезер Скрудж. И така стана. Първият призрак се изправи застрашително до леглото със сбръчкани ръце, оковани във вериги от тесто. Това беше тантуреста, посивяла фигура със застинала усмивка. Косата и беше разделена в средата, широката и гръд беше покрита с бяла престилка, а около нея се носеше приятен мирис на курабийки.
"Аз - каза тя непринудено - съм призракът на Майката от миналото. Образът от картичките за Деня на майката е моят."
"Какво си направила?" - попита спящата.
Призракът навири нос.
"Правила ли? Аз печах хляб и сладкиши. Сама приготвях сладката и туршиите си. Ставах призори, за да има топла закуска. Пеех, докато търках стъпалата пред къщата. Шиех ризки за бебетата си, учех ги да четат и пишат и никога не пропусках да прочета нещо от Библията преди лягане. Дванайсет години бях винаги пред училищния праг, а щом съкровищата ми напуснаха дома, им раздадох пощенски марки, за да изпращат прането си в къщи. Аз бях душата на семейството." Тя млъкна и подсмръкна.
Спящата изчака малко и скромно попита:
"И какво стана с теб накрая?"
Призракът отново подсмръкна, този път по-шумно.
"Когато децата израснаха, съпругът ми хукна подир една фльорца" - каза тя мрачно. - "Рече, че с мен нямало какво да си говори. Бях на четирийсет и пет и не можах да си намеря работа, защото ми казаха, че не умея нищо да правя. Да!"
И изчезна внезапно, оставяки след себе си само лек дъх на колосан. Появи се втори призрак, който нервно сновеше насам-натам, докато говореше. Беше облечен в изряден бизнес-костюм и усукан чорапогащник с бримки, който непрекъснато опъваше по навик. Държеше дипломатическо куфарче, карта за градския транспорт и три найлонови торбички, в които бяха напъхани ролка тоалетна хартия, парче релса от детско влакче, една зелка, спагети и книжка за стреса, джобен формат. Поглеждайки часовника си, това същество заговори бързо:
"Аз съм призракът на Майката от настоящето, ясно ли е? Два пъти излизах в майчинство и двата пъти се върнах на работа след три месеца. Открих чудесна ясла, наистина чудесна. Само че искат точно в пет и половина да няма вече деца, а училищните занятия свършват дори още по-рано, така че Деймиън трябва да има ключ, а аз трябва да летя, ако вечерното съвещание е продължило по-дълго. Освен това вярвам, че времето, прекарано с децата, трябва да е пълноценно, а вие? Така че вечер четем "Лъвът, вещицата и дрешникът", правим слънчеви часовници от картон и учим заедно италиански; естествено, в четвъртък е урокът по цигулка, но проблемът е, че когато се наложи да остана по-дълго в службата, пропускаме началото на часа и учителят ми се сърди, особено ако не съм карала детето да се упражнява достатъчно, а в събота сготвям за цялата седмица и слагам всичко във фризера, защото смятам, че храната трябва да е домашно приготвена, нали така? Само че имам много служебна работа за вкъщи, а пък трябва да пера доста на ръка, защото пералнята не е в ред, а техниците не работят през уикенда ..., но си купих този нов миникомпютър, всичко е въпрос на експедитивност ..."
Спящата я прекъсна:
"И какво стана с теб накрая?"
"Ами все още работя - нервно потръпна призракът. - Синът ми Деймиън стана будистки монах, а Джокаста живее на квартира, пише стихове и твърди, че моят начин на живот е направо отвратителен и материалистичен. Но и двамата винаги се радваха на достатъчно време, прекарано пълноценно с тях. А аз запазих правото си на пълна пенсия."
В кошмарната просъница Майка'95 си помисли, че едва ли има нещо по-страшно от това. В този момент с тежки стъпки се появи ужасяваща фигура с блуждаещ поглед. Беше чудо невиждано: ни човек, ни робот, оплетена в жици, с ръчки, вратички, копчета, лостове, тонколони и прочие. Но от центъра на всичко това ечеше човешки глас.
"Аз съм призракът на Майката от бъдещето - прозвуча мрачен глас. - Отхвърлям грешките на миналото. Отказах да бъда грижовна домашна робиня, отказах да бъда смазана от вина работохоличка. През 1991 г. Европейската общност разпореди да се върна на работа, където уменията ми били необходими. Но авторите на статии по списанията ме уверяваха да не се чувствам виновна и да прехвърлям задълженията си на другите. И аз ги прехвърлях."
"Кои?" - запита развълнувано спящата.
"Всички! - призна призракът гордо. - Дори по време на контракциите си успях да напиша цял годишен доклад, защото ми направиха епидурално цезарово сечение в частна клиника, за да не губя ценното си време в напъни. Сега си имам електронна бавачка, купуваме полуготова храна за микровълновата фурна и използваме чудесен каталог по пощата, който подбира играчките по психологически показатели, опакова ги и ги изпраща точно навреме за рождените дни. Миналата година и двамата получиха уокмени и касетки с приказки, така че сега нямам грижи преди лягане. За награда им се разрешава да се обадят на "Телефона на доверието" и да споделят проблемите си с чудесните специалисти, терапевти и какви ли още не."
"А те как намират цялото това прехвърляне на задължения?" - запита спящата.
"За естествено - прокънтя кухо гласът в празната сърцевина на създанието. - Когато имат някакви проблеми в училище, получавам факс, с който ме известяват за определения от компютъра час с психолог. Натискам няколко бутона на електронната бавачка и програмирам любимата им вечеря в микровълновата, както и любимото им филмче, в случай, че иската да гледат нещо. - Внезапно гласът се промени. - Почакай ... има проблем... Бавачката се повреди... внимание... дистанционното не дава контакт... пробив в системата... Пробив в системата... Повреда, внимание..." Някъде изплака дете.
Майка'95 беше много щастлива, когато се събуди сред обичайния хаос от купчини неизгладени дрехи, смачкани училищни картички, изстинали сандвичи и изветрял чай върху приготвения с любов поднос, поднесен със стръкче жълт нарцис, и усещането за малките топли телца, които пропълзяват и се сгушват в леглото и. Тя реши да изостави всички опити за постигане на съвършенство, личностно развитие и максимално ефективно запълване на дневното време и да се примири с живота, такъв какъвто беше в действителност. Както правим всички.

Либи Първис
из "Как да не сме идеалното семейство", изд. "Обсидан"

Най-накрая намерих време да обработя тези снимки и да ви разкажа за едно повече от прекрасно място. Задар е курорт в Хърватска, намиращ се на брега на Адриатическо море. Само 73 000 жители имат щастието да обитават това местенце и именно в това се крие красотата му – малко и спокойно, тихо и много приятно.

Посетих Задар в началото на октомври. Въпреки че в София тогава хората се “радваха” на дъжд и хлад, ние се разхождахме по тениски. Още рано сутринта времето беше страхотно. Разходката ми в 7 сутринта се оказа плодотворна, а уединението беше доста вдъхновяващо.

Задар е град на залезите. Намерете някой, с когото да отидете. Някой, с когото да се държите за ръка докато ходите по плажа и се радвате на чудните облаци в подпаленото небе. Повярвайте ми, ходенето по работа си струваше само заради снимките!

Вероятно по време на сезона тук е пълно и шумно. Началото на есента обаче е опияняващо тихо. Минувачите, с които се разминахме, могат да се преброят на пръсти. Тук определено може да се медитира лесно. Сутрините са време за интимен разговор със себе си.

И не на последно място, тук има какво да се види. Романската архитектура в центъра те пренася другаде. Църквата Св. Донат е внушителна, а Св. Мария леко ми напомня на Santa Maria del Fiore във Флоренция, но в доста по-изчистен вариант (явно през 12. век архитектите са били по-скромни и умерени отколкото в края на 13.) Венецианците са оставили страхотни следи от 150-годишното си управление.

Накратко: Препоръчвам! Ако ви трябват още аргументи, разгледайте целия сет във Flickr.

Още по темата:

1. Синеморец и Велека
2. Малка/Голяма гара
3. Водно