Спомняте ли си реформата в БАН? Едва ли. Като всички останали герберски "реформи", и тази започна и завърши в рамките на една седмица. Започна с крилатата реплика на министър Дянков за "феодалните старци" и завърши с дружеска прегрътка на "баш стареца" акад. Съботинов и премиера Борисов. Към последващо развитие на "реформата" и фактическите последици от нея, медиите не проявиха интерес.
Случиха се две неща - бюджетната субсидия за Академията бе драстично редуцирана и стартира механичното сливане на звена и институти, на праче, без каквато и да било визия за бъдещето на БАН. Министерството на финансиите осъществи необходимите бюджетни икономии, а феодалните старци (Централно управление на БАН) задействаха план за собственото си оцеляване, с готовност да жертват като баластра всичко що не засяга пряко шуробаджанашкия им кръжец. Ножът обаче явно опря до кокъл (феодален), та старците трогателно обявиха, че спирали "реформата" в знак на протест. Докато служителите в институтите се изпращат по график в неплатен отпуск, секретарката на стареца Съботинов се разписва срещу 1500 лв. , за да прави кафе на началника си. Главният научен секретар Стефан Хаджитодоров получава заплати от 4 места на обща стойност над 4000 лв. Това са благинките, които бранят веломожите от ЦУ на БАН, защото считат, че им се полагат по право и до живот! И ще го правят до дупка, дори цената да е бавното загиване на структурата върху която паразититрат.
Еиднственият светъл лъч на мрачния фон иде от Института за етнология и фолклористка, чието общо събрание е приело декларация, в която за първи път открито, честно и в прав текст се назовани проблемите с провеждането на т.нар. реформа и "феодалните старци" от ЦУ на БАН. Дали гласът на етнолизите ще си остане глас в пустиня или ще мобилизира някакви съпротивителни сили в средите на Академията. От това до голяма степен зависи оцеляването на нучните институти в България. Ако не физическо, то поне моралното.