Олимп и връх Митикас

Днес Любо продължава с обиколките си по най-високите върхове на балканските страни. Днес на ред е планината Олимп и най-високият ѝ връх Митикас. Приятно четене:

Разходка в планината на боговете – Олимп и изкачване на първенеца – връх Митикас.

Или така безводната и камениста, но все пак уникална и красива гръцка планина.

Ден 1 Започвам този пътепис по-късно отколкото обикновено, но се сетих, че не съм писал за това пътуване и изведнъж ми дойде музата, а и спомените ми са толкова ясни. Действието се развива в не чак толкова далечната 2008 година през месец Юли. И така... Наканихме се 3-ма човека да качваме първенеца на Гърция (Аз – Любо, Иван и Краси). Идеята трябваше да се осъществи за уикенд, тъй като някои от нас бяха притиснати във времето. Е, като поспестим малко сън, което не е проблем и всичко се получава. Все пак са само 400 км в посока от врата до стартов пункт.

[singlepic id=6716 w=640 h=480 float=center]

И ето как в една ранна юлска утрин към 5:00 ч се понесохме трима ентусиасти към Кулата. Там минаваме цялата граница за под минута време и колата вече доволно търкаля гуми по гладките гръцки пътища. Подминаваме Солун, където трафика чувствително се засилва и продължаваме по магистралата в посока Атина. Малко след отбивката за Катерини се отклоняваме вдясно към малкото градче Литочоро, а от там по около 18 км хубав планински път се озоваваме в местността Приона, където има сравнително голям паркинг, който е направо претъпкан от коли с рeгистрационни номера от почти цяла Европа. Е, то вярно, че славата на Олимп е голяма, ама чак пък толкова. Едва намирам място да завра колата, стягаме експедитивно багажа, зареждаме се с много, ама найстина много вода и хайде нагоре.

[singlepic id=6717 w=640 h=480 float=center]

Да си призная честно на мен това ми е втория опит за изкачване на върха, защото 2 месеца по-рано с една друга дружинка се опитахме да се качим, но на около 40 минути от върха се върнахме, защото склона беше много заледен, а наклона е сериозен, а и бездънната пропаст надолу не бяха за подценяване. Но пък тогава се качихме на втория по височина в планината – връх Сколио, който беше по-достъпен и разгледахме Метеорите, които определено си заслужават. Е, това си е друга история и няма да се отплесвам. И така да се върна на настоящата история.

[singlepic id=6718 w=640 h=480 float=center]

Крачехме бодро из ниската част на планината по пътеката, която аз добре познавах и се радвахме на хубаво време. Абе направо си беше адска жега. Все пак си беше средата на Юли в Гърция на планина, която е почти само камънаци. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Първата спирка по маршрута е хижа Refuge A,

която е на отстояние около 4 часа и нещо от Приона. Ако някой иска да спи на хижата е хубаво да си направи предварително резервация през силния сезон, защото почти винаги е препълнена. До хижата се стига по чакълести пътеки виещи се нагоре на серпентини и в един момент се чудиш дали ще свършат някога. При вида на червения покрив на хижата, усмивка изгрява на лицето на запъхтяния планинар и топло чувство сгрява сърцето му. До хижата има площадка за хеликоптери. Тук правим голяма почивка около 1 час, хапваме стабилно, снимаме малко и е време да потегляме нагоре. Аз нещо хич не съм във форма.

[singlepic id=6719 w=640 h=480 float=center]

Не знам нещо не се чувствам, както би трябвало да бъде, но кретам малко по малко, а и дума не става да се отказвам. От хижата нагоре е само, ама само камънак и жарко слънце. Групата ни се разкъсва по каменистото било и всеки си хваща негово си темпо под лъчите на безпощадното слънце. Отдавна не се бях пържил така. Буквално като глист върху напечена ламарина. Идва най-неприятния за мен участък. Подсича се едно било точно преди финалното катерене, но е толкова монотонно и безкрайно, че съвсем ми изстиска и без това не пълния капацитет от сили. След като свърши това изкачване се стига до връх Скала. Оттам наляво се отделя пътека за връх Сколио, а надясно се продължава към Митикас – нашата цел. До тук бях стигнал миналия път. От тук започва много стръмно ту слизане, ту качване и трябва много, ама наистина много да се внимава, защото всяко погрешно движение ще е почти със сигурност фатално. Осигуровката не би била излишна. Но пък да си кажа честно за мен това беше най-интересния участък. Драпаш по склона като мравка в пясъчна дупка, но въпреки това си е кеф. След около 40 минути се стига върха, а оттам се сипят орди от народ. Някакви младежи, направо цял клас се спускат оттам, но за наше щастие след тях върха се опразва и сме само ние. Всички много се радват, поздравяваме се, снимаме се и доста се мотаме.

Връх Митикас е 2917 м висок

и се пада 2-ри на Балканите. Само малко по-висок от Вихрен, но пък по-нисък от Мусала. Отне ни около 7:30 часа да се дотътрим. Гледката е страхотна, а времето много ясно. Толкова се мотаме всъщност, че чак залеза дочакваме там. Но определено си заслужаваше!!!

[singlepic id=6714 w=640 h=420 float=center]

Слизането по стръмнотиите е по-кофти от качването, но за щастие минава безпроблемно. Тук няма много места за опъване на палатки, а и по принцип е забранено, но ние успяваме да я сместим. Установяваме се малко под върха на около 2700 метра надморска височина. Денят беше дълъг и моментално заспивам непробудно и така до сутринта. Ден 2 Още със събуждането се наслаждаваме на интересна гледка. Планински кози се мотаят из околните склонове. Сблъсъкът с дивите животни винаги е бил интригуващ за мен и самото наблюдаване е голямо удоволствие. Толкова непринудено, толкова истинско! Такава идилия цари тук високо в планината далеч от проблемите и забързаното ежедневие на големия град. А само като се замисля, че някои хора никога не са усещали това. Колко много са изпуснали, но не го осъзнават, защото никога не са се докосвали до този планински рай.

[singlepic id=6715 w=640 h=480 float=center]

Спирам с лиричните отклонения и се връщам обратно на пътеката, която за разлика от вчера сега върви само надолу. Пътят до Приона минава неусетно. На паркинга буквално се изкъпваме на чешмата с ледено студена планинска вода. Качваме се в колата, но е още рано да се прибираме в България, затова се отправяме

към Катерини за един бърз плаж.

Като стигаме и заварваме голяма навалица по плажа. Мяркат се и българи, но най-вече румънци. Колко е странно усещането само преди няколко часа да си на 2700 м.н.в. в планината и после изведнъж на морското равнище. Изкъпваме се в топлата морска вода. Контрастът е много голям в сравнение с планинската чешма:-) Плажът не ни харесва изобщо. Но пък имаше една гледка, която бих нарекъл не комична, а по-скоро „трагична”. На няколко метра от нас се е разположило румънско циганско семейство, ама от най-мангалските. Търкалят се из пясъка с разхвърляни боклуци наоколо, за да се чувстват по-комфортно и мърлявите им крака се търкат в нарязана диня, която междувременно консумират. Имат си и едно циганско куче, което се търкаля барабар с тях. Абе, гледката е неописуема и не може да се пресъздаде и напише. Не се сдържам и снимам. Време е да се омитаме.

Към 18:00 ч стигаме в Солун

и решаваме да се помотаме из града по най-забележителните места. Паркирам в центъра и хич не ми е ясно дали е безплатно в неделя. Отивам при едни хора в близост, аха да ги попитам и те ме питат същото на английски. Поглеждам регистрацията на колата и... ами българи естествено. Единодушно решаваме, на своя глава, че е безплатно и тръгваме из града. На брега на морето се заглеждам в пенливата катранено черна вода. Толкова е мръсно, че ако хвърля въглища във водата сигурно ще станат по-черни. За забележителностите в Солун няма какво да споменавам. Не е много интересен град, но си има история и си заслужава да се направи разходка за няколко часа. Купуваме си да опитаме гръцка бира. Аз като шофьор пийвам само няколко глътки, а другите се наслаждават на по цяла бутилка. Малко преди мръкване поемаме към България и добре, че беше ГПС-а да ни изкара от града по някакъв негов си път през малките улички. Преминаваме границата към 22:30 ч и към 0:30 ч сме в София. Толкова разнообразен уикенд беше, че сякаш ме е нямало една седмица, а не 2 дена. Общо изминатото разстояние беше към 930 км. Автор: Любомир Петров Снимки: авторът Още снимки от Гърция: [nggallery id=51] Други разкази свързани с Гърция – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: