Напоследък все по-често се срамувам от държавата си. Причините за този срам до такава степен са навсякъде около мен, че е излишно да ги споменавам. Вчера се почувствах направо омерзен при посещението си в Музея на авиацията в Крумово, филиал на Националния военноисторически музей. Думата "музей" в случая е прекалено силна за това, което видях там. Крещящо безхаберие! Пълна абдикация на институции, кретенско нехайство за историческата памет... Една трагедия, която за всеки европеец, посетил поне един музей през живота си, би изглеждала шокираща.

Този самолет е Arado-196A, единственият запазен наш самолет немско производство от Втората световна война. В света има два такива. Единият от тях днес представлява това, което виждате на снимката. По думите на жената от музея, налагало се да се реставрира през 3 години, тъй като много бързо се разпадал от атмосферните условия. Питам се, колко ли пари са нужни за един НАВЕС?! Просто един навес, който да предпазва тази уникална реликва от унищожението, на което е подложена в момента. И кое е по-изгодно - един навес еднократно или реставрация през три години? Заболя ме сърцето при тази гледка. Така България пази своите исторически реликви. Това е отношението към историята на нашата мила родина. Но иначе обичаме да се бием в гърдите, че сме патриоти със славно минало. Да бе, да...

Разходката из двора на музея представлява тъжно преживяване, напомнящо на разходка в гробищен парк. Единствените добре изглеждащи експонати са реставрирани наскоро от доброволци със собствени средства и труд - по форумите дълго време следих усилията им и гледах през какви трудности минаха, докато безвъзмездно приведат експонатите в приличен вид. Питам се... това ли е начинът? Доброволци да отделят от залъка си, понеже институциите са абдикирали?

Ето какви други жалки картинки могат да се видят в Музея на авиацията в Крумово. Оставам без коментар. Просто ми е болно...