До Будапеща

Днес ще заминем за Унгария, където Валя ще ни води из столицата Будапеща. Приятно четене:

До Будапеща

Четири седмици поред всеки ден казвах: хайде да отидем до Будапеща! Срещу мен се появяваха вяли и скептични усмивки от моите колеги и приятели, някое иронично „утре ли”, едно две протяжни „емиии може...” и все в тоя дух. Четирите почивни дни се приближаваха, а организация за пътуване нямаше. Остана един ден до празниците, когато чух репликата „ Е, ще ходим ли в Будапеща или само ей така си говорехме”!!! За спорове време нямаше, важното беше, че сме четирима и сме навити да тръгнем! Резервация – в два часа през нощта открих хотелче в Будапеща, което да отговори на възможностите ни /в 4,30 трябваше да тръгнем, познайте кой шофира/. Посещение в търговска верига за припаси, проверка на прогнозата за времето, три-четири полуизсъхнали блузки, лаптоп и джипиес и в 5 часа се засилих да събирам останалите сънени. Не бях проверила състоянието на колата естествено /блондинка съм – вечно търся помощ за тези активности от всичко знаещи и разбиращи мъже/. Все още в пълен мрак бях пред дома на приятеля ми и докато товарехме багажа му поизмрънках как трябва да проверим гуми, масло и т.н. Голяма грешка. Той все още спеше, но успя да сътвори беля – издърпа пръчката на маслото и до там бяхме! Пълен мрак, дупчицата не се вижда /той разбира от коли колкото и аз, сисадмин е, та му е простено /. Благодаря на един чичко полицай, който се прибираше от нощна смяна и след две три „хъм, защо пипате като не разбирате” пръчката беше завряна в правилната дупчица. Останалата проверка поверихме на един колега – Марчовски да си жив и здрав - и макар и закъснели с два часа от плануваното – тръгнахме на път.

Който не е пътувал в Сърбия, да пътува!

Години наред слушах колко лошо отношение имат към нас тези ни съседи. Няма такова нещо, много е забавно да пътуваш там. Сърбите са много готин народ, а от лошо отношение аз не се оплаквам, напротив. Макар и транзит този път, пак имахме възможността да похапнем бюрек и да позяпаме спретнатите им къщички /колкото по-назапад , толкова по-спретнати/ и мнооооого старите застави, които смешно се тътрузеха по магистралата, на фона на хвърчащите лъскави западни коли.

[singlepic id=6728 w=600 h=450 float=center]

Пътят за Ниш

[singlepic id=6729 w=600 h=450 float=center]

Сграда в Белград

За путарините бях подготвена – имах динари, научила си бях урока с плащането в евро в Сърбия. Безпроблемно минахме Белград и хванахме пътя за Суботица. Путарина има и там, а пътят не е дори далечен братовчед на магистрала...но to je to..

Границата с Унгария беше изпитание

Чакаш.Чакаш. Свят ти се вие от чакане. Колежката Мая беше заръфала българо-унгарски разговорник и ни набиваше в главите „много полезни” фрази като: Говорите ли унгарски? Аз не. Има ли тук тоалетна? и други подобни, които освен, че ме разсмиваха да не заспя, друго приложение нямаха- в Унгария и лелките в обществените тоалетни говореха английски по-добре от мен. След границата веднага вдясно са винетките - ако не бяха сайтове като този, да знаете, заникъде бях. И после хоп! магистралката до Будапеща. А тя е доста добра, през два три километра има отбивки за почивка с чисти тоалетни /забележете на какво се радва изстрадалото ми от мизерия око/, с малки беседчици и достатъчно простор да се разтъпчеш. Без никакви проблеми Будапеща беше пред нас. Джипиеса, естествено, бяхме взели без зарядно за кола и досега не работеше, но вече беше време да се включи, за да си намерим хотела. Адреса беше въведен и ...изненада..на екран се появиха три места с точен адрес като нашия! Имало нужда значи да запиша и това, което смятах за излишен пощенски код! Лаптопа влезе в употреба на първата бензиностанция и имахме вече точен адрес . И с надеждата джипиеса да издържи се включих в движението. А то ме ужаси. Тия хора карат като бесни. А да си пешеходец там си е екстремно изживяване, хич не ги уважават. Вече беше тъмно, а гадно се кара в непознат град с табели само на странен език.

[singlepic id=6731 w=600 h=450 float=center]

Доста се повъртяхме и апаратът на надеждата си умря да повтаря „преизчисление”, но все пак стигнахме до хотела. За моя голяма изненада той беше чудесен /за скромната сума от 14Е на човек за нощувка, закуска и безплатен паркинг за колата/. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Разбира се, в покрайнините, но близо до метростанция – казва се Chesscom, не ме цензурирайте моля, не правя реклама, само споделям опит в полза на следващите търсачи. Приятно унгарско момиче на рецепцията ни посрещна с английски, звучащ като немски и ни настани. Хотелчето е собственост на китайци и те непрекъснато щъкат напред назад в двора на хотела /който е и паркинг/, където изстрадалата ми за никотин душа се усамоти - хотела е за непушачи ... е, не може всички благинки...Време беше и за разходка в центъра. Колеги пътешественици – Будапеща е вълшебна нощем! Докато карах в центъра и си търсех удобно за паркиране място изкочих пред един мост. И просто спрях с отворена уста. Красота. Като в приказка се чуствах, а и всички около мен, ако съдя по тишината в колата. Клаксона зад мен напомни къде съм спряла, но така и не успя да ме извади от приказката. Просто отбих и зарязах колата. А после часове наред се разхождахме по Дунава, ту от едната му страна, ту от другата. Ей на това му викам аз влюбване от пръв поглед!

[singlepic id=6733 w=600 h=450 float=center]

Моста на свободата /предварително се извинявам, ако сбъркам имената на забележителностите. Бях заета да поглъщам красотата и трудно регистрирах имената/

[singlepic id=6730 w=600 h=450 float=center]

Музей на изкуствата

Скочихме на сутринта и бегом на закуска. Персоналът явно скачаше по- чевръсто от нас /и те закусват с гостите, чудничко нали/ – полупразни витринки, но все пак достатъчно от всичко. Въоръжени с карта на града и упътване до метростанцията на английски с унгарски хъркащ акцент вече бяхме готови да се влеем в потока от японци, немци и всякаква друга туристическа паплач. Билетчетата за метрото ни бяха разяснени от един възрастен чичко, още едно доказателство, че всички там го шпрехат английския.

[singlepic id=6736 w=600 h=450 float=center]

Метрото

Бяхме взели единодушно решение да си намерим

open tour автобусче, което да ни запознае поне отвън с повечето забележителности.

Намерихме такова на излизане от метрото. Вярно, шофьора беше в почивка и хапваше, но услужливо ни качи и закара до стоянката и първа спирка на този своеобразен транспорт. Билетче за open tour - 20E – струваше си – вярвайте. Валидно е за 24 часа, слизаш на която пожелаеш от спирките му, а после хващаш следващото /през половин час са/. Междувременно симпатични служителки ти дават разяснения и от слушалките се лее информация на удобен език. Билетчето включваше и много отстъпки в заведения, от таксите на туристическите обекти, както и две обиколки с корабче по Дунава. Едната я направихме късно вечерта и отново се насладих на страхотното осветление . Е много са добри в това унгарците!

[singlepic id=6737 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6738 w=600 h=450 float=center]

Площада на героите

[singlepic id=6740 w=600 h=450 float=center]

Нещо като централната градска баня

[singlepic id=6739 w=600 h=450 float=center]

фотос на банята и отвътре

[singlepic id=6741 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6742 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=6743 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6744 w=320 h=240 float=right]

<p>[singlepic id=6745 w=320 h=240 float=center]</p>

[singlepic id=6746 w=600 h=450 float=center]

Този сладур е Анонимус, голямо висене е да се снимаш с него

[singlepic id=6747 w=600 h=450 float=center]

Още един начин за придвижване на туристи

[singlepic id=6750 w=600 h=450 float=center]

Втората по големина синагога в света, естествено, вход платен

[singlepic id=6752 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6755 w=600 h=450 float=center]

Рибарските кули

[singlepic id=6757 w=600 h=450 float=center]

Внушителната сграда е Парламентът. Изобщо всичко внушително в Будапеща е по Дунава. Да минават чужденците по реката и да цъкат с език 

[singlepic id=6777 w=600 h=450 float=center]

Това е паметник от времето на комунизма. Чудих се известно време как унгарците не са премахнали тази грозотия, но всъщност защо и да я махат?! Тя говори за времето си доста красноречиво. Във всеки от нас живее по един Бай Ганьо, установих това в

Музея на марципана.

Голяма изненада – марципана не е онзи дето знаем от детството, пак комунистическа заблуда, ама карай. Седнахме в сладкарницата пред музея да изпием по кафе и да хапнем по едно марципанче /подарък от open tour – чето/ , както и да обсъдим дали да посетим музея. Почти беше надделяла идеята да прескочим това посещение, когато мила сервитьорка ми връчи четири билетчета в ръката и отново хъркайки ми заобяснява „направо и после надясно”. Огледахме билетите – на тях надпис „Музей на марципана”. Ех, пуста жажда за аванта! Ясно беше, ще се посети и този музей. Изтърпяхме дългата опашка и ето, че дойде и нашият ред. Тук ще кажа, че рядко се срамувам, но този път умрях от срам. Билетчетата, които държахме не бяха за музея..., а за тоалетната в музея. Три секунди по-късно бяха на парченца в първата кофа за боклук, псувах, както татко в най-драматични ситуации, а останалите преживяваха срама който както си знаеше. Настроението ни се срина до нула, по-лошо нямаше накъде..да, ама не, Майчето прояви храброст и ме разкритикува за унищожените билетчета - все пак искала до тоалетна да отиде!..... Няма да ви изморявам с описание на последвалата сцена!

Ако попаднете в Будапеща да не пропуснете да хапнете нещо местно!

Пиещите бира не останаха доволни от унгарската, но гулаша беше разкош, както и традиционния им шоколадов сладкиш /наричат го Гъндел, ако не се лъжа/. А местната „Витошка” - утца Ваци я изръшкахме надлъж и нашир. Цените естествено са неподходящи за средностатистически български турист, но усещането да хапваш в някое уютно заведение топъл гулаш на най-популярната улица вечер, с подути от обикаляне крачета, загърнат в одеалце, е несравнимо! Два дни за Будапеща са малко, но бяхме намислили да си оставим един ден и за

Нови сад,

затова се сбогувахме с Будапеща и поехме отново на път.

[singlepic id=6780 w=600 h=450 float=center]

В девет вечерта бяхме вече в Нови Сад. Но нямахме хотел /времето за организация беше нищожно както знаете/. Последва тричасова обиколка на централната част на града и до Петроварадинската крепост и непрекъснатото разпитване за хотел.

[singlepic id=6786 w=600 h=450 float=center]

Западната ни съседка е сложна за туризъм, поне от моя тип. Пет, шест четиризвездни хотела и нищо подходящо за следбудапещенски бюджет /или за моят личен принципно/. Лаптопа в случая не помагаше, сърбите не я тачат много рекламата в нета. Лекото отчаяние завладяваше четирима ни и след кратко съвещание решихме да похапнем rostilj /вкуснотии на скара/ в някоя кафанка и да тръгваме към Белград – аджеба голям град, ще има и по-скромни хотелчета. Възрастен сервитьор, с бяла риза и черен панталон, сякаш току що излязъл от сръбски филм от 70-те, ни обслужваше и си отворихме добър лаф, все едно се знаем от години. Човека услужливо ни насочи към мотел в края на града за по 10Е на човек и проблема се реши. Нови Сад е шумен и пъстър, навсякъде е пълно с цветя. В центъра сградите ти напомнят, че си по-близо до запада с архитектура, близка до унгарската, а готичска католическа катедралка засилва внушението. Но за да не се объркаш трябва само да се заслушаш в разговорите около себе си. Всички говорят с приповдигнат тон и сякаш си в кошер. Много е цветист сръбският език, особено ако излиза от устата на ядосан сърбин...

[singlepic id=6785 w=600 h=450 float=center]

За мераклиите ще дабавя, че пътуването ни струваше по около 350лв. на всеки, включително сувенирчетата, за които се пазарих по нашенски маниер. Надявам се, поне един от вас да съм заразила с желанието да попътува в тази посока. Поздрави! Автор: Валя Пунчева Снимки: авторът Още снимки от Унгария: [nggallery id=70] Други разкази свързани с Централна Европа– на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: